На хорото, модерното | webcafe.bg
Musiccafe

На хорото, модерното

Ивайло Кицов 09.12.2011, 11:01 (обновена 11.12.2011, 08:41)
балкански коне

В ерата на световния етно (уърлд) бум, по-умните, а и по-кадърните родни музиканти, експериментиращи с фолклора, осъзнаха какво неравноделно богатство са получили, раждайки се именно в България

Две новини - добра и лоша.

Да започна с втората: етно-джаз групата Балкански коне отлага издаването на дългоочаквания си нов албум за 2012. А хубавата е, че той се оформя „още по-богат, по-ескспериментален и по-иновативен".

Определението е на мултиинструменталиста Николай Иванов - взискателен, с висок критерий и тънко сито, през което цеди не само естетическите стойности на света около себе си, но преди всичко продукцията, под която сам се подписва. Като автор или съавтор. На арт-формация ОМ. За пиесите на Балкански коне. Или пък в края на поредния саундтрак за българска или чуждестранна продукция.

В ерата на световния етно (уърлд) бум, по-умните, а и по-кадърните родни музиканти, експериментиращи с фолклора, осъзнаха какво неравноделно богатство са получили, раждайки се именно в България. Същата клета България, ошушкана от политици и одрусана от „онези" ритми, които клатят маси и бюстиета сред взрив от потни салфетки.

За огромна радост, тези - по-одарените и по-умните - се увеличиха двойно в последните три години. Младата гвардия, която идва намахано, но не за да отнеме палмата на вечните (и доскоро единствени) кореспонденти между България и света - Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова и Иво Папазов- Ибряма. А да доразвие техните традиции. Без да ги окепазява за евтини цели и с кичозни електронни гайтани.

А да ги „преведе"

"Изразните средства са едни и същи за всички ни, но от теб зависи как ще ги „издумаш". Така Николай Иванов ни въвежда в творческата лаборатория на Балкански коне. Приятели и съидейници, чиято музика излезе извън рамките на времето, пространството, етническите и езиковите различия, загърби и историческата обремененост на Балканите.

Хармонията като хепънинг: виртуозни унисони, екзотични мелодии и динамични ритми са визитната картичка на бенда. „Новите ни пиеси са в богатата традиция на родния полуостров, с много фюжън и джаз елементи, с подчертано „ъпгрейдната" звукова среда, подчинена на чувствителността на меломана на 21 век, напук на истеричното състояние на духа, завзело днешното ни битие", обяснява Иванов, който освен на клавишни, китара и бамбукова флейта, свири и на...маркуч (Че и пее).

Музикант , художник, композитор, аранжор... Неговата на пръв поглед еклектична дейност трудно би могла да се прецени извън контекста на специфичната географска ширина, където живее и твори. Изпълнителят смества традиционен и модерен саунд, различни жанрове и изобразителни езици, експериментира от джаз и авангард до електронна и филмова музика, рисува картини и фрески, прави инсталации и пърформанси. И всичко това - обединено от идеята за пълен синтез, така характерен за съвременното изкуство.

Седем балкански страни

Балкански коне е отворен проект, създаден като експеримент от Красимир Желязков, който преди 11 години решава да обедини емблематични композитори и музиканти от 7 балкански страни заради уменията им в уникална по рода си група. В първия й състав влизат Стоян Янкулов- Стунджи, Теодосий Спасов и Красимир Желязков, Тамара Обровац от Хърватия, Костас Теороду от Гърция, Влатко Стефановски от Македония, Емил Букур от Румъния, Саня Илич от Сърбия и турчинът Хакан Бешер. Във формата са участвали много балкански и световни артисти като Рамеш Шотам - Индия, Марко Рамляк - Хърватия и други. Родните корифеи пренесоха магията на своята музика и традиции на десетки сцени по цял свят. Билетите за тяхното шоу винаги са предварително продадени, а концертите им са посетени от над 60 000 души.

Книга за българската тамбура

Желязков (синтесайзър-китара, българска фретлес и 8- струнна тамбура (булгария); акустична китара), измайстори нов инструмент - чело-тамбура, с който да солира. „Свалих й прагчетата, съвсем фретлес е, и вече имаме българския отговор на индийския ууд. Така композирах пиесата "Нощ", обяснява Краси. Той се прочу и като автор на учебник-ръководството„Книга за българската тамбура, което проследява историята и интерпретацията на този древен български инструмент.

Свързваме името на музиканта и с джаз групи и проекти като Монтуно, ДеЖа Вю, Двойка Скуул, Валсия и др. Участва като инструменталист в биг бенд и диксиленд оркестри; фюжън и блус банди. Представя професионалните си умения на десетки наши и международни фестивали между които "Интернационален диксиленд парад" - Дрезден, Германия; "Втори салон на традиционния джаз" - Прага, Чехия; "Grand Paris Du Jazz" - Париж, Франция и много други.

В последния формат на Балкански коне, който се изяви звездно на тазгодишния фестивал в Банско, са още Влади Величков - кавал; Невена Петрова - вокал, ударни, Радослав Славчев - бас китара, вокал, rain stick и Емил Пехливанов - барабани. Те ознаменуваха 10-годишнината на проекта и у нас. След като славно овършаха лаврите и от добрата стара Европа по повода. И маркираха за следващите пътя, наред с родните корифеи от т.н. междинна вълна - оркестър Карандила и Лот Лориен.

Разбира се, и Булгара,които създадоха омагьосваща модерна визия за българския фолклор. Формат, близък до сърцата на хората. Талантът на музикантите се прояви за пръв път в „Попфолк" (2003) на Ъпсурт. Дебютният албум „Меча сватба"(2005) предложи красиви и силно въздействащи мелодии, съчетаващи българска традиционна музика с дръм-енд-бейс, фънк и броукън бийт. Песните на Булгара създават собствен свят като от народна приказка, в който слушателите и зрителите са пренесени неусетно. От нежни през динамични до бесни звуци, изискващи пълно внимание. Костадин Генчев - кавал, Димитър Христов - тамбура, Христина Белева - гъдулка, Петьо Костадинов - гайда, Чавдар Асенов - бас, Стоян Павлов - перкусии и Кирил Добрев - барабани, програминг все по-често се изявяват с джаз вокалистката Милица Гладнишка, с която мислят в еднакво време. Дали ще се микснат обаче в общ проект, документиран дигитално, ще покаже бъдещето.

Дива река

Изключително вълнуващо е да слушаш едноименния дебют на тази формация, която с пиесите си „вади" не само модерно-автентичен звук, но и перфектни образи, плуващи в етно-джаза. Родните акустици заемат наистина особено място в музикалната ни география. На първо място - като подход. Само най-стойностните и можещите изпълнители дръзват да изключат инструментите от тока и да заложат на синкопи и взаимодействие с тишината.

Другото - да изберат страхотно трудното, но и благодатно поле за експериментите си. Българският фолклор, от една страна, и джазът - от друга. Истински модерен фюжън. Композициите носят задушевно, интимно чувство на свързване с древната ни фолклорна традиция, интрепретирана с енергичен, стилен и заразителен плам. Албумът е в равни части вокални и инструментални пиеси. Ако харесвате групи като Булгара или Оратница, значи и Дива река са за вас. Връзката с Булгара не е случайна, защото двама от музикантите в проекта - Костадин Генчев (кавал) и Димитър Христов (тамбура), са създателите на Дива река. За специфичния и елегантен стил допринася и участието на Стела Петрова (контрабас) и Петър Митов (перкусии).

Oще: балкански коне  ейсид фолк файв  оратница  романено проджект 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани