Да влезеш в EXIT | webcafe.bg
Musiccafe

Да влезеш в EXIT

Маргарита Ганчева - Мег 17.07.2012, 13:09 (обновена 19.07.2012, 10:59)
Аксел Роуз, концерт, Guns'n'Roses

Пропаднякът Аксел Роуз закъсня с Guns'n'Roses 45 минути и когато излезе на сцената, дори не каза: "Добър вечер, Нови Сад!". Никакъв контакт с публиката...

Как аз, тя и той обикнахме Нови Сад, EXIT Festival и прилежащите му посетители

Станах рано, толкова рано, че куфарът ми се уголемяваше в геометрична прогресия от ненужните вещи, които хвърлях вътре. Затова реших да си отвлека вниманието и да се гримирам, повече грим, по-малко багаж. Когато дойдоха да ме вземат си помислих за тя и той: "Колко са хубави...!"

Но не захаросано, по-скоро с аромат на лимони. Потеглихме и пътувахме - малко смях, малко мълчание, женско списание, сандвич с прошуто и погледи, търсещи спомен за бомби. Последното доказа, че всички сме малко сеирджии. GPS навигацията е голяма работа - преизчислява често, но пък светът се развива, а ние още не сме се окултурили и обогатили достатъчно, че да си купуваме нови карти.

Стигнахме Нови Сад. Хотел Gymnas. Но преди него - Fitness Gymnas. Ай сиктир, на почивка ли сме, или да се конкурираме с Аполон! Последният си бъхтеше във фитнеса, ние се забавлявахме! Първа среща със сръбската сфера на услугите (не броим симпатягата от бензиностанцията). Смутиха ме... Бива-бива любезно, но чак пък толкова! Все едно не са били в Гърция, или пък у нас! И всички знаят чуден английски - не ни потрябва обаче, ние "српския си го прикаяме".

Разопаковане на багаж, по едно хладно пиче (демек питие), скочихме в кецовете и дим да ни няма. Трябваше да излезем на Футошка стрийт, после направо, трийсетина минути разходка в изпепеляващ пек, леко разтопени подметки и хоп - пред нас е катедралата. Красиво! Не ползвахме безплатния безжичен Интернет, бързо кръстен от сънародниците ни "Катедрала нет", затова и трябваше други хора да ни кажат, че в Перник пак са се вълнували и пренареждали земните пластове.

Ние пък се вълнувахме какво и къде ще вечеряме. Имат очарователни тесни улички, ресторант до ресторанта, бар до бара, сладки капандурки, шаренийка, въобще - кеф. Не се смейте - първи ден: салата и пица! Ама каква пица... Аз само я пробвах, но сълзица ми изби от умиление. Тя и той бяха доволни, еле па я! После бавна разходка, леко объркване и стигнахме моста на Дунав. Най-накрая видяхме нещо бомбардирано, е, не го видяхме, защото беше бомбардирано и го намаше - за един от мостовете става дума. Той обожава вода и кораби. Тя се смее заразително. Най-сладкото семейство.

Стигнахме Петроварадинската крепост. Вълшебно място. Няма да описвам. Като Матрицата е, не може да се опише, трябва да се види!

Ще купуваме билети, но машината-менячница (чейндж-машина) малко ни метна с валутния курс! Нищо, да върви! Продължаваме нагоре по баира, една проверка, две проверки, три проверки! Любезни са, така да знаете! Започнахме с разходка из крепостта. Страхувах се, че миналогодишното чувство на еуфория и щастие ще се е изпарило. Напротив, тук е и е още по-хубаво. В първите два часа се изживявах като гид. Реге сцената все така си беше най-миролюбивото и усмихнато място, лъхаше на чист "айляк" от него.

Ведър растафар забавлява първите фестивални гости, размятайки решена на масури коса и благодарейки на Джа за веселото време. Изкачихме малко стълби, отдясно пърформанс от боклуци, отляво стари аркадни електронни игри (маниаците са там), по-надолу безплатен масаж и нахвърляни барбарони за морните нозе. Нашите бяха такива, но нямаше свободни места.

Затова няколко крачки нататък и заехме романтична пейка. Наслаждавахме се на изглед отвисоко към града, Дунав, залез слънце, ехххх, идилия! От сцена "Електрана" с удоволствие дочувам дръм енд бейс - позабравен бест оф на Pendulum. Потривам доволно ръце, досещайки се, че няколко часа по-късно ще се давя в прах на главната сцена под звуците на Sub Focus. Починахме си, събрахме сили, дръпнахме усмивки до ушите и дадохме старт на фестивала.

Бърка ми се хронологията вече. Кога и какво, кого и къде се смесиха в 4-дневен коктейл от прах, пот и щастие. И все пак - красиви хора много - мъже, жени, всякакви. Харесваха се сами себе си. Вдъхновяващо е. Целулитът не беше недостатък, беше признак за женственост, демонстриран безпроблемно. Слабостта не беше непривлекателна - беше красива и изтънчена.

Здрави момчета, ослепителни девойки с огромни очи, пухкави младежи, апетитни дами с изрязани потници, предизвикващи възгласа "ВЦПР" (в Бургас това било съкращение за "Виж цица през ръкава"), гейове с опънати червени чорапки, с красиви лица и спортни фигури, някои демонстриращи сексуалната си ориентация, други свенливо докосващи сякаш неволно обекта на желанията си, обичани от всички и обичащи всички и много други сладури. Всичките прекрасни.

Граф Дракула срещнахме втория ден, спомням си. Джокера също беше там. Зловещ клоун на кокили. Съвсем заслужено Стивън Кинг му е посветил цял филм. Някой ме опипа, аз реших да си помисля, че е неволно. На следващия ден направо си ме стиснаха за задника по начин, който и в 6-ти клас не ми се случваше. Тотално блокирах и се изчервих. Тълпата беше огромна и не разбрах кой ме опорочи през дрехите. Винаги съм си мислила, че в подобна ситуация ще скоча да се бия, да крещя и да се възмущавам - аз само се изчервих... и започнах да се смея невротично. Тотален лузър ;)

Бет Дито от Gossip - категорично една от най-дебелите жени, които съм срещала. И определено една от най-привлекателните. Начинът, по който представяше себе си, по който се харесваше и обичаше, по който флиртуваше с публиката и се самоиронизираше - вдъхновяващо. В-Д-Ъ-Х-Н-О-В-Я-В-А-Щ-О! Извини се, че закъсня с 5 минути - трябвало да си върже конската опашка, която не била истинска.

За сравнение: пропаднякът Аксел Роуз закъсня с Guns'n'Roses 45 минути и когато излезе на сцената, дори не каза: "Добър вечер, Нови Сад!". Никакъв контакт с публиката. А какво да говорим за извинение. И грам не може да пее! Бездарен чичак с рус мустак! Повече няма да пиша за Гънс - огромно разочарование!!!!!!!!

Лек пристъп на социофобия по време на Duran Duran - много фенове имат, ей! Хармонизиране на тялото и душата на реге сцената и потъване или по-скоро изплуване в дебрите на дръм енд бейс и дъбстеп музиката със Sub Focus. Да, това съм аз! Все същата! Закипява ми кръвта, съвсем сериозно! Ляв, десен крак, болен кръст, блага усмивка, присвити очи, мисли за сън, борещи се с денс-ентусиазъм, КАКАФОНИЯ! Sub Focus - президент! MC ID - вице!

Варена царевица, довиждане Петроварадинска крепост, до утре, скъпо такси, стара кола, бъбрив дядка вътре и на опашка за баня. Едно, две и моят ред. Излизам. Тя и той спят. Лягам... РАЙ!

Добро утро! 10:25 местно време. Тя и той още спят. Аз съм с мигрена. Имаме включена закуска в цената на стаята. Реших да съчетая "да си взема това, за което съм платила" и "да хапна, че да си пийна хапчето" и слязох сама да закусвам. Почувствах се като ученичка на първия учебен ден в ново училище. Седнах на една маса. Възпитан сервитьор, опитва да се да изглежда по-голям отколкото е. Всъщност е бебчо, на 23.

По негов избор - фантастични бъркани яйца с кой знае какви чудеса вътре... и много черен пипер. В ресторанта влизат двама англичани (акцентът е доловим отдалече), живеят в Лондон. Единият мрази Wizz Air. Не успявам да се въздържа и заявявам и моята гражданска позиция. Англичанинът е мургав, с тъмна коса и тъмни очи и всъщност е ирландец. Другият англичанин е австралиец. Той е по-мълчалив. Много са възпитани. Проведохме приятен и весел разговор.

Дойдоха още двама англичани, техни приятели. Единият беше южноафриканец. Какво му има на този Лондон? 5-ма непознати мъже (заедно със сръбския сервитьор) и никакво неудобство, никакви намеци, никакви покани за разходки. Благодаря! :) Закуската беше кратка - 2 часа и 46 минути. Беше време да поспя. Забравих да пия хапче, всичко беше чудесно :)

Събудих се - време за грим, набързо завъртян кок на главата и отиваме на разходка. Тя и той са в отлично настроение. Наспали са се, отпочинали, аз също! Сядаме в клюкарско заведение в центъра. Не клюкарим, но пък поръчваме храна като за рота войници. Не я изяждаме. Ставаше, но не съвсем. Затова пък следващите два ни ядем в най-уютното кафене-ресторант, което се казва "Кафана". Сръбска кухня, но не плескавица и скара. Кисела чорба (с ударение на "о"-то) от Космоса, мушкалица, чуретина с някакъв фантастичен сос, свински ребра (с ударение на "е"-то), шопска салата и най-прекрасният домакин. Наистина прекрасен, НАИСТИНА!

Седи си човек в "Кафана"-та, поти се яко, защото навън е 40-градусова жега, а киселата чорба (с ударение на "о"-то) и мушкалицата са пикантни и съвсем забравя къде е. Но с хубаво забравя! Райско! Нека благодаря на новите другари, които не запазиха ревностно тайната за това място и го споделиха с мен, тя и той. Благодаря!!!

С натежали кореми и опънати в усмивка лица се довлякохме до крепостта. Размесих дните. Всъщност има ли значение, щом всичко в съзнанието ми е една преливаща от разнообразни емоции каша?! New Order са ретро, но пък препълниха главната сцена. Браво на тях! Истината за мен обаче дойде с Netsky, Dynamite MC, Drumsound & Bassline Smith. О да! Прах и пот на квадрат, не, на кубик! Брутален дръм енд бейс, дъбстеп, разхвърляне на крайници, началници и други неща, завършващи на "-ици". Да, моята нощ! Между другото, още имам мускулна треска на прасците!

Едва се прибрахме. Таксито излезе по-малко пари. Цените от другата страна на Дунава са по-добри!!! Баня и сън! Този път и аз не успях да стана за закуска. Събудихме се и отидохме да ядем в пекарната наблизо, където ни обслужи изключително мила дама. Обичат пай с мак в Сърбия, ужажавам ги заради това! И йогуртът им е вкусен и гъст. Кафенце, безалкохолно и хоп, пак в леглото.

Лесно се свиква с мързела. Станахме, облякохме се, плитка на главата, удобни панталони, разходка, фантастично хапване и следва Plan B. Главната сцена оживя. Смешноватият британец излезе на сцената и ни обеща малко соул. След това - изненада! И той, и групата му бяха облечени в стилни костюми в 40-градусовата жега - горкичките! Но така е, сцената изисква жертви.

Безкрайно талантливи музиканти, страхотно пеене, гореща музика. И бийтбокс. О даааааа! Преоблякоха се! И унищожителен хип-хоп, и жици, и пак бийтбокс, и... Нямам думи! Това е. Наистина нямам думи! На по-добро концертно изпълнение не съм присъствала (може би с изключение на AC/DC, които са богове). Толкова много свежест, младост, креативност и разнообразие, че докато пиша това пак се вълнувам. Тя и той са също очаровани и възхитени! Много съм щастлива!!!

Ерика Баду - красива, талантлива и скучна! Извинете, моля! И не се сърдете! Не й е мястото по това време, на този фестивал, на главната сцена.
Miss Kittin - не толкова красива, но зацикляща и скучна! Пак извинете, но не много!
Borgore - тъмен, дълбинен дъбстеп! Nice! Вйери найс!
За GNR уточних, че няма повече да пиша, не си струва!

Последна баня преди тръгване. Събрахме багажа. Ще закусим и ще потегляме. Яд ме е, че не си купих страхотната шарена чантичка за 600 динара (приблизително 10 лв.). Тя и той имат най-очарователното бебе. Чака ги вкъщи. Нямат търпение да го видят и да го гушнат, затова, въпреки прекрасното си изкарване, бързат да се приберат. Аз изпитвам лека носталгия, преди да съм тръгнала, но 4 дена са достатъчни - да спреш, когато ти е най-сладко. За да се върнеш една година по-късно пак!

Вече е 22:52, наше време. Аз съм в София. Искам да спя, но ме е страх да не забравя. Тази 4-дневна емоция е толкова близо и толкова далече. Излязох от рутината, влизайки през изхода на 12-ти юли, влязох пак в нея, излизай от изхода на 16-ти. Щастлива съм вкъщи! И съм щастлива, че другата година пак ще вляза в EXIT! Обещавам!

Oще: exit festival  аксел  ерика баду  нови сад  посетители  пътуване  сърбия  фестивал 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

7 Dimitar Stamboliyski | 22.07.201219:23

Нищо специално в афиша!
Нищо лично, но си личи, че си била пас-бай визитър... Барем един Дунав не напрайхте ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.09.2010, 13:38

6 d0ni | 17.07.201220:06

Баба ти е ретро! New Order бяха най-доброто от целия Exit! Идея Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.07.2012, 17:29

5 Vel Pape | 17.07.201217:46

Ехааааа, девойко, върна ме там, наистина е трудна адаптацията след такъв ивент!!!

Беше яко измислено, беше яко организирано, беше яко евтино, беше яко красиво, беше яко близо - догодина отивам отново, каквото и да ми коства!!!!!! Но най-вече съжалявам, че съм пропуснал всички тези предни години там, чак през 2012 успях да открия хора, с които да се занеса Усмивка

И хората в Нови Сад и Белград бяха толкова любезни, дори и един тегав човек не видях, както и онази специфична БГ нотка за припечелване на макс от туристите.

Краткото обобщение за целия фест си го каза ти - с мързела лесно се свиква Усмивка Избухване до изгрев, спане до следобед, ядене на райски плескавици, после запиване пред хостелчето с адската им дюлева ракийка, после още няколко вида ракиени шотчета пред входа на феста.... Ей, плаче ми се!!! Единствените притеснения на човек са му дали ще успее да види всичко, което е фиксирал в лайнъпа с размер А3 + как по дяволите мога да сърфирам по-бързо измежду тези смесени до хомогенност тълпи от англичани, сърби, германци, румънци и какви ли не още си националности.

Прави ми впечатление, че най-много си избухвала на дръм и бас, препоръчвам ти ето този фест в Хърватия в началото на септември - http://www.outlookfestival.com/. Виж за какъв лайнъп иде реч - http://www.outlookfestival.com/line-up/. Излиза скъпичко пътешествие, но си заслужава, повярвай ми! Говорим и за Адриатика все пак Усмивка
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 01.11.2011, 09:46

4 Elitsa Popova | 17.07.201216:38

Усмивка
Едина гореща препоръка от мен- догодина иди на къмпинга! Страхотно беше и там, даже ме впечатли повече и от самия фест- малко градче с плаж, музика по цял ден, вечер партита и весели хора навсякъде Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.11.2010, 13:35

3 Mira Terziyska | 17.07.201214:57

Браво, Марго! Страхотен текст! Грабна ме, все едно бях там! разбирам те и честно казано адски ти завиждам Усмивка Да живеят фестовете!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.02.2011, 15:02

2 kakao | 17.07.201214:18

''Дим да ме няма'' оглавява класацията за най-досадни лафчета Объркан
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

1 vanko | 17.07.201214:08

Ураааа, водиха ме на пързалката! Смее се
"...дори не каза: "Добър вечер, Нови Сад!""??? Ми как да го каже бе, звучи смешно. Защо да се излага с толкова криво име??? Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+0 -1