Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кога за последно беше щастлив

Кога за последно беше щастлив Снимка: Игор Милкович

"Спомняш ли си кога за последно беше щастлив? Спомняш ли си кога изобщо си бил щастлив? Сега не се колебай, отиди и разруши Системата! Или я промени..."

София-Белград, разклонът за Нови Сад. Там ме оставя Васил, който се прибира при семейството си в Северна Италия. Качвам се обратно на магистралата. Ръми. Белград е след около 15 км.

Решавам да ги извървя, до концерта има много време. Пускам си плейъра, вдигам си качулката, пристягам си раницата на гърба и тръгвам отстрани между плътната бяла линия и размекнатата почва. Докато ходя неизвестно време, в ушите ми няколко пъти изтичат двата албума - "S.A.R.S." (2009) и "Perspektiva" (2011).

След три дни е Нова година. Тогава обаче се пада да съм нощна смяна. Решил съм да си направя веселото и лудото сам и по-рано. В нощта на 31-ви няма да пазарувам алкохол от големи вериги, няма да вдигам наздравици под нечий искрящ абажур, да поръчвам такси до следващото безсмислено място и накрая да се събудя с дрехи и киселини...

Но точно сега отивам на стоп до Белград за концерт на S.A.R.S. Познавам града много добре от минали посещения. Взимам си хубаво сръбско пиво и наблюдавам лицата на хората по автобусните спирки. После продължавам край огромния храм "Свети Сава" и драматичното позорище (театър).

На площад "Славия" ям от най-вкусните плескавици в кръгла питка колкото летяща чиния за игра. Сит и свободен се пускам по главната "Княз Михайло", свъртам по ситни стълби, които водят чак до брега на реката, но аз се отклонявам за"Караджорджева", където е хостелът, точно срещу жп гарата. Това обаче е друг текст...

Както и да е, вечерта в концертната зала на културния център "Божидарац"  беше супер. След биса на "Mir i ljubav" не срещнах никаква съпротива и успях да се вмъкна зад сцената, в малка ниша, където бандата отмаряше с по гадже на коляно и близки приятели.

Докопах се до гологлавия и засмян акордеонист Бора и на българо-сръбско-английски му разказах как с приятел сме направили фейсбук група "S.A.R.S. в България", която има цели 42 последователи, и как лятото изкарвахме кинти на морето с китарите и "Debeli lad". Той се изкефи и си казахме "Доскоро".

Миналата вечер S.A.R.S. излязоха на сцената на "Строежа" в рамките на възобновената неделна програма "Sunday Art Report". Името на бандата е съкращение от"Sveže Amputirana Ruka Satrijanija" - "Прясно отрязаната ръка на (Джо) Сатриани" - а също и абревиатура на избухналия през 2003 г. остър респираторен синдром (Severe Acute Respiratory Syndrome).

Групата съществува от 2006 г., като основите й поставят Александър Лукович (китарист и с най-дълъг стаж, от самото начало до днес) и Драган Ковачевич (тогава вокал, сега мениджър на бандата). По-късно се присъдиняват и останалите членове, сред които и настоящият фронтмен Зарко Ковачевич.

През годините има сериозно текучество на музиканти и няколко групови абдикации, като тази от средата на 2009 г., когато четирима души напускат и създават "VHS" -акроним на "Very Heavy S.A.R.S.". За щастие обаче бандата не спира да прави качествена музика и днес е със запазено място в онова, което наричат "Нова сръбска сцена".

В момента съставът включва: Тихомир Хинич (барабани), Петър Миланович (саксофон), Борис Тасев (клавири, акордеон), Александър Лукович (китара), Ненад Джорджевич (бас китара), Зарко Ковачевич (вокали) и красивото присъствие Саня Лалич (беквокали). Стилът е симпатично неопределен - от алтърнатив и поп рок, през реге и блус, до джаз и хип-хоп. Но най-вече, експериментално смесване на всичко това, понякога с етно мотиви - творческо решение, което очевидно се приема много добре от публиката.

Братя

Групата циркулира на участия из почти всички балкански страни - освен в родната Сърбия, също в Черна Гора, Словения, Македония, дори в проблемните откъм историческа памет Хърватска и Босна. И все пак земята е ничия, както се казва една от песните. Там, където войната е издигнала прегради, музиката прокарва мостове на общо преживяване - по-малко на миналото със скелетите от сандъците и повече на настоящето и перспективите.

Темата е не само случващото се в бившите югорепублики, но и на Балканите като цяло. Ние също можем да се разпознаем в текстовете на бандата - в съзнанието, че едновременно нищо не е наред и всичко е прекрасно; в постоянното очакване за прииждаща благодат, уж спусната и никога непристигаща от далечния, хладен, незаинтересован и чужд на нас Европейски съюз; в перспективата за евтини цигари и бира от бакалията - все неща, които осмислят битието.

В началото беше хлябът

Най-големият хит на S.A.R.S. всъщност е още дебютното им парче "Buđav lebac". В него бедният лирически герой може да си позволи за вечеря само комат мухлясал хляб и мечтае за масло и хладилника на съседите, в който има мортадела и течен шоколад.

Култов е и анимираният клип към песента, дело на илюстратора Алекса Гаич. В него дори мишките в жилището на  бедняка умират от глад, с хлътнали къркорещи стомаси, но все пак с расти и тарамбуки акомпанират на сиромашките вопли.

Точно когато героят посяга с ножа, хлябът оживява и се усмихва. Впоследстие двамата горещо се прегръщат, стоят на кея и съзерцават изгрева, тичат по пясъка, свирят и пеят под нощното небе, гледат телевизия на канапето и общо-взето заживяват щастливо.

Песента се превръща в своебразен манифест на ведрата оскъдица, присъща за нашите географски ширини. На липсите, които вместо да преживяваме болезнено, е по-добре да естетизираме. Направо да обичаме Нещастието и Насъщния - някакъв балкански дзен - заради който наистина сме неповторими.

Без никакво медийно промотиране "Buđav lebac" става абсолютен хит и трупа милиони гледания в интернет. "Навиячите" на белградския гранд Цървена звезда го запяват като част от репертоара си на трибуните, когато клубът изпада във финансов колапс преди няколко години. Помня  как с приятели слушахме парчето цяла нощ, отново и отново, в таванска стая на "Ангел Кънчев" и уринирахме в пластмасови туби, защото нямахме сили, желание и минимална трезвеност, за да отидем до общата външна тоалетна в края на коридора.

Вместо олово, слово

Текстовете са разнообразни, странни и противоречиви, на места гениални - като балканската душа. Протестът срещу политиците и социалното неравенство е утвърден мотив. В песента "Синдром на лидерите на малки партии" ("Sindrom lidera male stranke") лидерът разказва, че е регистрирал партията, за да си купи лъскава кола с личен шофьор, да пие скъпо уиски и да шмърка качествен кокаин.

В "Будя се" ("Budim se") има следния пасаж:

Будя се и се опитвам да не полудея

заради тази страна, заради тези хора, заради целия свят...

Много от нас са тъжни, защото други са фрашкани с пари,

фалшиво арестувани и фалшиво съдени...

По темата за циничното разделение между бедни и богати - политически  скрепено - слушаме и четем в "Дебела сянка" ("Debeli lad"):

Отдавна се питам, моя дебела сянко,

защо хората работят?

Едни правят правителства, за да крадат по-лесно;

други садят цветя, а трети ги късат.

Докато шефовете си правят кефа, останалите бачкат.

Няма справедливост за гладните стомаси,

не си губете времето, нека шефовете да работят!

В последния сингъл на бандата - "Световен мир" ("Mir u svetu") - посланията съвсем олевяват:

Работническата класа не гласува,

празният стомах не се вълнува!

Световен мир е всичко, което искам!

Световен мир е моето послание!

Сърцето е студено, душата е равна (плоска като дъска),

хайде сега прегърни другаря си!

Разбира се S.A.R.S. пеят и за любов. Ключово в този смисъл е парчето "Воюваме - аз и ти" (Ratujemo ti i ja), в което любовта е непрекъснато противоборство за надмощие (както обичаме и ние!), а влюбените са като Израел и Палестина, като Америка и Бин Ладен, като приливите и отливите... Но дойде ли нощта, войната се прекратява и се сключва примирие.

Накрая да не пропуснем и обяснението в любов към ракията, дадено от немилия-недраг емигрант: На Запад всички бъчви са празни... Нямам си никой - нито брат, ни сестра или другар. Ракията е моя мъка и моя радост.

През пролетта се очаква излизането на третия  албум, от който са синглите "Bojana", "Perspektiva" (най-високо класираната сръбска песен в МTV Сърбия ТОП 100 за 2012г. - 19 място) и "Mir u svetu" (в момента на 2 място в МTV Адриатика ТОП 20).

Музиката на S.A.R.S. може да се свали абсолютно безплатно от сайта на бандата: www.sarsbend.com

 

Най-четените