Tortured Soul: Обичаме хубавата текила! | webcafe.bg
Musiccafe

Tortured Soul: Обичаме хубавата текила!

Musiccafe 11.05.2012, 12:52 (обновена 04.06.2012, 16:05)

1 от 2 снимки Назад Напред

ts

Преди всеки концерт си имаме ритуал - изпиваме по един шот - и по целия свят разнасяме посланието за несъмнените ползи от пиенето на текила

July Morning може и да е твърде далеч, но едва ли има човек, който отсега да не си мечтае за 36-часово плажно парти със соул, денс, фънк, афробийт, хаус, диско, лаундж, ню джаз - и въобще всички летни стилове, които ти отварят глътката за коктейли и спонтанни смеси с мента.

Второто издание Sozopol Fest - July Morning на плажа на Гардина започва точно на 29 юни и ще продължи до сутринта на 1 юли, а една от групите, които ще стъпят на фестивалната арена, е бруклинската банда Tortured Soul.

Създадени от семплото, но авантюристично схващане, че съвременната денс музика може да бъде изпълнявана изцяло на живо, Tortured Soul пълнят зали и дансинги със своите уникални изпълнения. Групата стартира официално и тръгва на турне през 2003, често свири в клубове, които никога дотогава не са приемали банди, които свирят на живо. Имат участия от фестивалът Bonnaroo в Тенеси, до британския Big Chill и Java Jazz в Индонезия. Днес, след 8 години турнета и репутация на легендарни шоумени, Tortured Soul са първата група с live концерт във величествения техно клуб Fabric в Лондон, както и с публика, надхвърляща 15 000 души на джаз феста в Монреал.

Какво прави тези момчета толкова специални? Те не използват винил, нито CD, нито mp3-ки, дори не Final Scratch. Всичко се свири наживо. Джон-Крисчън Урич на перкусии, Джордън Сканела на бас и Итън Уайт на ретро кийборд, който добавя особен вкус на звученето им. Но нека да ги оставим сами да разкажат за себе си.

Как се събрахте, момчета?

Итън: Групата тръгна като студиен проект през 2001 с рилийза на „Might Do Something Wrong". Всъщност името на бенда беше част от текста на песента.  През първите години Крисчън се занимаваше основно с менажирането, защото тримата бяхме част от ритъм секцията на еда acid jazz група, наречена Topaz, която постоянно бе на турне из Щатите. Докато излязат втория и третия ни сингъл , Крисчън просто ни използваше да свирим в неговото студио, но постепенно симпатиите ни като музиканти един към друг се развиха. До 2003 вече бяхме прекратили всички останали професионални анагжименти и се захванахме със собственото си трио. Много хора ни питаха защо сме решили да бъдем live група, вместо да направим някаква DJ формация, както правят всички хаус музиканти. С нашия бекграунд като перкусионисти и с това музикално образование, решението дойде съвсем естествено.

Това беше първият ви самостоятелен проект?

Всеки от нас е имал участия в различни формации, но за пръви път създадохме група, която да свири денс музика наживо. И така вече няколко години.

Как решихте да „свирите" хаус?

И тримата винаги сме се интересували от изпълнената наживо денс музика. Искахме да правим нещо ново и интересно. В един момент това, което свирихме звучеше ретро, което не бе чак толкова лошо, но не ни удоволетворяваше. Търсихме онова звучене, което да грабне хората, да е близо до тях, до ритъма на ежедневието им.

Кой ви вдъхновява?

Крисчън: Лично аз съм адски повлиян от соул и джаз изпълнителите. Herbie Hancock, Donny Hathaway, Stevie Wonder, Quincy Jones, Marvin Gaye и Duke Ellington са една част. Бих могъл да изреждам с часове. "Крада" от много места. И тримата се вдъхновяваме по различен начин от много места и споделяме всичко, затова и се разбираме толкова добре, но и всеки от нас има стил и това прави звученето ни уникално.

Кажете нещо повече за албума "Did You Miss Me" и какво ви вдъхнови за него?

Итън: Вкарахме малко живи изпълнения, които могат да се пускат и в DJ микс, без от това да страда текстът. Повечето парчета са писани от Крисчън. Като цяло албумът е вдъховен от пътуванията ни откакто сме заедно като трио. Имали сме доста луди моменти през годините, виждали сме толкова много нови места и сме се забвлявали с новите си приятели, но трябваше да се справим и с болката от липсата на любимите ни хора за дълги периоди от време. Всички тези хубави и тъжни мигове са тук. Разбира се, заглавието на албума има двойно значение, защото хората все ни питата дали няма да издаваме нешо ново - "Липсвахме ли ви?"

Каква е историята на лейбъла TSTC Records? Като "аутлет" за свои парчета ли смятате да го ползвате или ще издавате и други имена?

Крисчън: Първоначалната идея беше именно да ни служи като аутлет за повече наша музика, която да издаваме, когато пожелаем, но постепенно с работата около "Did You Miss Me?" стана дума дали да не се пробваме с промотиране на нови имена. Имаме няколко проекта предвид. Преди да започнем, искам да сме сигурни, че можем да осигурим професионален съпорт и да промотираме всеки запис.

Едно от парчетата в албума ви се казва "Обичаме текила". Моля, пояснете...

Трябва да се разбира буквално - наистина обичаме хубавата текила. Преди всеки концерт си имаме ритуал - изпиваме по един шот - и по целия свят разнасяме посланието за несъмнените ползи от пиенето на текила. Това е част от нашите изисквания към организаторите на концерти и държим текилата ни да е 100% oт agave. Ако не знаете какво е това и ни срещнете очи в очи, пригответе се за лекция!

Много от парчетата ви са посветени на темата за връзките от далечни разстояния ("Home To You", "Something Wrong"). Автобиографични ли са?

Крисчън: Да. Toчно тези двете са буквално откъснати от живота ми.

Кой пише, кой продуцира и кой взима финалните решения?

Крисчън: Повечето текстове ги пиша аз, като Джордан и Итън се занимават с изкуството на композирането. Все пак и тримата работим по много аспекти на писането и аранжимента и продуцирането. Ако някой от тримата има резерви за дадена песен, всички се включваме в доизпипването й. Или пък и тримата я зарязваме. Всеки от нас има право на вето.

Трудно ли е да постигнете звученето от концертите при запис в студио?

Крисчън: Да. Две различни неща са. Записът е прецизно организирано творение, в което се опитваме да вкараме духа на живите изпълнения. Лайвът е друго нещо. Там има по-малко аранжименти, по-малко менажиране на вокалите, по-малко вариации в звука и ефектите, темпото е стабилно, всичко зависи от настроението ни, дали сме се наспали предната вечер, или дали сме махмурлии. Вианги има спонтанност и сурова енергия, която ни идва отвътре, към нея прибавяме и страхотната колективна енергия, която се излива от публиката и ни кара да изпитваме уникални преживявания всеки път. Струва си да се чуят както записите, така и изпълненията на живо.

Как се справяте едновременно с турнетата, записите и управлението на собствен лейбъл?

Джордан: Доста работа има, но ние живеем и дишаме това, което правим и се справяме. Изпипваме детайлите, независимо дали става дума за музика или бизнес делата на Tortured Soul. За нас това си е работа на пълен работен ден.

Винаги ли сте звучали така или с всеки нов албум стилът ви еволюира?

Стилът на Tortured Soul в началото наподобяваше музиката на предната ни група Topaz, която Итън спомена по-горе. Все пак ние свирихме в тяхната ритъм секция в продължение на 3 години, имали сме доста турнета и концерти. Когато се махнахме и създадохме Tortured Soul, вече имахме добре развита идея за звученето си, която се затвърди с времето. Всички ние имаме своите истории и опит с музиката, но звукът на Tortured Soul еволюира в нещо собствено, нещо, което надгражда сборът от уменията на трима ни.

Tortured Soul са на Sozopol Fest на къмпинг Градина 29 и 30 юни 2012 г. Билети в мрежата на Eventim.

Oще: sozopol fest - july morning  tortured soul  афробийт  градина  денс  диско  лаундж  ню джаз  плаж  соул  фънк  хаус 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани