LOW-FI – нещо като нож... | webcafe.bg
Musiccafe

LOW-FI – нещо като нож...

Цветан Цветанов 27.03.2012, 17:21 (обновена 28.03.2012, 15:58)
ФАБИО

Предпочитаме малките места, където имаме по близък контакт с публиката. Обичаме не много големи, но препълнени пространства. Това е перфектната ситуация за нас

На европейската пост-пънк сцена неаполитанците Low-Fi са нещо като нож, нещо като, изобщо като нищо на света... Група с перфекционистко отношение към саунда и към изпипването и на най-малките подробности, която обаче набляга повече на живото свирене.

Или както казва „електронният магьосник" в бандата Фабио Сорентино: „Ние обичаме студийната работа, но идеите ни обикновено се раждат на концерт в директната и близка комуникация с публиката". Ето какво разказва още Фабио броени часове преди концерта на групата в Swingin' Hall, част от седмия Аларма Пънк Джаз...

Започваме, както си му е редът, с историята и предисторията

Проектът съществува от 2004 г., като двама от основателите - близнаците Алесандро и Адриано - разбира се, са свирили заедно и преди. Low-Fi стартира като трио, и музиката им в началото е малко по-различна от това, което можете да чуете днес - със звучене, по-близко до стоунър-рока. И след много, много концерти те решиха да включат четвърти човек, който се занимава с електроника, т.е. мен. Прекарахме дълго време заедно, докато завършим дебютния си албум What We Are Is Secret, който излезе през февруари, и в който най-после достигнахме до това стилово равновесие, към което се стремяхме.

Казвате, че това, което наистина ви вдъхновява, е свиренето на живо. Само че не можем да пренебрегнем и факта колко е важна прецизността в студийната ви работа, както се вижда от самия албум...

За нас е важно продукцията ни да е добра, което се получава много лесно, откакто работим с Octopus Records. Доста време отделихме на студийната си работа по този албум, но идеите за песните в него се родиха по време на европейското ни турне миналата година. Този албум е заченат на пътя и за нас точно контактът с публиката на концертите е това, което ни вдъхновява. Но обичаме да работим и по продукцията и пост-продукцията, разбира се. Ето в момента записваме и нови песни, които ще влязат в следващия ни албум...

Как ще звучи този албум, ако го сравним с What We Are Is Secret, или това все още е тайна?

Може би e рано да говорим за това, но новите песни, без да сме мислили в тази насока, ще са малко по-мрачни от тези в албума, който сега представяме. Ако вземем Dead Disco Syndrome, третата песен от What We Are Is Secret, може би това е насоката, в която върви следващият ни албум.

Къде е вашият личен баланс между различните жанрове, които правят от музиката на Low-Fi едно цяло?

Да, със сигурност музиката ни е смесица от много неща, но мисля, че с времето създадохме собствен звук, който е резултат от много и различни източници на вдъхновение. Пресечната точка е може би музиката на 80-те, с която всички сме свързани по един или друг начин, но всички влияния, които ги има в нашата музика съвсем естествено се наместват и пренареждат така, че да отговарят на нашето виждане за нещата. Разбира се, песните ни се променят с времето. Когато една песен е на една година и е изсвирена на толкова много концерт, определено живите изпълнения са спомогнали за някакво надграждане...

Да се върнем на творческия процес - как се раждат песните ви, откъде тръгват: от някой китарен риф или от синтетичните матрици?

И по двата начина. Всяка песен си има собствена история. Но може би най-често всичко започва с някаква идея на китарата, после се появяват текстовете, и накрая надграждаме с електронните идеи.

Как би описал с две изречения текстовете на Low-Fi?

Като разкази, като истории, които имаме да разкажем. Истории, с които да наредим по някакъв начин света около нас, който по принцип е хаотичен. Специално в албума What We Are Is Secret ние се въртим около темата за тайната като такава, за тайните, които човек открива за себе си и за света... И за риска, който поема, отваряйки дверите на съзнанието си за тези тайни.

Накрая: какви места и ситуации предпочитате за живите си изпълнения, защото в Youtube гледах ваши концерти пред многохилядна публика, а в София ще свирите в малък клуб?

Всъщност предпочитаме малките места, където имаме по близък контакт с публиката. Обичаме не много големи, но препълнени пространства. Това е перфектната ситуация за нас.

Oще: low-fi  аларма пънк джаз 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.08.2010, 10:24

1 strawsPulledAtRandom | 28.03.201210:41

Едното емо от снимката (тяхно дясно) изглежда особено изтръпнало.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани