В архивите на Джордж Харисън | webcafe.bg
Musiccafe

В архивите на Джордж Харисън

Musiccafe, по Rolling Stone
21.10.2014, 17:56 (обновена 04.11.2014, 08:48)

1 от 8 снимки Назад Напред

джордж харисън

Снимка: © Getty Images

Джордж Харисън, 1960 година

Подобно на баща си - покойния китарист на Beatles Джордж Харисън, Дани Харисън е музикант. Той прави професионалния си дебют в последния студиен албум на баща си - Brainwashed, издаден след смъртта на Джордж през 2001-ва.

Сега 36-годишен, Дани композира музика за филми и е "половината" от група на име "the newno2" - наречена на герой от британското тв шоу от 60-те години "The Prisoner". Партньор в тази банда му е друг син на музикант - Пол Хикс (баща му, Тони, е китарист и основател на Hollies).

За разлика от баща си, Дани заедно с майка си Оливия, има слабост към архивите.

След смъртта на Джордж, Дани активно издирва и издава соловите проекти на баща си, включително сборната дискография, издадена през 2004 година "The Dark Horse Years (1976-1992)", CD-то с редки записи, което вижда бял свят през 2012-ва, наречено "Early Takes: Volume 1"; както и първото изчерпателно преиздаване на ранните проекти на Джордж извън Beatles "The Apple Years 1968-1975".

Централният елемент от тази

колекция, която се състои от седем CD-та с бонус тракове плюс DVD,

издадени през септември - естествено е шедьовърът от 1970 "All Things Must Pass".

Apple Years обаче започва с първоначалните ексцентрични "музикални екскурзии" на Джордж - музиката към индо-рок филма от 1968 "Wonderwall", или Electronic Sound през 1969 - и стига до спиритуалността на Living in the Material World (1973) и сдържаната аренби медитация на Dark Horse (1974) и Extra Texture (Read All About It) (1975).

"От около 10 години нямам търпение да стигна до това", твърди Дани. "Има някои неща, които звукозаписните компании са правили през годините. Баща ми вече бе ремастерирал All Things за преиздаване през 2001-ва. Никой обаче не правеше Electronic Sound".

За Дани, Wonderwall е любимият му албум от сета и той признава, че

все още се изненадва от музиката на баща си,

дори от познати неща като невероятно пищния като звук All Things Must Pass.

"Опитвах се да определя някои от акордите за една от тези песни," казва Дани. "И осъзнах, че не можеш да чуеш акорди там - защото има 50 рога, които се чуват паралелно с тях".

Пълни халюцинации

За Дани "Wonderwall" е любимият албум, въпреки че извън "Electronic Sound", той е най-слабоизвестният и неразбран сред албумите на баща му в Apple.

"Помня, че си взех CD с него в началото на 90-те и си мислех "Какво е това?". Седиш си, почти медитираш на музиката, буквално пускаш лиги. После се появява един шенай (индийски обой) и практически ти отнася главата.

Невероятно дълбок, психаделичен албум.

В него има нещо от Ерик Клептън, тази обратна китара, роговете - тотално халюцинативен албум. И има много инструментали, а пеенето се състои от дълбоки хиндуистки мантри".

Изобщо Wonderwall е комбинация от музика от спагети уестърни и Chants of India, които Джордж Харисън прави с Рави Шанкар, и най-добрите халюцинативни неща на Beatles. За хората, които не са слушали този запис, това е първото, което би трябвало да чуят от колекцията. "Wonderwall за моето поколение е заглавие, свързвано с Oasis. Само че това тук е нещо друго: това е едно от първите неща, които баща ми е направил сам, отделно от Beatles", казва Дани.

В B-страната на "The Inner Light" на Beatles е вйлючен отпадналия преди това инструментал.

"Баща ми е записал този трак сам в Бомбай. Той е бил част от същите ленти като Wonderwall, ето защо и включих тази версия в преиздаването на албума. Той звучи много различно без пеенето и без работата на Beatles по него", разказва синът на Джордж Харисън.

Студийните разговори в началото са адски интересни - чува се комуникацията на Джордж с музикантите, предаването на идеите му в тази среда. Индийските музиканти работят именно така - устно. Чувса се чудесно броене преди началото, където индийският звуков инженер казва "абракадабра" вместо "1, 2, 3, 4."

Това е интересен исторически момент. Според Дани "за някой, който не е чувал Wonderwall преди, но познава "The Inner Light," това му дава по-добра представа къде се намира албумът в биографията на баща ми. Този албум е липсващата връзка към края на Beatles".

Електронни звуци, допълнителни текстури

"Electronic Sound"  в коригиран няколко месеца, разказва Дани. Някога записите са отишли за мастериране в Англия с правилните заглавия. В Америка са обърнали надписите. "Американците мислят, че това е правилният начин. Но мастерирането все пак първо е било в Англия. И решихме да се върнем към оригиналния английски ред. Баща ми се е опитвал да разбере синтезаторите. Ако видите колко доминиращ е този саунд сега... Всеки синт и денс албум, правен някога, е тук. Върнах се и го изслушах наведнъж. И се смеех непрекъснато. Ако го слушаш, докато шофираш през нощта, е много емоционален. Това е забавен албум.

Баща ми никога не се е приемал твърде насериозно.

Началото на 70-те е било успешно време за Джордж, но много от музиката му е останала незабелязана. За "Dark Horse" и "Extra Texture" не се говори със същите топли чувства, но според Дани тези два албума са като крайна опора на All Things Must Pass и Material World, като Wonderwall и Electronic Sound от другата страна.

"Аз съм голям почитател на Dark Horse. Има много отпратки там, които поне аз виждам, към моето израстване. Extra Texture е албумът, който познавах най-слабо. И реално го преоткрих".

Има обаче преход, от психеделичното и Wonderwall, до това, което Харисън прави много по-късно в кариерата си, като Shankar Family and Friends (1974) с Рави.

"Мисля, че хората ще бъдат приятно изненадани колко странни са някои части от него, колко игнорирани са поне половината от тези албуми. Това е отлична непозната територия за изследване, с някои от най-добрите неща, които той някога е писал", казва Дани.

На въпроса откъде идва незидаваният акустичен запис на "Dark Horse", Дани отговаря че не е напълно сигурен.

"Преровихме невероятно много неща на ленти. Събирането на всичко и изчистването на звука до съвършенство беше най-важното. Направихме всичко по силите си. Виждате как пишат в Интернет: "Оф, те просто издават пореден боксет". Не е така.

Това е най-изчерпателното издание на Джордж Харисън, което правим.

Трябваше да се върнем първо към The Dark Horse Years, заради политиката и юридическите аспекти.

Това беше като да направиш първо Междузвездни войни 4, 5 and 6. Ние обаче работихме доста по документалния филм Living in the Material World (издаден през 2011 и режисиран от Мартин Скорсезе).

Имаше много работа по архивирането в рамките на 7 години.

Започнахме да намираме всякакви неща, свързани с ранните години. Всъщност беше дори късмет, че не правихме първо The Apple Years", добавя той.

В архивите на Джордж Харисън има всичко, както мастъри от албумите и всички изпълинели, записвали за неговия лейбъл Dark Horse, така и всички проекти на Shankar Family и безброй албуми на Рави.

Дани си представя, че в някой момент ще издаде още нещо, неиздавано никога досега от баща си, но го тревожи, че Харисън-старши е бил много чуствителен към това да се обират и издават последните резерви.

"Мразеше такива неща. Не съм длъжен да пускам записи, които не са на нивото, което той би счел за подобаващо за него. Критиката от феновете и колекционерите е невероятна. Пускаме неща с истинска любов, и първото, което четеш, е: "Защо не сте добавили и това?"

Според Дани да се прави нещо такова е доста неблагодарна работа. "Ако го направиш както трябва, хората си казват: "Супер, страхотно е." Ако не е отвъд очакванията на хората, те заявяват: "Изгаврили сте се с Джордж Харисън".

И все пак Дани Харисън заключва, че това е всичко от архивите до този момент. Той смята, че се е справил както трябва с наследството на баща си до този момент и Джордж би бил доволен от резултата.

Oще: the beatles  архив  бийтълс  дани харисън  джордж харисън  китарист  наследство 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.06.2013, 09:31

1 Avitohol | 22.10.201416:03

Снимката в началото е от 70-те, а музикалните термини са кофти преведени. Статията е интересна все пак, въпреки превода.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани