Цветовете на Маестро Джаз - Хърби Хенкок | webcafe.bg
Musiccafe

Цветовете на Маестро Джаз - Хърби Хенкок

Ивайло Кицов
15.10.2010, 15:57 (обновена 13.02.2011, 18:58)
хърби хенкок

Снимка: © Getty Images

Хърби Хенкок - може би най-голямата от живите легенди на джаза

„Мамо, есента пее в червено и светложълто!" - възкликва малкият Хърбърт, като сочи листата на дърветата, а тъмнокожата му ръчичка красиво контрастира с цветовете наоколо.

Топлият октомври е украсил с цялата си палитра централния парк в Чикаго.1946-та година. Момчето ще навърши 7 на 12 април догодина. Госпожа Уини Хенкок знае за увлеченията на сина си по музиката - той  не става по цял ден от пианото вкъщи (струва $ 25, татко го е купил като подарък за предишния му рожден ден). Ако малкият пискун „надуе гайдата"  - което се случва често, просто пускат музика - Моцарт, Дебюси или Равел обикновено. И той млъква.

Сега обаче майката открива у детето и неговата склонност да вижда света в багри. Художник или музикант е неговото призвание, се обсъжда на семейната вечеря по-късно, след като Хърби се е оттеглил в детската стая за сън. Всъщност, той е надвесен над клавишите. Рисува с тях. В тъмното.

Под светлината на прожекторите

Човекът, който прекрои всички възможни музикални жанрове според собствените си виждания, излиза на светло - за пръв път под прожекторите у нас. Концертът на великия пианист Хърби Хенкок и неговия бенд е в зала 1 на НДК от 20 ч. на 27 октомври като част от афиша на фестивала Music Jam 2010. Шоуто ще представи както вечните пиеси на гранда, така и материал от чисто новия му албум „The Imagine Project" (2010).

„Винаги е твърдял, че в предишния си живот най-вероятно е бил художник", казва с усмивка дъщеря му Джесика. „Той вижда всичко в контрасти - не само музиката и житейските ситуации, но дори проповедите на политиците (Хърби поддържа Демократическата партия) или пък тези на религиозна основа (музикантът е будист)", признава сестра му Джейн.

"Хенкок рисува с ноти, гами и контрасти - и няма тайни при смесването на боите", поетично обобщава Роджър Тейлър, барабанист на Duran Duran, за чиято супергрупа - Arcadia, Хърби пусна няколко от своите блестящи хармонии (в албума So Red The Rose" (1985)). Все едно сътрудничествата с едва ли не целия музикален свят до този момент са му малко...

„Той е вечно гладен за нови запознанства и експерименти, способен е да обсъжда някаква партитура с Харви Мейсън три часа в скайпа, докато супата му изстива оттатък ", разкрива съпругата на Хърби - Джиджи.

Кой е Харви Мейсън, ли? Не питайте. Всъщност - питайте! Един особено важен барабанист, свързан пряко с кариерата на нашия герой. Но, моля, въздръжте се от въпроси относно имената надолу, с които - почти на зъл възел, се преплита кариерата на Хенкок. За тях има google, allmusic.com и други онлайн справочници...

56 албума и един от тях

Съвсем не гранатираме, че са толкова (или само толкова), дори без да броим сборните. Но за Хърби говорят най-вече албумите му дотук. Ама всичките. Сред тях случаен няма.

Съществуват похвалени от критиците проекти и не-похвалени от критиците проекти. И трети - тези, които самият Хърби и неговите вманиачени фенове (аз, аз...) не вадят от плейъра си.

"Лъже, че не му дреме от ревютата - дреме му, но при записа на следващия си диск отново не се съобразява с мнението на т.нар. капацитети. Знам го аз - той иска да звучи навсякъде, във всеки хол и асансьор ", дъни го през усмивка неговият набор, басистът Бени Мопин.

Точно така - с идеята да се хареса на мнозина, е направен и новият албум на Хенкок „The Imagine Project".  Това е първата подобна кросоувър продукция, издадена от Sony Music Classical. Към аудиото има и документално DVD, включващо записи от студийните сесии с гостите и музикантитена 70-годишния юбиляр, а и интервюта с тях. Продуцент на част от композициите е носителят на множество награди (и здрав басист) Лари Клайн, а на Хенкок пък са всички аранжименти.

Списъкът с артистите показва, че „The Imagine Project" е своего рода музикална енциклопедия. Ако изключим метъла и електрониката, не съществува стил, който да не е представен по някакъв начин в пиесите.

Отворете широко вратата да посрещнете гостите в тях! И, моля, станете прави, тъй като предстои да присъствате на дефиле, обясняващо музикалните енциклопедии пожанрово:

Пинк, Джеймс Морисън, Дейв Матюс, Хуанес - поп, мелъди рок; Сийл - поп, соул, Индиа Ари, Джон Леджънд, Шака Кан (нео соул, ар-ен-би, фънк ), Джеф Бек, Сюзън Тедеши, Дерек Тръкс, Los Lobos (блус, блус-рок), Ому Сангаре, Тумани Диабате, The Chieftains, K.S. Chithra, Анушка Шанкар, Tinariwen,Cèu (уърлд, тоест - традиционна фолклорна форма, и по-популярното й разклонение - етно, латино), K'naan (хип-хоп) и, разбира се джаз - в яркото лице на саксофониста Уейн Шортър и фюжън фуриите, отличници на ударните и перкусиите - Вини Колаюта и Алекс Акуня.

Представи си

Дискът е записан на 7 места по света, а заглавието му идва от безсмъртното парче на Джон Ленън „Imagine" (1971). „Нямам думи да изразя каква величава тържественост, непринудена артистичност и весел дух царяха едновременно по време на сесиите", разказва Тумани Диабате, 55-годишен ветеран, видял 2 и 200, чиято кора (12-струнна западноафриканска арфа) съпровожда The Chieftains в „The Times, They Are A' Changin'", кавър по шедьовъра на Боб Дилън.

„Пиесата си е на Хъбри, той НИКОГА НЕ ПРАВИ КАВЪРИ в общоприетия смисъл", настоява пианистът Грег Филингейнс, който не участва в продукцията. Но пък нему се пада висшата чест да партнира с клавиши на Хенкок на турнето, така че ще го видим у нас.

Записвал и концертирал с Ерик Клептън, Арета Франклин, Джордж Дюк, Пол Макартни, Тото и Майкъл Джексън, Грег ще държи втората сюжетна линия в разказите на бенд лидера, наред с Лайнъл Лоуеке (китара) (Ришар Бона, Анджелик Киджо), хип-хопъра Тревър Лорънс-Джуниър (барабани) (любимец както на Стенли Кларк и Куинси Джоунс, така и на Доктор Дре и самия Еминем), Джеймс Джинъс (бас) (Хорас Силвър, Чик Къриа, Майлс Дейвис) и вокалистката Кристина Трейн, отдадена на нео-соула и ърбън ритъм-ен-блуса (има много добре приет солов дебют - „Spilt Milk" (2009)).

"Да те предпочете Хърби за изява на живо е все едно да ти гласува такова доверие, че да ти даде ключа за вилата си, докато той се намира в другия край на света", пояснява Лари Клайн. А той познава чепатия нрав и високите претенции на своя човек. Двамата заедно изживяха славата покрай предишния диск на Хенкок „River: The Joni Letters" (2007). Версиите по наследството на харизматичната канадка Джони Мичъл (пред нея музикантът е на колене и до днес) бяха удостоени с Grammy за албум на годината: вторият изобщо джаз проект в историята на наградите, окичен с това отличие, след съвместната тава „Getz/Gilberto" през далечната 1965-а.

Маестро

Същата тази 1965-а година е особено важна за Хърби Хенкок. Неовършал все още напълно славата от албума си „Empyrean Isles" (1965), музикантът издава „Maiden Voyage".  Проектите са посочени впоследствие за два от най-влиятелните джаз албума на 60-те „заради иновативност, освободеност и идейност" (сп. Down Beat). От тях са и пиесите, които ще се превърнат в  стандарти години по-късно - "Cantaloupe Island" и  "Maiden Voyage", узаконявайки поджанра пост- боп.

Пианистът вече e заявил ярък талант  ("Watermelon Man"), минал е през най-тежката възможна школа - тази на Майлс Дейвис (в т.н. му втори квинтет). Натирен внезапно от формацията (под предтекст, че е закъснял след медения си месец в Бразилия!), Хърби все все пак остава завинаги свързан със своя откривател - крие се почти зад всяка нота в „In A Silent Way", "A Tribute To Jack Johnson" и „On The Corner".

Но звукът му вече гони нови измерения - Хенкок все повече използва електрическо пиано (Fender Rhodes), на път е да прихване (от Патрик Глийсън) тънкостите на синтезатора Moog III, нарежда се и сред първите, които изваждат хамънд органа от контекста на хеви рока и го потопяват да диша в най-дълбокото на джаза и в плитчините на уърлд музиката. До виртуозните му трикове с мелотрона и синтезатора APR 2006 има още малко време...

Фънки, фънки

Началото на 70-е и светът се люлее в ритъма на фънка. Черните ритми отдавна изкушават Хърби, но сега той решава да ги смеси с лек рок и тежък джаз. Ражда се знаменитата формация The Headhunters, където пианистът (на първо време) се подвизава с басиста Пол Джексън, перкусиониста Бил Съмърс и дръмъра Харви Мейсън. „Head Hunters" (1974) и „Thrust" (1974) са показателни за това, което предстои на Хърби в следващите две декади - все по-поп(улярно) ориентирани пиеси, с все повече (и разнолики) гости и с все по-семпли и пригодени като за ефира аранжименти. The Headhunters обаче предизвикват сензация - и сред критиците, и в сърцата на широко скроената аудитория.

"Когато Хърби започне да дроби фънк - по неговия си електрически начин, спиране няма, като машина за ритми е направо", не крие възхищението си покойният днес корифей на баса Джако Пасториъс. Заедно с него и барабаниста Тони Уилямс, Хенкок (който вече пее, макар и през вокодер) скача върху гребена на поп и диско вълната, издавайки проекта „Sunlight" (1977).

И ако до този момент „сингъл" е била мръсна дума за джазмените, Хърби я полира с много денс настроения и я бодва... в класацията на Острова. Парчето е "I Thought It Was You". Джаз-фънкът се е пръварнал в електро-фънк - стил, който доминира на клубната сцена в онова време.

Пуристите се отнасят към "electronic" или, както те я наричат, "electric" музиката с презрение. Те не признават реалната й стойност, смятат я за "неистинска музика" заради нейната техническа природа. Както и да е, тези времена отминаха, вкусовете на публиката започнаха да се менят и дори най-враждебно настроените диджеи бяха принудени да свирят поне малко електро-фънк.

Темпото на тези парчета варира от 90 до над 130 бийта в минута, покривайки целия ритмичен спектър на танцувалната музика. Няма шаблон за това ново денс направление. То разкъсва границите, които потискат черната музика и неговото влияние се дължи не само на немските магьосници Kraftwerk, признати за предтечи на чистото електро и британски футуристи като Human League и Гари Нюман, но и на многобройните пионери на черната музика.

Изпълнители като Майлс Дейвис, Слай Стоун, Хърби Хенкок, Стиви Уондър, легендарният продуцент Норман Уитфийлд и, разбира се, Джордж Клинтън и неговите P-Funk, изиграват своята роля в оформянето на този непознат дотогава саунд със своето новаторско използване на електронните инструменти. Веднъж получили достъп до технологиите, следващото поколение тъмнокожи музиканти правят музикална революция, която разбива всички правила със своя шеметен успех.

"Пиесите на Хърби са с такава архитектура, че позволяват да влезеш и да разгледаш сградата отвътре, откъдето си пожелаеш - през входа, балкона, отворения прозорец или през комина", споделя с намигване Арманд ван Хелдън, в чийто сетове често звучи "Watch Your Back The Headhunters".

Ново време, (още по-) нови стилове

Отново по това време - в средата на 70-те, ремиксиращите култури от Ямайка и Бронкс се срещат и обменят нова енергия. Ключовите лица са Куул DJ Хърк и Грандмастър Флеш. Кътиингът и скречът стават част от културата на създаване на колаж в реално време.

А първият широко разпространен представител на този вид ремиксиране е именно парчето на Хърби Хенкок "Rockit" (1983), ремиксирано от Гранд Миксър Ди Ес Ти.

11 години по-късно - през 1994, с пиесата "This Is Da Drum", Хърби слага пък една от първите тухли в направлението, което ще бъде наречено ейсид джаз. Цикълът, изглежда се затваря.

„Музиката ме изморява", внезапно признава Хенкок, джаз криейтив председател във Филхармоничната асоциация на Лос Анджелис, основател на Международния артистичен комитет за мир (ICAP) и шеф на института по джаз Thelonious Monk.

"Когато си й изцяло отдаден и солираш единствено ти, натежава. Налага се да намалиш малко звука. И да потърсиш  хармония, която сам да следваш",  обяснява корифеят.

Той обаче не е намалил особено темпото, въпреки вече навършените си 70 години. Колкото до хармонията и вдъхновението...

... Еджигайеху "Джиджи" Шибабау е една от малкото млади вокалистки от Етиопия. Тя пее на амхарски (древен писмен и говорим език там) - с особено изящна изразителност и увереност.

Познайте до три пъти чие пиано съпровожда гласа й в албума „Zion Roots"!

Oще: джаз  концерт  хърби хенкок 


Още от Изпълнители

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.12.2010, 15:34

1 Християна Димитрова | 14.12.201015:37

Поздрави Ивайло! Само ти можеш да го напишеш и отразиш по този начин!Поздрави от Италия! Християна Плези се
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани