Бейби, бейби... бойбандите пораснаха | webcafe.bg
Musiccafe

Бейби, бейби... бойбандите пораснаха

Musiccafe.bg, по Slate 11.10.2012, 13:03 (обновена 12.10.2012, 16:18)
One Direction

Снимка: © Getty Images

One Direction приличат на Backstreet Boys, но не са толкова дразнещи

Когато бях в прогимназията през 90-те, бях твърде готина, за да проявявам интерес към момчешките банди като Backstreet Boys и *NSYNC.

Може би не съм била достатъчно голяма, за да осъзная, че преди всичко, те са търговски продукт, но усещах, че специалисти дизайнери и фризьори се грижат за тях, така че да ги направят привлекателни за момичетата като мен.

Сега съм на 27, обаче вече не съм достатъчно готина, за да не се впечатлявам от новото поколение бойбанди, произвеждани по калъп, като например One Direction - група, съставена от 5 британски момчета, избрани от музикалното риалити X-Factor с едничката цел да изтръгнат и последния обезумял момичешки писък на света.

Фабричното производство на бойбанди не се е променило толкова през годините

Музиката си е горе-долу същата: авторът на песните на One Direction Карл Фолк направо си призна, че е взаимствал голяма част от звученето на песните от групи като Backstreet Boys. (Той твърди, че новото поколение фенове е твърде младо, за да помни такива неща, но аз никога няма да забравя, Карл).

Расовата динамика също си е една и съща. Като важно допълнение към теорията за One Direction, блогът Racialicious описва как Зайн Малик - членът на групата с мюсюлмански произход, носи същият етикет на "лошо момче от друг етнос", който бе характерен още когато звездата от BSB Алекс Маклийн се показа гол до кръста по MTV.

Да не говорим, че видеоклипът към хитовия сингъл на One Direction "One Thing" копира сценария на "I Want It That Way" на Backstreet Boys: и в двете видеа момчетата се возят в някакво превозно средство, след което се появяват пред публика и тълпата полудява.

Ала индустрията на момчешките банди е направила едно значително подобрение в новия си модел: момчетата от One Direction рядко се появяват с физиономии, които ги карат да изглеждат все едно са болни от запек. Това е истинско подобрение.

Когато Backstreet Boys превзеха класациите през 1997 с хитовия сингъл "Quit Playing Games (With My Heart)," те очевидно бяха таргетирани към младите жени с всичките си танцови движения, гелосани коси, лъщящи коремни мускули и заучено лицево изражение, което създава усещането за стомашно-чревни смущения. Този поглед сякаш нашепва: "Бейби, любовта ми към теб е толкова силна, че започва да действа на храносмилателната ми система".

Ако не се сещате за кое лицево изражение говоря, вземете едно огледало. Изпънете горната си устна, разширете ноздри, сбръчкайте вежди и си представете, че сте едновременно объркани, обидени, и възбудени по странен начин. Свалете си тениската.

Ииии бинго! Това е погледът

Дори *NSYNC, по-забавната от двете големи бойбанди, които създадоха фалшиво съперничество помежду си, за да напълнят джобовете на своето импресарио Лу Пърлман, възприе този "запечен" вид в своите сложни и леко закачливи видеоклипове. За справка можете да изгледате пародийния видеоклип на Джъстин Тимбърлейк "I Drive Myself Crazy".

Безспорно обаче няма група, която да е гримасничила повече от английската 5ive, чийто голям международен хит "When the Lights Go Out," ни запозна с такива лицеви изкривявания, характерни предимно за съкровеното време, което мъжете прекарват сами със себе си в мъжката тоалетна... или в някоя тъмна стаичка с порно.

За разлика от всички тях,

One Direction изненадващо изглеждат... истински щастливи

Тези момчета се усмихват, шегуват се и се веселят, скачат на трамплини, възседнали надуваеми банани. Е, понякога и те имат моменти, в които изглеждат леко запечени. През по-голямата част от времето обаче изглеждат така, сякаш се радват на всяка минута от своето съществуване като международни секс символи. Текстовете на песните на One Direction може да са посветени на сериозни "момичета", но изпълненията на момчетата говорят за друго.

Знаят ли какво правят? Понякога си мисля, че най-младият член на групата Хари Стайлс знае - на моменти придобива едно полу-сериозно, полу-закачливо изражение, характерно за миговете, в които момчетата правят половинчати опити да танцуват координирано.

Изглежда, че той се подиграва на предшествениците в своя музикален стил, или поне прави нещо, за да се убеди сам, че не е толкова изтъркан като тях. В "One Thing" например, Хари подигравателно се хваща за брадичката и присвива устни - саркастична отправка към типичното за толкова бойбанди движение.

Преди 15 години да се харесваш на младите жени беше сериозен бизнес

Тогава мъжете трябваше доста да се постараят, за да овладеят подходящите танцови движения, с които да спечелят сърцата на своите фенки. Нещата станаха доста абсурдни в един момент. Членовете на *NSYNC се превърнаха в марионетки, играещи по свирката на готина мацка. Backstreet бяха реанимирани в космоса circa 3000 година. Повторното гледане на "Quit Playing Games (With My Heart)" е обезпокоително, най-малкото защото осъзнаваш, че това са пет зрели мъже, мотаейки се на изоставена детска площадка, които разкопчават ризите си, но не ги събличат, танцувайки заедно и поотделно под дъжда. Сега всичко това изглежда абсурдно, ала в онези времена това еротично театралничене си беше най-хетеро нещото, което можеш да направиш.

Момчетата от One Direction все още са невъзможно красиви, но не им се налага да изразяват емоциите си толкова експресивно, за да накарат момичетата да ги харесат. В своя първи видеоклип, момчетата се измокрят, но не защото небето спонтанно се стоварва върху тях, докато се кълчат безумно на някакво баскетболно игрище, а защото си играят на плажа и вълните ги пръскат съвсем небрежно. Те обаче не си свалят ризите. Хари често казва: "Вярвате ли, че действително правим всички онези странни движения? И аз не." Дори когато Стайл трябва да изглежда сериозно - например, когато стои пред някое момиче и й казва, че е красива, както в "What Makes You Beautiful"- той изглежда така, сякаш едвам се сдържи да не прихне от смях. Ала ако изглеждате дузина клипове на Backstreet Boys ще забележите, че Брайън Литрел почти никога не се усмихва.

Всъщност бяха нужни 5 години след *NSYNC на Джъстин Тимбърлейк, за да се откаже от лицето си в запек и да го осмее в "Dick in a Box"

Дали тази промяна от сериозно към шеговито разбиване на сърца е целенасочена? Най-вероятно да. One Direction са по-произведени в калъп дори от предшествениците си. Някои от members of *NSYNC и BSB бяха приятели преди Пърлман да ги хване в желязната си хватка, но момчетата от 1D са били напълно непознати, когато са кандидатствали за британския X Factor: след елиминирането им от надпреварата като солови изпълнители, Саймън Кауъл ги събира в група. Но за разлика от очевидно фабрикуваните бой-банди от 90-те, сегашната реалити телевизия набляга толкова на излъчването на автентичност, че от момчетата от 1D се е изисквало да изглеждат по-естествени. Резултатът? Въпреки че *NSYNC и Backstreet в крайна сметка съдят Пърлман за измама (и той сега е в затвора), феновете не изглежда да са се вълнували от това. Но феновете на One Direction, които обичат да се наричат Directioners, непрекъснато представят любимите си членове на бандата като истински момчета, борещи се да бъдат себе си, съпротивляващи се на контрола на мениджърите. Не че има някакви реални доказателства за мениджърски шмекерии, но пресата прелива от конспиративни теории по въпроса.

Реалити-произходът им всъщност означава, че One Direction е по-близо до аудиторията си от предишните банди, което може би е и причината младите момичета да се борят толкова ожесточено за "запазването" на автентичността на бандата, а и бандата да прави същото. През 90-те бойбандите бяха принудени да доказват пазарните си качества чрез европейски турнета. И *NSYNC, и BSB няколко години обикаляха нонстоп - особено германците обожаваха Тимбърлейк - преди да станат звезди и у дома. Към момента, когато Backstreet Boys имаха първия си хит в САЩ през 1997, най-възрастният член на бандата - Кевин Ричардсън, беше на 26 години. Крис Къркпатрик от *NSYNC - чиято прическа остава неразгадана мистерия за мен и до наши дни - беше навършил 27, когато бандата му проби в САЩ. Но тъй като One Direction изгряха под обектива на реалити телевизията - свят, който много деца сега приемат за по-искрена машина за звезди от бой-бандите от Орландо - ние ги опознахме още преди да "пробият". Когато участваха в X Factor, те бяха на 16-18 години.

Сега те са феномени в чартовете на Billboard, но още са на възраст, в която

не могат да си купят бира

А, и още нещо: "видът" на One Direction може да изглежда не толкова агресивно сексуален като Ник Картър, гърчещ се под дъжда. Но пък може би това е и защото сегашните млади жени са свободни да виждат секса, любовта и приятелството като по-свързани неща отпреди. С културата на пост-"забивките", връзките на младите момичета с мъжете са по-забавни, неангажиращи и разумни. Подходът на One Direction към разбиването на сърца може би отразява точно това.

Тъй че Карл Фолк може да смята, че младите момичета са толкова неориентирани, че той да може да смели за тях всички мотиви на бой-бандите от миналото, но очевидно пък те са достатъчно умни, за да разпознаят остарял маркетингов трик, когато го видят с очите си. Феновете на One Direction се чувстват отблъснати от твърденията, че бандата се бори за женско внимание - много от тях са толкова посветени на идеята, че традиционната връзка на Луис Томлинсън с приятелката му Елинор е по воля свише, че анализират всички неловки снимки на двойката в безбройните фен-блогове. В поп-музиката, както и в живота, прекаленото старание да създаваш някакво впечатление отблъсква в наши дни.

Oще: backstreet boys  one direction  бойбанди  реалити 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.