Музикалната индустрия е паразит | webcafe.bg
Musiccafe

Музикалната индустрия е паразит

лебовскиMusiccafe, по Music Business Worldwide
02.06.2015, 18:52 (обновена 22.06.2015, 16:41)

1 от 2 снимки Назад Напред

стив албини

Снимка: © Wikipedia Commons

Албини никога не се е притеснявал да каже своите истини за музикалната индустрия - често неочаквани, крайни и оспорвани от мнозина

Стив Албини е уважаван музикант, звукозаписен инженер, продуцент и автор на песни. Той също така не се колебае да изказва спорни и скандални мнения.

52-годишният творец е прекарал близо 40 години в създаване на музика и си е изградил уникална представа за бизнеса, свързан с този процес.

С дълга история в областта на музиката "направи си сам" - като една трета от Shellac, и като звукозаписен инженер за банди като Nirvana, Pixies, Mogwai, Пи Джей Харви, Manic Street Preachers, The Cribs и много други, Албини си е изкарвал прехраната, без да се обвързва с големи корпорации.

Той е прочут с отказа си да взима отчисления даже от мултиплатинени албуми като In Utero на Nirvana, отказвайки се от богатството и вместо това работейки срещу фиксирана сума - просто въпрос на принципи.

През 1993 есето на Албини "Проблемът с музиката" обяснява отношението му към големите лейбъли; той ги атакува, че начело на тях стоят "безлични лакеи от бранша" и държат бандите "заложници" с непрозрачни договори и нечестно разделение на отчисленията.

После по време на реч при откриването на конференцията Face the Music в Мелбърн миналата година, Албини обнови тезата си, заявявайки, че Интернет епохата е създала "базирана на аудиторията музикална дистрибуция", която е "улеснила много ежедневието на това да бъдеш в музикална група".

Речта му в Мелбърн досега е гледана над 57 000 пъти в YouTube.

На 29 май Албини допълнително разясни гледната си точка - и не е особено сдържан в думите си, изобличаващи звукозаписния бранш.

В обръщение пред публиката в Primavera Pro в Барселона, той говори за теми, свързани с авторското право, „администрацията" на музикалния бизнес и бъдещето на стрийминг услугите.

Ето някои от акцентите:

Музикалната индустрия е паразит"

"Не се чувствам като част от музикалната индустрия, като под музикална индустрия разбирам корпоратизираните бизнес-структури, където има хора на най-ниско ниво, хора на високо ниво, хора в администрацията, и хора, които изграждат юридически взаимоотношения между всички тях"

"Когато се замисля за това, се ядосвам, че тя съществува като паразит върху музикалната сцена, която е феновете, бандите, концертите и хората, които им помагат"

"Тази административна бизнес-структура, която източва пари от цялата тази сцена, винаги ми се е струвала изкуствена и ненужна, и съм прекарал живота си в опити да премахна нейното влияние"

Шумът, промотирането и популяризацията вече не работят"

"Когато бандите имаха договори със звукозаписните лейбъли преди Интернет ерата, договорите бяха нечестни и лейбълите контролираха популяризацията"

"Сега има толкова много музика, че е трудно да я забележиш. Това обаче означава, че има толкова много достъпна музика, защото е толкова лесно музиката да стане достъпна"

"Ако музиката ви не е специална, вече не е възможно шумът и популяризацията да свършат всичката работа. Винаги ще има няколко мейнстрийм попзвезди, но това вече не е основният акцент на музикалната сцена"

"Основният акцент е в това хората да намират музиката сами, да откриват неща, които харесват конкретно за себе си"

„Стрийминг услугите са само временно решение. Те нямат особено добро качество на звука, но не и затова слушате музика в стрийминг платформата - слушате я, защото е удобно"

Договорите са пълна заблуда. Идеята, че трябва да имаш договори, за да имаш бизнес споразумения и отношения, че трябва да има формализирано разбиране между хората, за да има дълготрайна връзка, е пълна заблуда"

"Ако ви допада да работите с някого и двамата чувствате, че отношенията ви се получават, естествено продължавате до безкрайност. Това е начинът, по който съм подхождал към всичките си бизнес-начинания - не са нужни договори"

Копирайтът е нереалистичен начин за третиране на идеите. Идеите, веднъж изразени, стават част от общия манталитет, музиката, веднъж изразена, става част от общата среда"

"Мисля, че идеята за интелектуална собственост в крайна сметка ще се наложи да бъде променена, за да отговори на начина, по който хората обменят идеи, музика и информация"

"Нужно е много, за да навакса бизнесът по отношение на това къде е аудиторията - по същия начин, по който на църквата и законите е нужно време, за да стигнат дотам, където са хората"

"Няма обаче вероятност музиката ексклузивно да се контролира чрез копирайта"

"Мисля, че понятието 'пиратство' е абсурдно. Пиратство е хора, качващи се с насилие на кораб с оръжие в ръка, убиващи хора и физически крадящи материални ценности..."

"Сравняването с някой, който е изтеглил нещо на своя iPhone, звучи най-малкото нелепо"

Oще: mtv  авторско право  аудио  изпълнителни  интелектуална собственост  копирайт  метъл  музика  музикална индустрия  отчисления  паразит  пирати  поп  рок  стив албини  стрийминг  сцена  техно  услуга 


Още от Изпълнители

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.04.2014, 13:06

1 Fulcrum | 07.06.201516:59

Всъщност, превърнаха музикалната индустрия от успешен бизнес, в който едни доставят качествена музика на други, които да и се наслаждават, в машина за пари, където рязането на разходи и промиването на мозъците на потребителите е най-важното ( защо ли ми напомня на автомобилната индустрия...). Кой колко албума бил продал - как да продадат много СД-та, като аудиопрестъпниците от Apple набиха в главите на масата, че iTunes е номер едно и да свалят компресирана музика? Преди 20 години СД-тата имаха един много съществен компонент - динамика. Днес, заради борбата за по-силен и "кристален" звук, динамиката не съществува в тях защото са толкова надути, че няма как да стане. СД-то отдавна е мъртво, ще останат два варианта:
1. Музика, или каквото е останало от нея, за масите: силно компресиран вариант на динамично импотентен запис, който е минал през точно 3 обработки за да стане в цифров вариант, само за $0.99 на песен, който след това ще постъпи в потребителския телефон, оборудван с подобие на цифрово-аналогов преобразувател и евтинки слушалки с нахапана ябълка на тях, който ( без да знае потребителя ) обикновено се закупуват на тон от завод в Азия, който няма и циментов под и след това глижливо се поставят в лъскава опаковка с впечатляващи надписи.
2. Малкото, които ценят музиката за това, което е, а именно - емоция - ще си купуват аналогови записи под формата на грамофонни плочи.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани