"Freedom": Последната изповед на Джордж Майкъл | webcafe.bg
Musiccafe

Последната изповед на Джордж Майкъл

лебовскиMusiccafe
21.10.2017, 14:43 (обновена 23.10.2017, 18:03)
джордж майкъл

Снимка: © Getty Images

"Имам музикален талант, който по време на тийнейджърските ми години беше подсилен от онази отчаяна амбиция да бъда известен, обичан, уважаван и т.н. Всичко, което исках по онова време, беше успехът", разказва Джордж Майкъл.

Всички познаваме Джордж Майкъл като божествения глас, създал серия от незабравими хитове, които се продават в милионен тираж по цял свят. Много от песните му продължават да се въртят по радиостанциите и до днес.

Последният документален филм за музиканта, починал на 25 декември 2016 г., обаче показва непознатото му лице.

"Freedom", чиято премиера е планирана от Showtime за този уикенд, го показва като човек, който се бори докрай срещу продуцентските компании, експлоатиращи по недопустим начин артистите, и като защитник на правото на личнен живот на звездите в свят, който оказва безпощаден натиск върху публичните личности.

До последно, Джордж Майкъл работи в тясно сътрудничество със създателите на документалния филм - като режисьор и глас зад кадър. Освен неговата изповед, лентата предлага интервюта със звезди на музиката като Стиви Уондър, Мери Джей Блайдж, Елтън Джон, Лиъм Галахър, Тони Бенет и др. Цяла плеяда от супермодели - включително Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Синди Кроуфорд, Татяна Патиц и Линда Еванджелиста от оригиналния клип на Freedom - също са участвали в създаването на филма за легендарния певец.

Списание "Ролинг Стоун" разказва за някои от най-интересните детайли на продукцията:

Момчето, което мечтаеше да бъде звезда

Джордж Майкъл разбира, че последствията от известността могат да бъдат смазващи за личния му живот, и този конфликт го следва през цялата му кариера - от дуета "Wham!" до успеха му като солов изпълнител.

"Имам музикален талант, който по време на тийнейджърските ми години беше подсилен от онази отчаяна амбиция да бъда известен, обичан, уважаван и т.н. Всичко, което исках по онова време, беше успехът", разказва Джордж Майкъл.

"Ако съм искал да бъда щастлив, това беше погрешен път", добавя той. Майкъл разказва, че винаги е страдал от ниско самочувствие и неувереност.

"В моето семейство високомерието се смяташе за абсолютен грях, затова никой не се суетеше особено за външния си вид", споделя музикантът.

В началото на 80-те години обаче притегателната сила на славата преобръща живота му.

"Не мисля, че беше възможно да контролирам егото си до такава степен, че да се спра на крачка от възможността да стана най-продавания артист в света. Затова се впуснах с пълно удоволствие в създаването на един нов образ, който би бил достатъчно силен, за да стои редом до Мадона, Майкъл Джексън или Принс", казва още той.

Със славата идва горчивината

"Не мога да обясня колко всепоглъщаща може да бъде истерията, когато човек е оставен сам да се справя с нея", разказва Джордж Майкъл.

"Когато бяхме заедно с Андрю (партньорът му в Wham! Андрю Риджли), беше много по-лесно да запазя връзката си с предишния живот - животът, който познавахме с него, преди да станем известни. Беше лесно да се държим здраво стъпили на земята, да се шегуваме с това, да обсъждаме в каква лудница живеем. Когато вече няма с кого да го правиш, изведнъж става страшно. 10 месеца от този начин на живот бяха достатъчни, за да ме докарат до ръба. Бях ужасно самотен. Единствената хубава част от деня ми бяха живите концерти. Спомням си, че когато изпях за последен път "Careless Whisper" на турнето в САЩ, застанах на сцената със сълзи на очите и си мислих, че не знам дали някога ще мога да го направя отново".

Как "Freedom 90" промени културата на музикалните клипове

В опит да запази здравия си разум, Майкъл постепенно спира да изпълнява някои от традиционните си задължения към музикалния лейбъл - включително отказва да се появи в клипа на хита си "Freedom 90".

Вместо това, той привлича петте супермоделки Наоми Кембъл, Линда Еванджелиста, Татяна Патиц, Кристи Търлингтън и Синди Кроуфорд.

"Това промени цялата философия на правенето на клиповете. Видеото казваше всичко. Беше гениално, нещо революционно", споделя в документалния филм Елтън Джон.

Продуцентът Анди Стивънс обаче ще запомни парчето с малко по-различен акцент: "Хонорарът за всяко едно от момичетата беше огромен, като се плащаше на дневна база. Ето това вече беше революционно".

Краят на голямата любов на Джордж Майкъл

През 1993 г. Анселмо Фелепа - партньорът на Джордж Майкъл - умира вследствие на усложнения след заболяване от СПИН. Смъртта му оказва огромно въздействие върху музиканта.

Покрусен от мъката по загубената любов, Джордж Майкъл спира да пише музика, като това ускорява и края на сложните му отношения с продуцентите от Sony.

"Анселмо беше причината, която ми даваше сили да водя тази битка. Ако не можех да направя нищо полезно като музикант, защото не мога да измисля нито една нота, може би имах възможност да направя нещо изключително и да променя стандартните договори с продуцентските компании завинаги", казва Майкъл.

Той завежда дело срещу Sony, като ги обявинава, че са го принудили да се въвлече в "професионално робство".

"Мисля, че в известен смисъл това дело беше перфектният начин да се отърва от гнева си", казва той, въпреки че впоследствие губи процеса. "В крайна сметка цялото нещо беше пълна загуба на време. Съжалявам за това до днес".

Любимият албум на Джордж Майкъл

"Най-великият ми момент беше албумът "Older", споделя Джордж Майкъл, като отбелязва, че едва тогава успява да преодолее загубата след смъртта на Фелепа.

"Той беше моят спасител - все още ми е трудно да обясня защо намирането на партньор в онзи етап от живота ме промени завинаги", казва той. Песента "Jesus to a Child" е "сбогуването" му с покойния Анселмо. Майкъл я описва като "най-добрата и лечебна музика".

"Оттам нататък вече можех да започна начисто. Всеки, който разбираше моя символизъм, знаеше, че това е начинът ми да призная кой съм. В този албум няма нито едно парче, което да не е свързано с Анселмо или с рисковете от СПИН. Мисля, че съдбата ми беше да усетя тази болка, за да стигна докрай с музиката си".

Подценените хитове на Джордж Майкъл

Много от песните на музиканта от 80-те години са подценявани като качество заради бляскавата им "опаковка".

"Знам как да правя такива парчета, знам как да карам радиостанциите да ги въртят постоянно. Само защото съм носил ужасно къси панталони, пречеше на някои хора да забележат качеството на музиката - тази идея за мен продължава да е изумителна", споделя Майкъл.

На въпроса как би искал да бъде запомнен от поколенията, той отговаря: "Като велик автор на песни".

Какво лошо има в това да пееш R&B?

Постепенно музиката на Джордж Майкъл се измества от поп-звученето, като певецът печели две отличия на Наградите за американска музика в категорията "Соул и R&B". Това кара някои от чернокожите музиканти, които по това време рядко биват включвани в категориите за най-добра поп-музика, да недоволстват. През 1990 г. Гладис Найт дори коментира, че ако Боби Браун можеше да се съревновава с Джордж Майкъл, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин.

"Разбирам гледната им точка. Разбирах я и тогава. Просто смятам за жалко, че общите записи на бели и чернокожи изпълнители се смятаха едва ли не за предателство. Никога не съм имал намерение да ограбвам културното наследство на чернокожите с песните си. Просто се опитвах да правя добра музика", казва Майкъл в документалния филм.

"Слушайте без предразсъдъци"

Споровете около правото на Джордж Майкъл да си "присвоява" черната музика след "Faith" стигат дотам, че песните му спират да се въртят по радиостанциите с R&B и соул.

"Затова кръстих албума си "Listen Without Prejudice". Исках да кажа, че тук има малко госпел, малко R&B, но и малко типично "бяло" звучене. Оставете ме да бъда такъв, какъвто съм, без да ме карате да избирам само едното или само другото", споделя Джордж Майкъл.

Албумът е повлиян от период, в който Джордж Майкъл преоткрива музиката на Бийтълс.

"Направих Praying for Time, за да покажа колко много обичам Ленън. Heal the Pain беше записан, за да покажа колко много обичам Маккартни. Не съм си и мечтал, че някой ден Пол Маккартни ще я пее. А когато той го направи, парчето звучеше като негово!"

Публичният спор с Франк Синатра

90-те години бяха периодът, в който Джордж Майкъл започна да говори все по-силно за отрицателните странични ефекти на славата в поп-културата. По стечение на обстоятелствата - думите му предизвикват раздразнение от страна на Франк Синатра.

Той пише отворено писмо до музиканта, в което му казва: "Хайде, Джордж. Отпусни се малко. И спри вече с тези приказки за "трагедията на славата". Трагедията на славата е тогава, когато никой не се появи на концерта ти и се наложи да пееш пред чистачката в опразнен клуб, който не е виждал платежоспособен посетител от сто години".

Джордж Майкъл отговаря на легендата във Freedom: "Не мисля, че той е авторът на това писмо. Всъщност вярвам, че това е дело на PR, а не на гений".

Oще: freedom  джордж майкъл  джордж майкъл почина  документален филм  музика  поп музика 


Още от Изпълнители

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани