Съвременните изпълнители не заемат крайни позиции - вредят на продажбите | webcafe.bg
Musiccafe

Пънкът бе музиката на гнева. Сегашната не е

Musiccafe , по Guardian
16.08.2011, 11:40 (обновена 17.08.2011, 08:34)
пънкар

Снимка: © Getty Images

Сегашната музика е лишена от истински ангажирани с каузи бунтари, каквито бяха пънкарите

Миналата седмица поредният брой на музикалното списание NME се появи на всички лондонски павилиони, оцелели след бунтовете от предишната нощ. На корицата на списанието - снимка от 1976 на The Clash. Така изданието отбелязва 35-ата годишнина от експлозията на пънка в Лондон.

В списанието е препубликувано и първото интервю на Бари Майлс с групата: "Те говорят за скуката на живеещите в общински високоетажни блокове, за живота вкъщи с родителите им, за опашките за социални помощи, за зомбиращите професии, предлагани на безработните завършили ученици. Те говорят... за това как няма нищо за правене". 

Социалната среда сега не е толкова различна - но патосът на музиката е

Както коментират немалко лондончани, твърде очевидна е иронията на съдбата, че The Clash - групата, която винаги ще бъде свързвана с бунт и протест - се появява отново на кориците на музикалните издания, при това точно в този момент.

Въпреки че някои се задоволяват с чертаене на  паралели между революционната музика на The Clash от 1976 и вандализмите от изминалите дни, реалността не е точно такава. Основните твърдения, че младите са разорени и отегчени в Лондон не са се променили много от онези дни насам. Но всичко останало, което Мик Джоунс и Джо Стръмър описват, вече отдавна не е същото.

"Мисля, че хората трябва да знаят, че ние сме против фашизма, против насилието и расизма - и сме положително креативни. Ние се борим срещу невежеството," отговаря Стръмър на въпроса по какъв начин групата му предлага решение за скуката и недоволството.

"Не ми трябва да се напивам всяка нощ и да ходя да бия хора, или да разбивам телефонни кабини... Занимаваме се с теми, които наистина смятаме за важни. Надяваме се да поучим всеки тийнейджър, който ни чуе".  

Актуалният музикален анархизъм обаче не е зареден със социална позиция

Ако това е манифестът на пънка през 1976, то това е най-близкото до него, което днешната музика може да предложи: "Убивай хора. Подпалвай. Зае*и училището" ("Kill People. Burn Shit. Fuck School"). Това е песен на Odd Future Wolf Gang Kill Them All, чиято апатична анархия вероятно е по-подходящ саундтрак за бунтовете в Лондон от the Clash.

За незапознатите, OFWGKTA е скандална хип-хоп група от Лос Анджелис, начело на която е Tайлър Създателя (The Creator) - незавършил училище попкултурен антигерой, любимец на хипстъри и инди-рок фенове. Но никой не обвинява Тайлър - за разлика от Стръмър, той не иска да бъде посланик на своето поколение.

Подобно на тийнейджърите, подпалващи и плячкосващи семейни магазини в собствените си квартали, той признава, че няма много за казване. Той просто обича да причинява безредие, макар и безцелно. Очевидно това е визията на бунта през 2011 г.:

Празни погледи, стаден инстинкт и опортюнизъм

В момента със сигурност няма никой друг, който да произведе нещо по-смислено в рамките на попкултурата. Имаше времена, когато не само The Clash, но и останалите рокзвезди имаха какво да кажат по много големи и важни теми. През последните години обаче изглежда подобни музиканти вече почти не се срещат.

Ето кратък преглед на музикантите, които би трябвало да опровергават това твърдение. Алекс Търнър - текстописец на цяло поколение и изключителен коментатор на ежедневието - невероятен, когато става въпрос за храна и удоволствия от живота, но недотам добър по теми като орязване на социални бюджети.

В едно от последните си интервюта по време на студентските протести в Лондон, той заявява: "Въпреки че някои от парчетата ни са за това "какво се случва" в една част от града, те не засягат цялостната ситуация, нали така? Не изразявам мнение върху това, което се случва. Просто не знам какво бих постигнал с това".

Или пък училият в Итън фолк-музикант и бивш анархист Франк Търнър, който споделя: "Не ми е приятно да ми казват, че съм "ориентиран към политиката". Не искам да предизвиквам разногласия".  

Сега крайните изявления предизвикват присмех - и спад на продажбите

Междувременно още от самото начало Дизи Раскъл открива, че е много по-изгодно да пише за лудия си начин на живот като част от шоубизнеса, отколкото за квартала от Източен Лондон, в който е израснал - и който така необичайно е описал в по-ранните си албуми.

Нито един от тези изпълнители не е глупав. Всъщност всички те са сред най-интелигентните, с които в момента разполага музикалният бизнес.  свен това, всеки един от тях със сигурност има мнение за наистина големите и важни неща от живота.

Факт е обаче, че в днешно време да ти пука дотолкова за тези неща, че да ги заявиш открито, да предизвикаш публиката и евентуално да сбъркаш за тях,  означава да бъдеш заклеймен.

Достатъчно е да отбележите присмеха, който някога убедителната MIA вече предизвиква след твърде много политически погрешни Twitter изявления. ("Отивам да се присъединя към бунтовете", туитна тя миналата седмица, "за да раздавам чай и сладкиши.")

Сега никой не казва нищо, а после се чудим къде се е дянало изкуството на протеста.

Сегашната музика е лишена от истински ангажирани с каузи бунтари

Разбира се, нямаме нужда от протести като тези в Лондон през изминалата седмица, за да разберем, че съществува огромна пропаст между това, за което пишат музикантите, и реалността по улиците.

Но съвременните творци изострят проблема още повече. The Clash може и да са били гласът на силно политизираната Великобритания от 1976 г., но едва ли имат какво да кажат на лишената от граждански права и разсъдък младеж на 2011.

В случай че някой не заеме мястото им и не започне да крещи скоро, поколението е изправено пред опасността да изгуби гласа си, или по-лошо - да превърне открития нихилизъм на Tyler the Creator в свое наследство. Твърде вероятно е това да се случи - дори и самият той да не желае това...

Oще: the clash  безработни  бунтари  гняв  изпълнители  каузи  лондон  музиканти  попкултура  продажби  протести 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.08.2011, 22:32

5 Gaudium | 27.08.201118:11

Абсолютно личната ми позиция застава зад думите на Dimitar Stamboliyski ! Има!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

4 Mile Manolov | 18.08.201109:11

Cause London is drowning, and I live by the river ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

3 Dimitar Stamboliyski | 17.08.201116:20

Абсолютно не е вярно! Има много банди по света, които заяваяват позиция или пръскат искрите на протеста. Само че не очаквайте да ги чуете по мтв и подобни, те са добре неглектнати. Тях трябва сами да ги откриете...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

2 vanko1 | 17.08.201112:08

пънкът даде много, още помня готините пънкарски парчета на Милена преди сума ти години в България и си ги пускам Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

1 Архангел | 17.08.201110:31

Много дълго бе...И само ала-бала
   

оценка

+0 -0