Сторм Торгерсон разказва за легендарни албуми | webcafe.bg
Musiccafe

Дизайнерът на Pink Floyd - от Ummagumma до Division Bell

Musiccafe , по Independent 09.04.2010, 16:18 (обновена 18.08.2011, 11:42)
Сторм Торгерсон

Дизайнерът Сторм Торгерсон пред една от творбите си

Сторм Торгерсон, дизайнерът на над 400 обложки на албуми, чиито иконични илюстрации са изградили естетиката на Pink Floyd, разказва за креативното си пътуване.

Създаването на обложки на албуми е някакъв вид отдаване на почит от едно изкуство на друго. Едното е за очите, а другото за ушите, но общото между тях, е че неизбежно се съсредоточават върху това за какво е музиката.

Понякога музикантите дори не знаят за какво е музиката им, което прави процеса на създаване на обложката малко труден. Например "Wish You Were Here" на Pink Floyd. Когато казах на момчетата "За какво е?", те казаха "Не знаем". Така че прекарахме цял месец, опитвайки се да разберем. Е, не месец непрекъснато, но от време на време. Те записваха в "Аби Роуд" и аз наминавах да си поговорим, да пия по бира с тях и да говорим за това. След известно време наистина намерихме отговора. Албумът беше за отсъствието.

Всички творци са изключително заети. Ван Гог може да е бил свръхзает с лудостта си; Пикасо свръхзает със секс. Всички са вманиачени по нещо. Тази свръх-обсебеност е това, което се опитвам да науча. Когато моето Storm Studios се заеме с проект, пускаме си музиката непрекъснато и пишем и пренаписваме текстовете, опитвайки се да разберем в какво са вманиачени творците.

В момента работя за дръм енд бейс група, наречена Pendulum; група за импровизации, наречена Disco Biscuits, от Филаделфия; Biffy Clyro, наистина добра банда, с изключение на това че ни предстоят големи разногласия с тях. Те са едни от малцината момчета, които съм срещал, които са готови да покажат своята нежност. Също така в момента работим за Pink Floyd, Powder Finger и за един стар рокаджия на име Стив Милър.

Музиката е много специална "стока", както я определят. Причината тя да е много специална, е че това, което купувате или изтегляте, е нещо, което може да промени вашия живот. Това не е развлечение. Това е най-ценната стока, която бихте могли да си купите, и тя струва само няколко лири. Шекспир ли беше този, който беше казал, че музиката е храната за любовта? Твърдо вярвам в това. Въпреки че не мога да изпея и една нота или да свиря на китара. Музиката е най-великото нещо.

Започнах да правя това, което правя, с чиста доза късмет - и защото бях нахакан. През 1968 г. Флойд се готвеха да помолят мой приятел художник да направи обложка на албум за тях. Познавах групата, защото съм учил в едно училище със Сид Барет и Роджър Уотърс - в Кембридж. (Можете да видите катедралата Илай в една от по-късни ни колаборации - каменните глави в албума "Division Bell".) Започнахме да ходим на купони заедно, след като всичките се преместихме в Лондон. Така или иначе, подслушвах любопитно на вратата, докато говореха за обложката на албума, и арогантно казах "Защо да не го направя аз?" Това беше в трудно време за групата, тъй като Сид започваше да полудява. Те наскоро ме бяха питали дали Дейвид Гилмър (който по-късно се присъедини към тях като заместник на Сид), когото също познавах, е стабилен - и им казах, че е. И той на свой ред ги насърчи да използват мен.

По (Обри Пауъл от Hipgnosis) и аз направихме обложката за първия албум на Pink Floyd с Гилмър - "A Saucerful of Secrets", без да имаме каквато и да било идея какво правим. Бях може би 22- или 23-годишен. Така че ето как започнахме. Като бяхме малко нахакани и арогантни.

Вторият албум на Флойд, който правихме, беше "Ummagumma" през 1969 г. Това беше моментът, когато осъзнах, че наистина мога да го направя. Това ми даде увереност. В крайна сметка, защо нечия идея да е по-добра от тази на някой друг? Всъщност идеята за "Ummagumma" дойде от бившата ми приятелка. Опитвах се да й кажа за какво е албумът и се оплетох с всичките различни нива, които исках да изразя. И тя каза: "Как ти се струва да направиш картина в картината", което се срещаше доста често тогава. Това, което ние направихме различно, беше картината на стената. Тя въздейства, защото е истинска. Това беше преди времето на Photoshop.

Друга важна обложка за мен беше "Elegy" на The Nice. Обикновено когато създаваш такова нещо има дълъг творчески процес и имаш представа накъде вървиш с него. Но образът за "Elegy" дойде директно от музиката. Слушането на музиката по вълшебен начин предизвика у мен образа на пясъчни дюни с виеща се следа от червени сфери. Да отида в Сахара със стотици червени футболни топки беше абсолютно нелепо. От звукозаписната фирма направо ме погледнаха така, все едно съм се побъркал. Но По си направи труда да го нарисува на салфетка - и групата го хареса. Те го харесаха и това означаваше, че можем да го направим. Винаги обичам, когато музикантите харесват работата ни. Така че казахме, че отиваме в пустинята с един куп футболни топки. Разположихме ги по пясъчните дюни, докато те се опънаха по целия път до Кайро. След това изчакахме, докато слънцето тръгне да залязва, и когато погледнахме създаденото от нас да свети в червено от разстояние, си помислихме "Мамка му, това изглежда чудесно".

Oще: дизайн  сторм торгерсон 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.