Рут от-Близо и далече | webcafe.bg
Musiccafe

Рут от-Близо и далече

Ники Русиновски 25.02.2011, 08:20 (обновена 28.02.2011, 15:31)
Рут Колева

Снимка: © Личен архив

Евро-визията на една българка

Рут Колева не е българка. Не заради името, а заради всичко останало. Попила е твърде много от културата на онзи свят, към който тайно или явно ни се иска и на нас да принадлежим, но не сме част от него. Когато й го казвам, тя искрено се изненадва, защото определено се мисли за българка.

Първо отбелязвам таланта й, когато преди време я виждам в „Мюзик айдъл". После ме сразява с песента си „Близо" - умирам за такава музика. След това мениджърът на Sofia Live Club ми говори с искрено учудване и уважение как е напълнила до дупка престижното заведение през април миналата година. Което тя повтаря и през декември.

Търсим млади и талантливи хора, които да покажем на читателите ни, така че логично се насочваме към нея в един момент. Един-два пъти се разминаваме, докато тя е в България - графиците ни са тежки.

Междувременно тя участва в конкурса за българската песен на Евровизия с едно от най-впечатляващите парчета там. Когато се появяват обвиненията в плагиатство, вече си говорим в скайпа общо взето като приятели. И заслугата за това е нейна.

Накрая се запознавам с нея и на живо - на следващия ден след българската Евровизия. Няма как да не я питам първо за това.

Рут евро визия

Не съм разочарована, освен от организацията. Имаше недопустими гафове, като този на момичето, чиито микрофон не работеше. Според мен един изпълнител има право да съди телевизията за такъв гаф. В крайна сметка тук говорим за конкурс, който е много важен за всеки изпълнител. Става въпрос за представяне на България.

При мен също имаше проблеми - на саундчека не чувах добре. Оказа се, че всички изпълнители сме имали този проблем на генералната репетиция, но на основното изпълнение това се оправи.

Не съм разочарована от себе си, от моето представяне и от факта, че не спечелих. Не съм очаквала да спечеля. Ако трябва да съм напълно честна, едва ме накараха да участвам. Заради всичките скандали и проблеми, случили се на конкурса през годините.

И по закона на Мърфи точно това, от което се страхувах, взе, че стана. Скандал, крадено, не знам какво си.

Не ти ли помогна все пак рекламата, макар и лоша?

Аз съм против тезата „няма лоша реклама". Не приемам това като адекватна мисъл.

Какво се надяваше да постигнеш, след като не си искала да спечелиш?

Това е опит. Всяка такава изява. Ако ме бяха избрали да отида на Евровизия, щеше да е един много сериозен опит за мен. И за всеки един изпълнител. Затова и си струва да участваш. Ето тази година имаше изпълнители от ранга на Милена, Уикеда, D2.

Да, но от гледна точка на драгия зрител е разбираемо желането ви да добиете опит, да се покажете, да си направите реклама и контакти, но какъв е смисълът да участваш, като знаеш, че няма да спечелиш? Да извлечеш някакви лични дивиденти? Ама това е за сметка на зрителите. Те искат хора, дошли да победят, не да играят роля 3 минути. Зрителят усеща, че вие и сами не си вярвате, а сте там само за рекламата - да вземете, не да дадете. И това не го кефи.

Това е така, не го отричам. Но в моя случай песента имаше някакви шансове да спечели според коментарите тук и там. Казаха ми го хората, с които работя, аз не съм следяла какво точно се пише.

Песента беше добра. Но пак да те питам - крадена ли е?

Не е крадена. Разбира се, че не е крадена. С Рахел и Кинк си говорихме по телефона и те много искрено ми казаха, че за първи път я чуват и аз им вярвам. С Рахел правим още три песни от предстоящия ми албум и сигурно ще правим още - много се разбираме и това се отразява добре на музиката ни.

Много се радвам, че избраха Поли Генова да спечели. Според мен тя абсолютно го заслужаваше. Има визията, енергията, песента й е подходяща стилово за такъв конкурс, а и това й е мечта от години - за четвърти път вече ходи на Евровизия. Заслужава го. Аз например втори път не мисля, че бих опитала. Достатъчно ми беше, а и не мисля, че нещо ще се промени догодина.

Коя е твоята публика?

Млади хора, градски, сравнително адекватни на една култура... нека не е аренби, аз предпочитам да я наричам соул. И да, има такива, след като пълня клубове, а идват и чужди изпълнители тук, които правят такава музика.

Да, ама не си родена в делтата на Мисисипи и не си черна, нали? Пък и в България хората сякаш очакват нещо друго от един БГ изпълнител.

Виж, аз не съм престорена някаква, нека ти обясня. По-голямата част от живота си съм прекарала извън България. От 3 до 7-годишна съм живяла в Бахрейн и в Индия. След това 8-10-годишна - в Тайланд. На 17 заминах за Щатите, живях в Лос Анджелис. И от 19-годишна живея в Холандия.

Майка ми слуша джаз по 10 часа всеки ден. Баща ми също слуша хубава музика. И в крайна сметка ти се учиш от слушане и от културата, от това, което те заобикаля.

Иначе аз съм си българка и искам нещата тук да се подобряват, да се развиват. На мен дори ми е жал, виждаш какво е тук - чалга, кич, това се разпространява, то е като зараза. А не бих казала, че българинът е прост човек.

Има толкова много талантливи хора, но не им се дава шанс. Не са интересни за медиите, не знам защо. Тук всички се трепят за рейтинг, за скандал, голи хора, кой футболист коя плеймейтка - това търсят медиите, това налагат и хората почват да се интересуват от такива работи. Медиите просто не дават шанс на нормалните и талантливите.

Мислиш ли, че на запад медиите биха ти дали на теб или на някой друг по-голям шанс?

Там изобщо - не медиите - хората имат по-друго мислене. В Холандия конкретно е много различно - джаз фестивали всеки месец, клубове за жива музика, музиканти. Просто е различно. Живея там, учих там „Мениджмънт и комуникации", а сега ще правя трансфер в Харлем в специалност „Ентъртейнмънт мениджмънт".

Приятелят ми също е българин - Васил Вутев, свирил е в Пиромания някога, живее там, имаме група. Сега имаме концерти на 10-и в Амстердам, после на 17-и и се надявам да стават все повече.

Направихме два много интересни ивента в края на януари с трима диджеи от HMSU и бийтбоксъра Скилър и събрахме около 400 човека и на двата. Ще направим април месец фестивал с тях в по-големи клубове.

Cooh-ия вече не го броя - той и без това си свири там в Холандия всеки месец. Да излезеш навън е чудесно. Това е възможност да покажеш музиката си пред повече хора, да разшириш хоризонта си.

Да, конкуренцията навън е по-голяма, отколкото в България. Но въпреки това имам шанс. Защото все пак там няма много хора, които правят това, което правя аз. А например в Япония в момента има страшен пазар за такава музика като моята. Не я наричай аренби, това е ню джаз, брокън бийт, британски геридж - има голямо търсене за такива европейски изпълнители в Япония.

В „Мюзик айдъл" участвах, защото нищо друго не се случваше с мен в този момент. Нямах и пари, какво да се случва. Но това, че отпаднах рано, супер много ми помогна. Там ме намери сегашният ми продуцент, потърси ме, взе ме, аз казах, че ще правя музиката, която искам и той се съгласи.

Всъщност съм доволна - случи се точно това, което исках да ми се случи. Иначе тези дни се видях с Маги Джанаварова - ако се сещаш коя беше - и с нея също нищо не се случва в момента. Издаде албум. И толкова.

Имат ли шанс младите в България?

Трудно е... Трябва буквално преврат, нещо да се промени коренно тук. Това е една изгнила система, която просто ги смила. И дори нещо да блесне в нея, и то бива угасено много бързо. А има толкова много талантливи хора.

Би ли ги посъветвала да бягат навън?

Да бягат - това звучи много гадно. Но поне трябва да опитат, докато са млади. От опит глава не боли. Най-голямата грешка на младите българи е, че те си мислят, че не могат да излязат от България. Имаш чувството, че тука си затворен и тука ще си останеш цял живот. Все едно някой ти е теглил ключа и край, не можеш да излезеш.

А в крайна сметка прозорецът и вратата са ти отворени. Хващаш си чантичката и 40 лева, дето ще ги изпиеш вечерта в някой бар, и си купуваш от „Уизеър" билет до Дортмунд, Лутън, Айндховен или където и да било - и си там. Не ти трябват някакви сериозни средства. Имаш интернет, имаш компютър.

А после? И за после трябват пари.

(много категорично) Оправяш се! Търсиш хора! Търсиш контакти! Контакти се създават и се намират. Това не е нещо невъзможно. Хората го подценяват и си мислят, че това е някаква невъзможна философия. Аз благодарение на компютъра съм се запознала с хора, които може би нямаше никога да срещна и да ми се случат някои неща.

Например с Андрю Лийви от Brand New Heavies, с който имаме съвместно парче, което скоро ще се прави. Писахме си - пратих му един линк към един мой лайв и той ми отговори: „Ти си невероятна певица, искаш ли да направим едно парче?". И аз: „Разбира се, та Brand New Heavies са една от най-любимите ми групи в живота!"

И така - той ми изпрати парче! Това аз самата още не мога да го повярвам. Няма да влезе в предстоящия ми албум, за съжаление. Но той предложи да влезе евентуално в ТЕХНИЯ следващ албум!

Писах си например и със Стан Колев - този българския DJ от Маями. Той е страшно добър, успя да влезе в някои много сериозни компилации.

Но къде се пише за него в България? Да си прочел за Стан Колев в списание „Блясък" - че е влязал в еди коя си компилация, продадена в тираж 300 000 по света? Не. Защо? Защото българинът го интересува еди кой си футболист от „Славия" какво е направил снощи в „Син Сити".

Рут от-твърде-Близо

Тук някъде я прекъсвам и й казвам, че не е българка. Не и като манталитет. Тя първо се изненадва, после се притеснява (нещо силно нехарактерно за нея) и накрая бурно се разсмива, когато й казвам буквално „да, не си представител на този гьол тука".

Тя ми напомня отвсякъде хем за големи чужди изпълнители, които съм интервюирал през годините си в списание „Ритъм", хем за талантливи млади хора като Cooh например. Не става дума за талант, талантът е задължителен, става дума за отношение, начин на мислене, характер. Големите и успелите някак повече си приличат един на друг, а не се различават толкова по това дали са българи, британци или от остров Барбадос.

Рут не е голяма или успяла - засега - но ми прилича точно на тях. Замесена е от същото тесто. И това си личи.

Заговаряме се за предстоящия й дебютен албум (ще излезе през април), за това каква музика слуша (показва ми iPod-a си и ми пуска разни работи - ужас, повечето имена не съм ги и чувал, а не съм чак хванат в гората), за какво ли не.

Живот от музика

В Холандия имам много време да се занимавам с музика, разучавам и разни софтуери - искам да се науча да работя с Cubase. Чета много и готвя. Понякога участвам по клубове, но засега още не регулярно.

Там няма много клубове. Има много малки кафенета за жива музика, но в София например има повече клубове, което е странно. И във Франция е така. В Лондон съвсем пък не е така, но там е много трудно, там не можеш да се доредиш за хубавите места, абсурд.

В Холандия просто трябва много да се пътува, защото Амстердам не е голям град, но пък във всеки град си има по един клуб, в който можеш да свириш, ако успееш да подпишеш договор с буукинг агенция. Идеята е да можеш да живееш само от музика, макар че е трудно. И много малко хора успяват да го правят там това.

Сред БГ музикантите у нас битува един мит, че тук е много зле и те мизерстват, докато на запад държавата ти помага и като направиш две песни, които станат известни, едва ли не доживот ще получаваш авторски права от тях и ще си живееш охолно без да вършиш нищо повече...

Абсолютна лъжа! Че то на лондонската сцена има толкова много големи имена, които свирят за по 50 паунда на участие, което е страшно малко.

Какво да кажем пък за по-малките страни? В Амстердам не е много по-различно. Докато ние тук в България нямаме право да се оплакваме, че не можем да си изкарваме парите с музика, защото това не е така. Поне сравнено с по света.

Нямам преки наблюдения, но съм чувал, че във всяка държава с приблизително нашето население си има по няколко местни изпълнители и групи, които често са известни само локално и си пеят на собствения език и преживяват наистина добре. Но това са примерно по десетина имена във всяка страна. Останалите преживяват трудно или изобщо не могат да се издържат само от музика. Така ли е?

О, да, докато в България доста повече от 10 човека живеят само от музика. У нас дори изпълнители от моя ранг - а аз не съм много известна в крайна сметка - също могат да се докопат до участия. Радвам се, че конкретно при мен има реално търсене и то от интересни места, където се събират интересни хора.

Много ми харесва Sofia Live Club - страхотен звук, всичко, просто без коментар. Сега на 2 април пак ще пея там. На първи пък съм в новото място на Наско Янкулов - „Студио 5", там участието ми ще е акустик и ънплъгд.

И „Строежа" много харесвам, ако трябва да съм честна. Мартин, човекът, който върти нещата там, е страхотен организатор. „Петното" в Пловдив е класика, но не съм свирила там 2-3 години. „Радио Кафе" е също приятно място да свириш, жалко че е малко.

Как виждаш живота си нататък?

Искам да съм спокойна и щастлива. Иначе може би съм много млада още, за да взема някакво конкретно решение за живота си. В крайна сметка мъдростта идва с годините.

Но поне в момента искам да продължавам да се развивам с това темпо, което е в момента, защото то е сравнително бързо. И в правилната посока, защото има и някои отклонения. Появяват се някакви хора, от които зависиш и предложения, които трябва добре да премислиш дали са правилни за теб.

По едно време Рут се замисля, сякаш се натъжава нещо и казва:

Понякога се пишат много странни неща за мен. Понякога много добри, понякога много критични - за това как изглеждам, например. Грозно е да отричаш нещо просто защото е различно, не е честно. Но много неща в живота не са честни и човек просто трябва да се примири с тях.

Не ми даваш някаква особена драма, въздъхвам аз. Някак си при теб е много равно. Живееш си живота, вървиш напред, не се впрягаш много. Нещастна любов няма, неразбирателство с родителите няма, сега ще пея с този, другия месец с другия, албумът ми пък излиза през април...

Стига бе, въобще не е толкова равно, колкото си мислиш. Има неразбирателство с родителите, например.

Майка ми ме напусна, когато бях на 10 години. А е трудно да живееш без майка точно в тази възраст, когато навлизаш в пубертета. Простила съм й, но не съм го забравила. Не съм близка с нея. Рядко поддържаме контакт, последно я видях август миналата година. А оттогава съм си идвала доста пъти. Тя живее на 500 метра от тук.

Какво да направя? Не отричам, че съм се поизмъчила много с тази история, но това е животът. А и то се преживява. Всичките тези неща те учат.

След мига на тъга, Рут ме поглежда насмешливо и пита:

Имаш ли още въпроси?

Пуска ми още една песен, нова и доста по-добра от "Fever". Нямам повече въпроси, само повдигам рамене. Талантът на Рут е така естествен, очеваден и толкова смазващ, че чак ме комплексира. Питайте ме колко други БГ изпълнители са успели да ме накрат да се чувствам така...

Oще: brand new heavies  българска музика  евровизия  клубове  мюзик айдъл  ню джаз  рут колева  соул  стан колев  талант  холандия 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.10.2011, 12:51

15 Дебел | 12.12.201115:52

Хех,мацката е много яка във всяко едно отношение.Гласът й "мачка'',и да,много ясно,че няма да е в България,но това няма никакво значение.....Знам,че е въпрос на време да постигне това,което иска....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.10.2011, 17:38

14 Emo | 26.10.201119:35

Никак не е нелогичен съветът.

Първо, повечето песни на Рут са на български.

Второ, за да правят българите добра българска музика, им е нужда добра музикална база, увереност и възможности да превърнат тези двете в работещ изпълнителски манталитет. И трите се случват МНОГО по-лесно навън - за съжаление.

Спортът и изкуствата са двете поприща, където успехите ни са полезни за ВСИЧКИ млади творци и спортисти в България, независимо кой къде ги практикува. Рут налага модел на поведение и тип музикален вкус, които се просмукват (дано се случва още повече) в българската музикална сцена, пък ако ще да живее в Кинг Джордж в Антарктика и да си записва песните в Заир.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2011, 11:01

13 Vassilena | 28.02.201111:28

Това е доста странен с нелогичен съвет - да се бяга навън! Това ли ще осигури бъдещето на българската музика и това ли е достойнят изход от ситуацията?! Начинът е да се борим, защото от нас зависи какво ще е бъдещето - това е наша отговорност и колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре!
А на тебе мацко, ще ти кажа само, че те харесвах, но безкрайно много ми падна в очите с това интервю.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2010, 14:45

12 djsupermax | 28.02.201109:54

@O sancta simplicitas!: Cubase - оправено! Благодаря за забележката!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 13:16

11 O sancta simplicitas! | 26.02.201117:10

Вероятно всичко това е вярно...или почти всичко, колкото и относително да е понятието "истина". Лично на мен въпросната Рут ми е малко прехвалена и не ми е чак толкова интересно да разбера защо. Независимо от мнението си, пожелавам на дамата успехи от всякакво естество.
А, още нещо...към автора или към екипа от поддръжката. "Q-Base" не значи нищо в случая. Абсолютно съм убеден, че става дума за "Cubase". Както и да е, не се заяждам. Просто Webcafe е сред малкото сайтове, които не ме дразнят и мога да намеря статии и коментари от хора с подобни на моите разбирания и интереси. Извинете за забележката, но...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.07.2010, 22:56

10 garo | 26.02.201111:00

красива работа е Рут. не е за тук. стискам й палци
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.09.2010, 22:38

9 шщд | 26.02.201100:48

Не успях да прочета цялото интервю. Просто реших,че Рут не може да ми каже нещо много съществено. Не знам защо от Уебкафе правят толкова дълги статии. Лоша услуга й направи някой като каза за четирите октави. Може да ги има момичето, но изпя песен от една октава. Песен, която изобщо не става за Евровизия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.02.2011, 20:59

8 Kalina | 25.02.201121:54

Вов, е не мога да повярвам, че има и такива таланти с български произход. Все пак, ако беше в Бг сигурно нещата нямаше да и се случат, защото музиката, която пее няма сравнение с нищо, а пък тук повечето са почитатели на една друга музика...

Браво!

Всъщност можем само да съжаляваме, че живее някъде по света, но не и тук! Но пък е за нейно добро...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.10.2010, 20:58

7 Многознайковица | 25.02.201116:24

Въпреки другите ми музикални предпочитания , Рут ме кефи максимално ...
Успех момиче !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.05.2010, 15:34

6 neptun | 25.02.201115:48

Не слушах всички песни на конкурса, а това което чух беше доста слабичко. Затова когато вчера някакъв журналист-дебил по радио NRG си правеше майтап с Рут си помислих, че е поредната ряпа. Но това което е подбрано към статията определено е много добро и може да се слуша не само след третата ракия.
Ся кат се замислих, повечето ни "звезди" и след пeтата не ща да ги слушам Бесен
   

оценка

+0 -0