Преди години
Откъде се e взела тази истинска пушка зад сцената в зала 1 на НДК, не беше ясно никому. Всички знаехме обаче чий е този Fender Stratocaster-Radulovic.
Влатко Стефановски е подпрял китарата си до карабината - все едно в оръжеен склад, и леко превъзбуден от трите биса, дава автографи. „Няма по-велика публика от тая на Балканите... всичко й преминава пред сърцето!", обяснява македонецът, а подписът му танцува в 5/4 върху тави на Леб и сол.
И аз чакам за автограф (но по-късно, в кръчмата) с двойна антология, преиздание от 1995. Само че на диск! Есенцията на бандата - 24 парчета, сред които „Aber Dojde Donke", „Jovano, Jovanke", „Kao kakao", „Skopje", „Kalabalak", „Kontakt je skup"... От години няма как да ги слушам - в старите винили на „Jugoton" са останали само два-три клавиша на Никола (Коки) Димушевски.
25 май 2003 г. е. Съвместният концерт на Стефановски, триото на руснака Сергей Манукян и родните виртуози Теодосий Спасов - кавал, Стоян Янкулов-Стунджи - барабани и Ангел Димитров - китара, току-що е завършил.
Никакъв (излишен) рокендрол ореол не обвива македонеца. Харизмата около него блика по-скоро от чисто балканската му виталност, поръбена с пастелна скромност, присъща повече на блусмените.
„Такъв - с блус, мисля да е следващият ми албум, с който да се завърна към моите корени, към детството", уж небрежно подхвърля Влатко тогава. Като своеобразен отговор на моята дигитална „тава" на Леб и сол, изпреварвайки дежурния въпрос за „бъдещите му творчески планове".
Този проект вече е факт. Нарича се „Thunder From The Blue Sky", а Влатко Стефановски ще го представи с триото си в Sofia Live Club от 21.30 на 26 ноември.
По пътя
"Вървим към Европа уж - и България, и Македония, и сякаш по тоя път се преоткриваме - като сходни характери в региона, като музика, като Балкански коне", разсъждава Влатко по-късно в заведението (между две хапки лозови сърмички).
Именно с такава идея - да покажем Балканите на Европа, бе сформиран (за има-няма едноседмичен уъркшоп) преди дестина години проектът Балкански коне, част от който бе и гостът. Общият протуберанс на въображението и импровизаторският хъс на Красимир Желязков (китари), Теодосий Спасов (кавал), Стоян Янкулов-Стунджи (тъпан, ударни), Влатко Стефановски (китара), Костас Теодору (контрабас), Саня Илич (пиано), Хакан Бешер (перкусии), Емил Букур (пан-флейта) и Тамара Обровац (вокали) бяха толкова силни, че напуснаха рамките на балканското време и пространство, на етническите и езиковите различия, на характерната за региона историческа обремененост - и като форма, и като съдържание..
„Най-хубавото е да умееш да обменяш енергии, да държиш рецепторите си отворени за всичко, което се случва около теб и за всичко, което е интересно. Но от целия тоя сложен процес да издърпаш позитивното, усмивката, топлината и любовта", умува Влатко със стържещия полушепот на човек, убеден, че няма как да надхитри обстоятелствата, ала със самочувствието на препатил артист, който знае как да ги прилъже в друга посока
„Това са хлябът и солта на което и да е творчество!...", вдъхновението на китариста се отпушва залпово, заигравайки се с името на неговата някогашна банда. Зала 1 на НДК отдавна е опустяла.
Кой е той
Роден в Прилеп през 1957 (днес живее в Скопие), Влатко хваща китарата за пръв път на 11-годишна възраст. Минава през две банди преди да съоснове Леб и сол, с която митична формация издава 13 албума между 1978 и 1991, миксвайки интригуващо рок, джаз и фолклорни мотиви. Съставът придобива популярност още с първата си малка плоча - „Devetka/Nie Cetvoricata" (1977). Македонецът изпълнява солото в „Za Milion Godina" за Югорок мисията, част от проекта Band Aid на Боб Гелдоф.
Струната му пя със сръбския музикант Мирослав Тадич - обявен от сп. „Guitar Player" за „един от 30-те най-радикални китаристи", в „Трета майка", „Live In Belgrade" и, разбира се, в акустичния проект „Крушево" (1998). „Добре би било да направим и „Крушево" 2, но със симфоничен оркестър", казва Влатко към днешна дата.
Син на театрален режисьор, той е композирал музика за над 10 филма (сред безспорните му шедьоври са „Циганска магия" и „Кино „Култура"), 3 балета и множество за театрални постановки.
Свирил е със световни асове като Алън Холдсуърт, Джон МакЛафлин, Тони Левин, барабанистът Ману Катче се вихри в албума му „Кула од карти" (2003), а в актуалния „Thunder From The Blue Sky" се подвизава Ян Акерман. Жицата на холандеца е свистяла за кого ли не - от Би Би Кинг и Чарли Бърд, през Пако де Лусия и Алън Прайс, та чак до сценичните изяви на Айс-Ти.
„Лари Кориел много хареса „Thunder From The Blue Sky". Е, няма как да съм недоволен, щом признанието идва от такъв майстор", не крие гордостта си Влатко Стефановски. Да, той е работил и с Лари Кориел!
Леб, сол и китари
„30 години етно... исках да направя нещо за моята електрическа китара, а и аз да пея", признава Влатко.
Китарите, да, именно китарите са неговата страст: има ги близо 30. Една от тях - (най- специалната) - Лео Скала Vs Владко Стефановски 1, бе представена за първи път на фестивала Пловдивски джаз вечери през 2005.
„Боже, това е стилизирана чалга", подхвърля някакъв комплексар на задния ред. Моля!!? (А беше време, когато парчета на Леб и сол, Биело Дугме, Сребърни крила, на нашите Щурци и Гошо Минчев - с техните „етно" забежки, вървяха с не по-ниско самочувствие от класики на Пърпъл, Скорпиънс, Лед Цепелин, Пинк Флойд и Деф Лепърд по дискотеките у нас).
Каква ти стилизирана чалга!... „Дамар" е това... Вълшебен фюжън от балкански мотиви, поп и арт-рок, нахлузил - специално да се докара пред публиката сега, модерни фънки обувки. Стилистиката и звученето на пиесата не са мръднали ни на йота от ония години - малко преди перестройката у нас, когато програмата на диджея отиваше накъм свещений конец в сивия соц на несъществуващата вече люлинска дискотека „Цитрона" - именно с „Дамар" (или „Дикијева игра").
Лее си се мелодията - музикално и текстово, извън всякакви стилове, моди и влияния. Подава линия в различни артистични области, които мнозина поеха, но никой не успя да стигне до орбитата, до необхватната звукова палитра на Влатко. На Теодосий. Йълдъз. Тадич, Ибряма... (Така е! Най-вероятно простичките, но гениални хармонии, никога не вървят ръка за ръка с комплексарщината.)
Реюниън и после пак напред
Подобно на повечето банди - мастодонти на цяла епоха, и Леб и сол се събраха (през 2008). По случай 30-годишнината си. Посвириха. В перфектен синхрон, неповторима ритмичност и колорит. Понапълниха носните кърпички на тези от първите седалки с ред сълзи/ред сополи/ред спомени/ред избледнял сантимент...
Влатко обаче, като един същински джазмен, се отказа от общото дело по-нататък. ("Джазът е крясъкът на самотника", както ми го формулира Ал ди Меола в същата тая зала 1 на НДК, но преди десетина години...) Леб и сол дори издадоха нов проект - „I Taka Nataka". Без Стефановски. Той какво?
„Не исках нов албум, защо ми е?! За мен това означава връщане назад. Направих го заради юбилея, наистина хубаво е да си припомниш началото, обаче... аз обичам нови хоризонти", доверява музикантът, хвърляйки в противоречие соловите хоризонти от своето настояще и дълбоките вълни на общото минало. Осъзнал най-вероятно, че сънят на илюзиите ражда безвремие. Съвсем друго си е сам: с китарата.
Ето точно в тоя момент Влатко стреля с нея: интро от „Лења песма" (Леб и сол) - точно в мишената на „Mirno Leto Ohridsko", едно от най-фенските парчета в соловия му албум „Cowboys And Indians" (1994), пускайки за финал магичния пушек на „Gypsy Song".
Цялата зала 1 на НДК тогава миришеше на барут. Ама наистина. Още от предната вечер, когато тук прожекираха „Законът на циганите" в афиша на панорама, посветена на Джоко Росич. („Мъжете в света се делят на две категории - едните имат отношение към оръжието, другите нямат", боботи тежкият глас на актьора._
Но каква ли е тая карабина зад сцената все пак? „Сигурно Джоко я е забравил тук", предполага с тънка усмивка Теодосий Спасов.
Влатко e приключил с автографите. Вдига фендера, полага го на рамо като пушка и взима мерник с присвито око. Цели се в бъдещето.
Крайно време е за по ракия.
