Следваща спирка: Бали | webcafe.bg
Musiccafe

Следваща спирка: Бали

Ники Русиновски 15.05.2011, 08:28 (обновена 15.07.2011, 15:39)
Мартин Денев

Снимка: © Стоян Георгиев

Мартин Денев - един българин, един музикант, един пътешественик

Другото му аз сигурно е някакъв вариант на героя на Леонардо Ди Каприо от филма „Плажът", който обикаля света в търсене на приключения. Само че онзи от филма го прави за известно време, докато при Мартин това е начин на живот. Целият му живот. Пътува и свири. Или обратното.

Роден е във Видин, отраснал е в Пловдив, завършил е в Ротердам, учил е в Сантяго де Куба и Бъркли и живее в Ротердам.

Всъщност - вече не: преди седмици с приятелката си приключили с Ротердам и дошли за месец в България, който непредвидено се проточва в няколко месеца, но това е само кратка спирка по пътя. Следващата им дестинация е Индонезия, където местен лейбъл издаде неотдавна първия му солов албум, а намеренията им са да се заселят „за известно време" на остров Бали.

Мартин Денев е българин, пианист, студиен и концертен музикант с афинитет към есид джаза, ню джаза, всякакъв фънк и изобщо грууви музика „като оная през 70-те", без да забравяте и латиното, както и принципно уърлд музиката. Твърди, че е на 41 - не проверихме, но мисли, чувства и действа с лекотата на 25-годишен, което леко шокира при личен контакт с него.

По пътя

Обиколил е поне 40 страни („Има още накъде..."), свирил е по световноизвестни джаз фестивали и с някои известни групи, участвали в известни компилации - имената ще си ги намериш на сайта му.

„Миналата година поживяхме половин година в Джакарта, хареса ни. А и лейбълът ми там издава много хубава музика, точно в моята посока, имена като Марк Де Клайв, Real People, Kiotto Jazz Massive... Сприятелих се с момчетата".

„Всъщност, прибрах се до Холандия само да запиша следващия си албум. В Джакарта все пак е малко шумно и нервно, а ние обичаме и на тихо, и на зелено и под вода да прекараме малко време, по-разнообразно така, и Бали дойде като логичен избор. Там също имам много приятели, а има и много места за свирене по клубове - и като музикант, и като DJ, защото аз и диджействам. Спокойствие, зеленина, природа, можеш и да се гмуркаш, което също е важно, в Холандия няма много къде да се топнеш", казва Мартин.

Ах, този джаз... и уърлд

В Бъркли и Куба е учил на разменни начала. Куба го заинтригувала, защото преди това вече бил живял половин година на остров Аруба и Карибите му харесали. Цяла година обикалял с един интернационален бенд из островите в региона, „станахме местни звезди", усмихва се той сега.

Работи с различни групи и записва албуми с тях, докато един от синглите на Praful (чете се Пърфул, групата и изпълнителят са с еднакво име) успява да пробие в класациите на Billboard. Стоят над 70 седмици в класацията, продават над 100 000 сингъла и това им носи и две изтощителни години на „юнашки" по думите на Мартин турнета в САЩ.

От години си е мечтал за солов албум, но „винаги беше екшън, пък и имаше къде да се излееш творчески, но поне събрах много опит". Накрая сяда в студиото си - в ротердамското си жилище в една ферма в градския парк до езерото, където е нетипично тихо и спокойно - и успява да го направи за около година и половина. „Сам си направих почти всичко - продуцент, свирене, програмиране. Понякога идваха и други хора, застояваха се, свирехме и дъра-бъра, полека го направихме".

На турне с Рут в България

С Рут Колева се запознава чрез приятеля й Васил Вутев. Тя го кани да свири с нея на гиг в Амстердам, той пък я кани да пее на негови парчета в Ротердам. Тя толкова му харесва, че Мартин я моли да запише вокали за две парчета от втория му албум. Случайно се озовават по едно и също време в България и тя го кани за турнето си в началото на май.

„Беше малко като екскурзия - датите бяха така организирани, че за пет концерта обиколихме цяла България, прекосихме я няколко пъти. Караме, свирим, но в Бургас ходихме и на плаж, а в Сливен се качихме с лифт на планината. Не беше само свирим и си заминаваме. Разглеждахме наоколо". Българи - на екскурзия в България, която отдавна не познават.

С какво се идентифицира - България, Холандия? „Не, ама как, аз съм си от България, не от Холандия или някъде другаде! Но съм човек, който просто се чувства добре навсякъде. Винаги навсякъде съм малко у дома си и малко чужденец, като това последното за мен не носи негативен смисъл. Даже ми е малко удобно така - леко дистанциран. Ако има и една лека анонимност - също е добре дошла, обичам я".

Какъв е планът за Бали?

Ами... няма план, вдига рамене Мартин. „Така преди години отидохме за три месеца на Карибите - без никакви планове и идеи. Обаче се разбих от участия, свирих с кого ли не, и по два-три концерта на ден съм правил, с всякакви групи и формации".

Какъв е ключът, когато си на ново място и не познаваш никого? „Опитваш се да намериш хора, кои са местните музиканти, клубове, кои са интересни, запознавате се и така. Измисляш някакъв интересен местен проект, който да е добър и тръгваш. По същия начин е и с диджейството. Пробваш се, какво има да губиш? Имаш все пак и някакви умения и ги демонстрираш".

„Обичам да пътувам, това ми е тръпка от малък. Но музиката е най-важното нещо в живота ми. Доста съм изчистил страничните си занимания, общо взето, само това правя. Винаги гледам да съчетая музиката с пътуване и пътуването с музика. Успявам да се издържам с това, което правя. Естествено, има моменти, които са по-добри от други... (смях) ... Но това е част от играта. Като музикант жертваш малка част от свободата за сметка на сигурността и обратното."

Посреща с недоумение въпроса мислил ли е някога да си купи къща и да пусне корени някъде. Мисли, разменят погледи с приятелката си, пак мисли и избухват в смях: „Говорили сме си понякога... Абе може - в някое място, което ти е приятно. Но аз съм доста номад - и като мислене, и като манталитет. Вместо да купя къща, когато имам пари, живях десет години в тази къща във ферма в Ротердам, защо да я купувам? Абе, това с къщата звучи много плашещо някак, много окончателно. Е, след още двайсет години - може би да... Виж, покоят е в главата ти, не е свързан с къща и застопоряване на едно място".

„Индия е най-интересното място, на което съм бил, тя е няколко нива над всички други места", казва категорично. „Тя е страшно странна, противоречива, шарена, неочаквана. Три месеца само обикалях страната, накрая не ми се искаше да си тръгна. А след Бали бих отишъл в Бразилия, веднага щом мога да отделя няколко месеца".

Пепел от рози

Мартин е сбъднатата мечта на много хора - пътува, свири, забавлява се. Разбира се, той възразява на тази представа: „Нещата не са само рози. Не е поредица от падащи звезди, но не е и поредица от брадви, да. Но има и кофти моменти".

„Най-зле като че ли беше, когато в САЩ си загубих паспорта точно когато трябваше да си заминавам. В един момент нямах паспорт, нямах билет да пътувам, нямах работа, нямах къща, нямах пари и нямах никаква идея какво да правя. Америка не е най-приятното място да си в безизходица. Но шокът е в първите няколко часа, после мозъкът ти започва да работи на оцеляване и в крайна сметка изкарах жестоки няколко месеца, докато нещата се оправят".

„О, да свирил съм много по улиците - и за опит, и за пари. Особено в Холандия, тогава бяха бедни студентски години. Направихме едно трио и изкарвахме добри пари, защото бяхме много атрактивни. Виж, по онова време правех всякакви неща и даже ми беше удоволствие, че изкарвам пари със свирене, пък и на улицата да е. В Ню Йорк например на улицата и в метрото могат да се чуят наистина фантастични музиканти, там е много впечатляващо".

Мартин обяснява, че за да се издържаш с музика навън, трябва да си много гъвкав, да имаш много контакти („аз изглежда съм имал късмет", свива рамене той), но и да си в известна степен универсален („да можеш да свириш много различни неща и в различни стилове"), за да се впишеш в повече ситуации.

И да си горе-долу лесен за работа, допълва. При холандците това също е важно, често ще чуеш за някого, че е много добър музикант, но трудно се работи с него - често закъснява, много мрънка. Трябват доста социални умения. Но не и да нямаш никакъв характер, подчертава. Защото на сцената искат музиканти с характер, които са малко така, чешити. Винаги трябва да пазиш баланс.

Началото

Учи тук една година в консерваторията, но е много разочарован, тогава е още 1991-а и той разбира, че си губи времето и енергията. Започва да търси начин да учи в чужбина и да събере пари за това. Влиза в един бенд и отиват да свирят в Швейцария, Люксембург, Германия. Две години обикалят и събира пари да опита поне да плати за образование и да изкара няколко месеца без да работи.

„На нашите никога не съм могъл да разчитам финансово, иначе като подкрепа и разбиране - винаги!", казва Мартин. Баща му също е музикант, но е от поколението, което е било младо през 60-те и в резултат е било „много очукано от онова време". Чичо му е Любомир Денев - известен композитор, пианист и диригент през 70-те и 80-те години. „Той винаги ми е бил пример и вдъхновение, също винаги много ме е подкрепял", казва Мартин. „Джаз, класика, естрада - рядко някой успява да се реализира пълноценно на толкова различни поприща като чичо ми".

Записва накрая висше в Холандия. „И изпуках каквото бях събрал - само за два-три месеца! Но такова е положението, оправяхме се както можем. Човек е способен на какво ли не, особено като опре ножът до кокала. А бяха

Трудни времена

„Бачках каквото може. Мил съм чинии по заведения, бил съм гол модел в Художествената академия - ми то е лесна работа, седиш гол два часа и е добре платена. Притеснително е първите пет-десет минути, след това даже добиваш самочувствие. Работих в гардероби по клубове, разлепях плакати по улиците, продавах сандвичи по разни партита..."

„Първите години особено беше много трудно. Работех каквото и да било, нямаше значение. Даже по това време беше още по-трудно, защото тогава българите нямахме право да работим легално в Холандия. Ние плащахме и двойно по-високи такси, защото не бяхме в ЕС. Не получавахме и стипендии, каквито другите държави даваха на студентите си в чужбина".

„Отделно и родителите на другите ми колеги им помагаха, хич да не е, но получаваха истински заплати, а не като нашите тук в България. Бяхме в едно много незавидно положение... Но никога не съм се чувствал онеправдан. Напротив, това ти дава ищах за учене и енергия за работа. И като се обърнеш в един момент назад, виждаш, че по-скоро ти е помагало".

Oще: бали  джаз  есид джаз  мартин денев  пътешествия  рут колева  уърлд музика 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

4 Dimitar Stamboliyski | 16.05.201116:25

Хм, пича отдавна е скъсал с БГ. Когато поживееш на няколко различни места, неусетно се превръщаш в космополит. Поне аз така се чувствам след години следване в Белгия и странстване по Европа. И да, вече е времето на Азия като адекватно място за живот!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.04.2011, 19:05

3 Margarita Krasteva | 16.05.201101:17

http://twitter.com/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.04.2011, 19:05

2 Margarita Krasteva | 16.05.201101:16

http://twitter.com/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.05.2011, 23:16

1 tytyrytka | 15.05.201112:36

"Аз съм си от България, не от Холандия или някъде другаде! Но съм човек, който просто се чувства добре навсякъде. Винаги навсякъде съм малко у дома си и малко чужденец, като това последното за мен не носи негативен смисъл. Даже ми е малко удобно така - леко дистанциран. Ако има и една лека анонимност - също е добре дошла, обичам я."
евала ти казвам за казаното дотук
и..
за Моя страна, моя България!
много си прав, м*ма му стара, както казват динозаврите от Острова: Bloody фабилос!
а за това къде 6те се установи6 след 20 г., бъди убеден, пак е България.
Носталгията е жестока на стари години,да знаеш...
А сега- прави пари, ти си в то4ната възраст за това!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани