Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво правят изпълнителите, докато CD-то умира

Краят на албумите означава повече eксперименти в музиката. Дори Кание Уест осъзнава това Снимка: Getty Images
Краят на албумите означава повече eксперименти в музиката. Дори Кание Уест осъзнава това

В различни моменти от кариерата си, Кание Уест е атакувал затворническия комплекс, Уиз Калифа, хомофобията в хип-хопа, бутилките вода в самолетите и нощното телевизонно шоу на Джими Кимъл.

Наред в списъка му с мишени този път са... компактдисковете.

"Мислех си да не правя никога повече CD-та... Само стрийминг", написа Уест в Twiiter на 7 март. "Няма да има повече CD от мен", категорично заяви той и добави, че неговият албум от 2013 Yeezus, който бе пуснат на пазара в прозрачна кутия без обложка, е бил "отворен ковчег" за умиращия музикален формат.

Не му се вързвайте: Кание ще пуска още албуми.

Той вече вдига шум около друг проект, планиран за това лято. И други изпълнители ще продължат да пускат компактдискове в следващите години. Американците все пак са купили 125 млн. CD-та миналата година.

Но ролята на албумите в гръбнака на музикалната индустрия свърши.

Този преход фундаментално променя начина, по който се създава, разпространява и интерпретира музикалното съдържание.

Поп музиката е задължена на технологиите от десетилетия.

7-инчовите винилови плочи, известни като "45-ци" побират само около 4.5 минути музика от всяка страна, така че изпълнители като Елвис се концентрират върху къси, отделни песни, които да пробият самостоятелно.

Това се променя през 60-те години, когато изпълнители като Beatles и Beach Boys спомагат за превръщането на дългосвирещите плочи (12-инчовият винил), които възпроизвеждат около 44 минути музика - в основен начин на записано музикално себеизразяване.

Възходът на CD доведе до поредна промяна.

Лейбълите се опитаха да оправдаят по-високите цени на CD, като запълваха колкото може повече от достъпните в тях 74 минути.

Допълнителните обеми на свой ред приключиха с възхода на MP3-ките, които позволиха на слушателите лесно да купуват (или крадат) отделни песни от комфорта на компютъра си.

През всички тези промени, единствената константа беше естеството на паричната връзка между фенове и изпълнители.

Доскоро слушателите плащаха определена сума пари за определено количество музика и я притежаваха завинаги. Поточните услуги като Spotify промениха всичко това.

Сега слушателите плащат за достъп, изръсвайки се с над 10 долара месечно за реално наемане на милиони песни (или плащат с вниманието си, като гледат или слушат реклами).

Резултатът е, че сега феновете могат да изберат тотално да игнорират албума като единно творческо произведение.

YouTube, най-популярният източник на онлайн музика, не акцентира особено върху албумите. В Spotify повечето от песните са достъпни от плейлисти - приложението на компанията дори не предлагаше лесен начин за записване на албуми за по-късно слушане, чак до 2014 година.

Основният изтъкван плюс на Apple Music са плейлистите, които се опират на разнообразни различни музикални творби.

"Песента е основната мерна единица", казва Катрин Мур, професор по музикален бизнес в Нюйоркския университет. "Цялата концепция за албума като чадър, под който се побират няколко песни, вече реално няма значение".

Най-новото творение на Кание - The Life of Pablo, изглежда сякаш умишлено си играе с бързо променящите се очаквания на слушателите.

Кание непостоянно публикуваше информация в последните дни на завършване на албума и държеше всички в течение с многобройните промени на заглавието и с пълните преподреждания на парчетата.

Той заяви, че албумът, който в момента се предлага ексклузивно в поточната услуга Tidal, никога няма да бъде пуснат в продажба.

Единичен неясен туит, с която той обеща да "оправи" една от песните от албума, накара феновете да смятат, че ремиксирана версия на албума ще се появи (за продажба) в бъдеще.

Затова и мнозина приеха пуснатия в Tidal албум за нещо като "бета-версия". Интернет е пълен с алтернативни версии на песните от Pablo или изтекли, неофициални музикални парчета от записите за албума. И защо не?

Съществуването на Pablo е напълно абстрактно.

Версията в облака на Tidal може да се промени или изчезне във всеки момент, ако Кание го пожелае, а стотици хиляди пирати могат да запазят албума завинаги.

Други големи изпълнители също жънат успехи извън традиционната структура на издаване на албуми.

Канадският изпълнител Дрейк пусна два "микстейпа" миналата година. Но най-големият му успех беше видеоклипът за "Hotline Bling" - песен, която излезе първоначално в SoundCloud и дори не влезе в албум.

Бионсе, кралицата на изненадващите нови записи, престави песен с политическо послание и видеоклип в деня преди Супер Боул. Те обаче се използваха за популяризация на предстоящото й турне, а не на дългосвирещ албум.

Вместо продажби на албуми, тези изпълнители се борят за вашето внимание.

Те искат да бъдат на първо място в мислите ви, когато слушателите решават кой да добавят в плейлистите си в Spotify и на кои турнета да присъстват тази година. Пускането на албум вече не е единственият начин - и дори не е най-добрият начин - да постигнат това.

"Какво могат изпълнителите да дадат на феновете, което те ще искат да запазят?" пита Мур. "‘Запазване" може да означава редовно слушане и изпращане на приятели. Това не означава "запазване" в смисъла на притежаването на нещо физическо".

Изпълнителите всъщност нямат особен избор, освен да се адаптират.

Продажбите на CD-та продължиха десетилетния си спад и през 2015-та паднаха с още 10%, по информация на Nielsen.

Цифровите подажби на албуми, за кратко източник на позитивни вести за бранша, намаляха с 3% - и този спад вероятно ще продължи. Същевременно броят поточни слушания в платформи като Spotify, YouTube и Google Play се удвои за същата години (и това е без да броим Apple Music, която сега е втората по популярност абонаментна поточна услуга).

За тези стрийминг слушания се плаща много скромна сума в сравнение с албумите.

Масов изпълнител може да спечели между 2 и 3.40 долара от продажба на CD в зависимост от условията на договора си, констатира The Root. Spotify плаща отчисления на праводържателите между 0.006 и 0.0084 долара на единично слушане, като само процент от тях отива за изпълнителя.

YouTube предлага още по-малко. Не е изненадващо, че изпълнителите се концентрират върху други стратегии.

Очаквайте да ставате свидетели на повече експерименти

Изпълнителите може официално да издават B-страните от престижен албум веднага след излизането му, вместо да чакат ремастериране за 10-та му годишнина, както вече направи Кендрик Ламар с неозаглавения си немастериран EP.

Вместо да пуска албум наведнъж, бандата може да пуска песни постепенно в рамките на годината, както го прави сега инди групата White Violet.

Големите творчески изяви няма да изчезнат от музиката, но в света на стрийминга, те ще изглеждат по много различен начин.

"Парите в музиката ще се завърнат", коментира Мур "но никой не може да предскаже по какъв начин".

 

Най-четените