Майсторът на сеира | webcafe.bg
Musiccafe

Майсторът на сеира

Тодор Ковачев 28.11.2013, 17:34 (обновена 02.12.2013, 10:23)

1 от 5 снимки Назад Напред

Влатко Стефановски

Влатко избра да "изпробва" новия си албум именно върху българската публика. Реакцията на хората беше красноречива

Няма какво да се изненадваме, че македонският китарен виртуоз Влатко Стефановски избра именно София, за да представи новия си албум. Той обича българската публика и се е доказвал пред нея (пък и тя пред него) няколко пъти с "Леб и сол" и още няколко през самостоятелната си кариера.

Благодарение на тази топла съседска връзка присъствалите снощи в Sofia Live Club бяха сред първите, чули на живо най-новите композиции на китариста от албума SEIR.

"Думата "сеир" е знакова за манталитета не само на хората в Македония, а бих казал на Балканите", обясни името на албума Стефановски пред menbox.bg. „Имам и песен с това име и тя разказва за пасивното наблюдение на света около нас. Бих нарекъл това състояние "Балкански дзен" - да присъстваш, но да не си активен."

Е, публиката снощи присъстваше доста активно и ентусиазирано, и то не защото много буйстваше или подскачаше (музиката му няма за цел да е танцувална), нито пък заради балканската близост, която сме свикнали да ни се натрапва.

Просто миксът на Стефановски от арт-рок, джаз, поп, фънк и етно ритми грабва по най-естествения и директен начин.

Майсторът все още не използва много ефекти и излишни електроники, съветва и младите китаристи да не прекаляват в тази насока, а да подхождат приключенски към самата музика. Така, както той го прави от средата на 70-те насам, минавайки през етно, поп рок, ню уейв, композиране на филмова музика и множество китарни колаборации.

Голямата му сила обаче си остава етно рокът. Заедно с басиста Джоле Максимовски и барабаниста Дино Милосавлевич, Влатко ни върна (макар и за кратко) едно позабравено чувство - радостта, че сме родени именно по тези земи именно в това време.

Колко музиканти днес успяват да предизвикат това чувство и да ни извадят от "Балканския дзен" с авторската си музика? Ще се сетим за не повече от 2-3-5 имена, като триото на Влатко Стефановски няма как да не е на челно място в списъка.

"Йовано, Йованке" вдигна публиката

Идеите в SEIR са събирани от китариста през последните 10 години, а самите записи са започнали от 2009-а. Стефановски признава, че се надява с албума да предаде нещо от вътрешния си свят, както и от духа на Скопие и Македония.

Но всъщност SEIR не беше поставен като акцент в снощния му концерт. Той изсвири доста от старите си хитове, за радост и на македонската агитка, която беше дошла специално да го чуе и пееше с него.

Най-мощна реакция предизвика изключителната му версия на "Йовано, Йованке", сглобена от няколко съвсем различни части, и заблестяла от солото на басиста му Джоле Максимовски. С безмилостни слапове върху баса Максимовски вдигна рекорден за вечерта градус, преди да върне диригентската палка на соло китариста.

Самата народна песен "Йовано, Йованке", споделяна от българи и македонци (пък също и от сърби и гърци), е някакъв вид отражение на думите на китариста, че България и Македония в момента се преоткриват покрай общия си път към Европа.

Малко по-късно Стефановски отправи още едно ярко послание по своя си китарджийски начин. Първо засвири с нисък, бучащ и груб звук и му даде определението: "Politics around the world". После изви до болка най-горната струна в красив стон, когото означи като "Human spirit" и публиката ахна.

През останалото време не каза почти нищо друго, но вече нямаше и нужда.

Музиката на неприятелите

В края на 70-те най-популярната банда в Югославия „Биело дугме" начело с Горан Брегович включила като подгряващ състав едни неизвестни македонски момчета, наречени „Леб и сол".

Щом те изпълнили смазващия си прогресив рок инструментал „Кокошка", публиката била смаяна, но не колкото самия Брегович и останалите от „Биело дугме". От онази вечер започнало светкавичното издигане на Влатко Стефановски и „Леб и сол", групата, с която той изгради името си.

Но връзката между него и Брегович далеч не свършва тук - двамата споделят и обща мисия, простираща се отвъд тяхното изкуство.

„На Балканите всеки свири музиката на своя неприятел", каза преди няколко години Горан Брегович в интервю за българска телевизия. „Турците са били наши неприятели 5 века, но тъкмо турците са повлияли най-много на нашата музика и ние върху тяхната.

Сърбите воюват с албанците и с косоварите столетие и въпреки това ще намерите техните ноти при нас и обратното. Или хърватите - техните най-бойни песни имат същите мелодии като сръбските. Чрез музиката историята си прави шега с нас".

Влатко Стефановски пък беше добавил, че няма по-велика публика от тази на Балканите - може би тъкмо защото тя разбира историческата ирония. И то не толкова с главата си, колкото със сърцето.

Да, за щастие музиката на такива като Стефановски притежава силата да ни показва най-простичко каква жестока шега се крие в разединението. Така че май и ние имаме спешна нужда от китарист-посланик като Влатко.

Oще: seir  sofia live club  балкански ритми  биело дугме  влатко стефановски  горан брегович  етно-рок  кокошка  леб и сол  сеир  трио  фолк рок 


Още от Musiccafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани