Помирените The Pogues се сбогуват с китариста си | webcafe.bg
Musiccafe

Помирените The Pogues се сбогуват с китариста си

Musiccafe, по The Irish Post 20.12.2013, 16:10 (обновена 07.01.2014, 16:05)
the pogues

Снимка: © Getty Images

Откакто се събраха отново през 2001 г. The Pogues водят доста активен концертен живот

През тази седмица голямата ирландска група The Pogues изпълнява своя класически албум Rum, Sodomy & the Lash (1985) на четири емблематични концерта: първите им изяви след смъртта на техния китарист Филип Шеврон през октомври.

Бандата ще си вземе сбогом с китариста така, както най-добре умее - с музика, и то като се върне към своите корени и към най-плодотворните си години.

Rum, Sodomy & the Lash е смесица от оригинални песни, дефинирали The Pogues звученето, и стандарти като кавъра на Юън Маккол Dirty Old Town, с който бандата популяризира песента за едно ново поколение.

През тези години The Pogues окончателно преминават към авторска музика за сметка на кавър версиите. А когато акордеонистът на групата Джеймс Фърнли за пръв път чул A Pair of Brown Eyes, осъзнал, че фронтменът Шейн Макгоуън решително се е променил в композиторски план.

„От чисто музикална гледна точка тази песен притежава една пулсация, която е сякаш извън времето и пространството", осъзнава Фърнли и днес. „Имаше една специфична циркулация в акордите, мелодията на вокала беше поразителна, а инструменталът беше много изчистен. Привлече ме мигновено".

Пробивът

Той признава, че в онези времена в бандата може и да не са били чак толкова изкусни, но са имали стремежа да разказват истории - за конкретни хора и трудните и вълнуващите моменти в техния живот.

Успехите не закъснели и именно турнето покрай Rum, Sodomy & the Lash превърнало Глазгоу в любима дестинация на The Pogues. От първия си гиг в огромната концертна зала Barrowlands те почувствали, че правят нещо наистина значимо.

„Беше първият ни наистина голям концерт, който направихме сами, и имаше над 2000 души. Със сигурност не бях свирил пред толкова много хора дотогава", спомня си Фърнли.

Конфликтите са в миналото

Днес те имат шанса с няколко концерта да почетат своя китарист Филип Шеврон - една от най-значимите фигури в ирландската пънк музика. „На сцената ще зее огромна празнина без Филип, има я, откакто той умря.

Thousands Are Sailing (написана от Шеврон, б.р.) е незаменима песен за нас. Да я изсвиря ще бъде моят начин да си взема сбогом с него", казва Джеймс Фърнли.

Именно Фърнли е автор на книгата Here Comes Everybody, разказваща историята на The Pogues и на деструктивния им фронтмен Шейн Макгоуън. Той напусна бандата през 1991 г. заради алкохолните си проблеми, които му донесоха и безспирни конфликти с Фърнли.

„Може и да звучи банално, но има истина в това, че хората, с които си имал най-много напрежение във взаимоотношенията, ти стават като семейство", обяснява акордеонистът. През 2001 г. Макгоуън се върна в The Pogues и двамата се сдобриха.

"Той е като проблемния ти брат, с който все някак трябва да се справиш и не можеш просто да го зарежеш. Естествено, ние се разделихме през 91-а, но The Pogues са част от живота ми независимо дали ми харесва или не", откровен е Фърнли.

„Нещата, които направихме, успехите, които постигнахме и всичко останало, са много сплотяващи, за добро или зло", смее се той.

Затова днес ирландците са помирени и заедно ще почетат своя китарист. А избраното време е особено подходящо: една от-най хубавите коледни песни Fairytale of New York е тяхно творение и не е чудно, че феновете им свързват Коледа именно с The Pogues...

Oще: fairytale of new york  the pogues  джеймс фърнли  ирландия  филип шеврон  шейн макгоуън 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.