Танцьорите умират два пъти | webcafe.bg
Musiccafe

Танцьорите умират два пъти

Lifecafe, по The Atlantic 08.03.2014, 17:39 (обновена 21.03.2014, 13:14)

1 от 6 снимки Назад Напред

балет

Снимка: © getty images

Професионалните танцьори обикновено получават вторични индикации, че времето им е изтекло

В една януарска сутрин преди две години Уенди Уелън слиза от такси пред балетното студио в нюйоркския Lincoln Center в Манхатън. Сутрешният клас тепърва започна. Вече преоблечена в трико, 44-годишната Уелън прави упражнявания за разгряване, следват пируети, скокове и доста сложни изпълнения.

Ден като всички останали в градския балет на Ню Йорк. За Уенди - като всички изминали през последните 28 години. Изведнъж обаче тя усеща схващане в десния глезен, сякаш ставата е „заключена". Глезенът й започва да се подува. Помислила си: „Всичко ще бъде наред. Просто имам нужда от малко масаж, от малко помощ".

През септември 1982 г. 15-годишната Уенди Уелън пристига в Ню Йорк от Луисвил, Кентъки, за да учи в специализираната Школа по американски балет. Четири години по-късно тя вече е част от нюйоркския балет, а през 1989 г. получава статут на солов артист. През 2012 г. New York Times я определя като „най-великата съвременна балерина на Америка".

По същото време обаче същата тази най-велика балерина в САЩ танцува на сцената с наранено ходило. А през есента на 2012 г. й се случва друг неприятен инцидент, докато репетира - подхлъзва се и разтегля сухожилия в коляното. Въпреки това, Уенди не се отказва и продължава да тренира упорито, влагайки все повече и повече усилия. В края на година тя открива, че има разкъсване в тазобедрената става. Тогава слиза от сцената.

От януари 2013 г. спира да посещава груповите балетни тренировки. Наблюдава как по-младите момичета заемат нейните роли, вървейки по нейните стъпки. И така, за първи път в своя живот, Уенди Уелън е изправена пред неудобната ситуация за смяна на професионалното поприще.

До последни сили

Танцът като професия изисква изключителна отдаденост и страст, интензивни тренировки, много време в залите - и осигурява кариера, която в крайна сметка се оказва кратка. Легендарната Марта Греъм веднъж бе казала, че танцьорът умира два пъти - първо, когато слезе от сцената. И че тази първа смърт е по-болезнена от другата. Но за професионалисти като Уелън сценичната кончина е начало на едно неясно и вероятно нестабилно бъдеще.

Първото по рода проучване от 2004 г., озаглавено „Промяната: Ускоряване на прехода на танцьорите към последващи кариери", е базирано на примери от Австралия, Швейцария, САЩ - общо 11 държави. Един от изводите гласи, че „понастоящем активните танцьори очакват да продължат да се представят добре на сцената и в 40-те си години". Това на практика се случва прекалено рядко.

В масовия случай последната завеса за професионалните танцьори пада в ранните 30-години или в средата им. Тези от тях, които вече са се отказали, си спомнят, че са искали да продължат танца повече, поне до края на 30-те им години. Друг извод от доклада е, че по-голямата част от активно действащите балетисти са наясно с трудностите, които ги очакват, когато звездата им залезе, но се чувстват неподготвени за този етап.

Много компании, танцови ансамбли и трупи насърчават своите артисти да водят курсове в университети и школи, за да си подсигурят академично бъдеще, като например партньорството на Школата по американски балет с Университета Лонг Айлънд, но танцьорите трудно намират време за подобно дългосрочно занимание.

Професионална помощ

Ето защо през 1985 г. в Ню Йорк се създава център за кариерно преориентиране на танцьори - в света съществуват общо четири такива институции. Там се предлагат професионални консултации, годишни програми за обучение, стипендии и др. Съветникът към центъра Лорън Гордън изтъкна, че от услугите могат да се възползват само танцьори, които търсят финансова сигурност или помощ за записване в университет.

Професионалните танцьори обикновено получават вторични индикации, че времето им е изтекло. Сигналът идва, когато ролите и участията започват постепенно да намаляват, а младите в бранша да печелят прослушванията вместо тях.

Така повечето разбират, че е дошло време да си намерят друго занимание. На други им го казват директно. През ноември 2011 г, главният балетмайстор Питър Мартинс кани Уенди Уелън в своя кабинет, за да й каже, че вече не би трябвало да изпълнява прочутата солова част „Танцът на феята" от „Лешникотрошачката" на Чайковски, която й е поверена от 22 години в Градския балет на Ню Йорк.

Примата помни думите му: "Не мисля, че трябва да го правиш повече, защото искам да изглеждаш възможно най-добре на сцената. А не мисля, че тази част те представя в най-добра светлина".

„В най-добра светлина? Но аз съм физически здрава, танцувам всеки ден. Всяка частица от мен е в Градския балет на Ню Йорк, а ти мислиш, че не трябва аз да представям тази роля", помислила балерината. Както и че така и не е успяла да създаде потомство, защото цялото си време е посвещавала на сценичното изкуство.

Втори шанс

Изведнъж призната за най-добра балерина осъзнава, че времето й отминава - следват откази за други роли, а тя се подлага на операция заради проблемите с тазобедрената става, след която трябва да ходи с патерици в продължение на три седмици. Но продължава да се надява, че травмите й ще се излекуват.

Междувременно научава за възможностите за преквалификация за „стари" танцьори и се записва за участие в семинара „Как да намерим работа - Част Втора" в Манхатън. Там попада на различни предложения и брошури, съветващи как да намерим работа над 40-годишна възраст. Като милостиня звучат повечето от офертите - личен фитнес треньор, инструктор по пилатес, агент за кастинг, критик на танцови изпълнения, дизайнер на костюми, личен асистент, управител на магазин за дрехи, асистент на домашно куче...

Сродни души обаче не липсват. В същата зала е и Били (името е сменено), който разказва пред десетина души как нито една телевизия не иска пенсиониран танцьор. Мъжът признава, че се оказал на дъното на трудовия пазар. Друг споделя, че е основал школа за танци, но скоро се оказало, че не е в състояние дори да преподава на начинаещи.

"Трябва да прецениш кога е време да продължиш напред по нова пътека. Бях танцува на Бродуей в продължение на много години. Тогава всички или получаваха контузии, или се пенсионираха, а аз танцувах с по-млади колеги. Не знаех къде ми е мястото", споделя друга жена. Нейната история приключила при дизайнерите на костюми за танцовите представления, печелейки достатъчно пари, за да си плати жилищния наем.

Карол Бентли е от тези, които решават да наваксат с дипломите и да преследват академична кариера. В университета открила, че й харесва да пише. Не крие, че е израснала с баща - алкохолик и в нездраво семейство. Балетът се оказал единственото й спасение, макар да не подозирала, че ще се превърна в нейна професия.

Финансовите аргументи се оказва също водещи. Трябва да се печелят пари за всички разходи, здравни осигуровки, застраховки, изтъква Уенди Уелън. Проблемът идват от това, че за разлика от Европа американското правителство не подкрепя танцьорите, след като се пенсионират.

Някои от държавите на Стария континент дори имат специални условия за ранно пенсиониране на тази трудова категория, като Полша и Унгария. Във Франция и Норвегия това важи за танцьорите в държавните институции, а Швеция дори е въвела изплащане на пенсии за такива случаи между 45- и 65-годишна възраст чрез специален държавен фонд. Синдикатите на артистите в САЩ се борят това да се случи.

Междувременно здравните проблеми на Уенди Уелън започват да отшумяват, което й позволява да поднови тренировки. Въпреки рисковете от нови травми, тя е решила да започне собствен танцов проект като артист на свободна практика - и така да се завърне на сцената през пролетта. За момента й стига само да седне в залата и да аплодира младите балетисти.

Oще: балет  изкуство  сцена  танц  уенди уелън 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.03.2011, 19:29

1 Архангел | 09.03.201419:18

То пък от никъде не следва, че човек трявба да работи само една професия цял живот. Като си танцьор работиш като такъв докато можеш. После няма пенсия. После работиш друго.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани