Amoric не спират да упояват | webcafe.bg
Musiccafe

Amoric не спират да упояват

Тодор Ковачев 08.11.2013, 17:10 (обновена 16.11.2013, 09:11)

1 от 9 снимки Назад Напред

amoric

Почти през цялото време бандата е успяла да запази изцяло българския си състав. Изключението е кратък период с един американски басист

Когато за пръв път чуеш алтернативните рок смелчаци от Amoric, трудно можеш да повярваш, че са изцяло българска група. Вече от 15 години музиката им не спира да упоява с модерно и зряло звучене, с мелодични вокали и ярки, хитови теми, но и с подчертано независим „инди" привкус.

Не са много българските групи, които могат да се похвалят с такова нещо. И доколкото ги има, съдба им често е тежка и неблагодарна.

Amoric започнаха под името на вокалистката си „Лора" в края на 90-те и дейно участваха в бума на алтернативната музика у нас. По-късно обаче те поеха предизвикателството да рискуват всичко, да посветят живота си на групата, и да поемат заедно пътя към Ирландия.

В Webcafe.bg сме ви разказвали тяхната история, а сега е време да проследим и продължението й.

То изглежда хубаво за Amoric и е ориентирано около новия им албум Means To Sedate, който излиза официално на 11 ноември и вече е достъпен в iTunes. Част от песните в него можем да чуем на сайта на групата, в YouTube се появиха и техни клипове след една пространна студийна сесия, записана на живо.

Отдавна е готов

Всъщност Means To Sedate (чието име е взето от лириките в песента Hurts) е готов от около 2 години. "Бяхме го оставили в шкафа", както се изразява вокалистката Лора Димитрова.

Оттогава доста неща са се променили, Amoric продължават да живеят и свирят в Дъблин, но са извървели много път и са променили и част от състава си.

Китаристът Миро Иванов, който заедно с Лора е писал по-голямата част от парчетата в Means To Sedate, отдавна вече не е с тях, като на негово място е Станислав Вълчев, свирил в групата и преди няколко години.

Като независима банда в чужда страна, Amoric нямат бюджет за някакви мащабни кампании и щироко популяризиране. Принудени са да мислят в движение и да уреждат всичко сами, но планът им е налице - съвсем скоро ще пуснат онлайн първото парче в листата на албума Symphony, което паралелно ще се завърти и по радиата с надеждата да постигне хитов успех.

Време за ново творчество

Покрай свиренето по клубове и непрекъснатите ангажименти, те отдавна отлагат писането на нови песни. Но вече нямат търпение отново да подхванат авторската музика - и Лора е сигурна, че тя ще са доста по-различна от записания преди 2 години албум.

Въпреки че несъмнено ще запазят основните алтернативни съставки в композициите си, те са отворени да избягат от обичайната конфигурация китара-бас-барабани и да опитат нови инструменти, например укулеле.

Лора и сега от време на време свири на клавир при живите участия, но има много по-амбициозни идеи за бъдещето. Все пак тя признава, че и в самата група не знаят какво точно да очакват от новите си неща.

Сигурното е, че ще продължат да се доверяват на собствения си усет за музика, макар да слушат внимателно всякакви съвети - правили са песни по рецепта, както и такива, разрушаващи всякакви рамки. За Лора остава максимата, че най-важни са мелодиите в едно парче.

Пиеш си бирата и хоп - Боно

При вече шест години в Ирландия животът им не е лесен, но средата определено е благоприятна за една амбициозна рок група. Страната бавно се възстановява от удара, който понесе заради кризата, а алтернативната музика там си остава културен акцент и цялостен начин на живот.

Лора разказва, че почти във всеки бар се изявяват групи на живо - има задушевни места, на които се свири акустично пред трийсетина души, както и по-големи, където се събират по 50-100-200.

Средата е динамична и интересна и в центъра на Дъблин постоянно можеш да обменяш опит с множеството музиканти, свирещи в по няколко състава. "Ако хвърлиш камък на улицата, ще удариш някой, който свири в 3-4 групи", смее се Лора.

Могат да се чуят и състави, които току-що са започнали да свирят и инструментите им са по-стари от самите тях. В същото време гиганти като U2 правят изненадващи гигове в малки клубове - напълно възможно е да си пиеш бирата някъде и в един момент на сцената да излязат Боно и The Edge.

Като музикални тенденции се забелязва увлечението по акустичното звучене и по "завръщането към корените", което сцената поде с групи като Mumford & Sons. "Човек би помислил, че в наше време музиката трябва да става все по-електронна, но се появиха банджотата", изненадана е Лора.

Тя не крие надеждите си Amoric да заема все по-голямо място на тази така неочаквано променяща се музикална карта.

Вярно, че на тях гледат с известно подозрение като разберат, че са група от Източна Европа, но щом ги чуят, отношението се променя: музиката на Amoric съответства на тамошната култура и се приема изключително добре.

Забравяш защо го правиш

Това обаче не означава, че да просъществуваш като инди група в чужбина е лесно. Amoric в момента са без мениджър и сами движат всички странични неща около бандата. Трудностите са безброй и Лора не крие, че са имали своите критични периоди, в които са мислели за отказване.

Радостното е, че те успяват да се издържат от концертите, които правят - за целта свирят и кавъри, всеки от тях участва и в странични музикални проекти.

Надяват се благодарение на новия албум да могат да заживеят само от авторската си музика, да свирят собствените си неща на живо колкото се може повече, и си извоюват възможността да издават нови и нови записи.

"Човек в един момент, през всичките трудности, с които се сблъсква, забравя защо изобщо го прави това нещо - и трябва да се подсеща от време на време", откровена е Лора. „А писането на музика е най-приятното нещо, което може да ти напомни".

Попаднали на друга планета

Завидната им увереност не е дошла току-така: те са си я извоювали в един особено важен период.

През декември 2004 г., все още като група „Лора", те заминават за Южна Корея, където правят множество концерти пред местна и американска публика.

"Беше много странен период. Там отидохме уж само да свършим някаква работа", спомня си Лора. Струвало им се като друга планета, но от престоя научили, че могат да се справят във всякакви ситуации.

Успели сами да си намерят места, на които да свирят, и публика, която да оцени музиката им. Това им дало страхотна увереност, че могат да се справят навсякъде.

Завръщането

А тогава защо не се върнат тук? За последно те бяха у нас преди две години и направиха кратко турне из София, Пловдив и Варна.

Добрата новина е, че за догодина обмислят нов концерт в България. "Много ще се радваме отново да се съберем на една сцена с групи, с които отдавна не сме се виждали", казва Лора, визирайки банди като P.I.F., Остава и Gravity Co. "Това са хората, с които сме израснали".

Amoric са наясно, че българската им фен база не ги е забравила, следи дейността им и ги подкрепя с каквото може. Затова Means to Sedate ще дойде и тук: надяваме се като продукт, който вече е постигнал успех на Острова.

И който ще ни упои напълно и на живо.

Oще: amoric  means to sedate  u2  албум  алтернативна музика  боно  група  дъблин  ирландия  концерт  лора 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.02.2012, 16:40

1 limula | 11.11.201312:56

Готини.
Жалко, че напуснаха страната. Но няма как-някой гледал ли е скоро български музикални награди-от 15г. едни и същи изпълнители се въртят. Тук-там има някой нов проблясък. И музиката в България се прави както е в другите сфери-енергетика, бизнес, търговия....навсякъде са все "наши хора".
Желая късмет на групата!
Да се чувстват добре, където и да са...
   

оценка

+0 -0