Митичният македонец е в Sofia Live Club на 26 ноември | webcafe.bg
Musiccafe

Влатко – цигански блус и балканска магия

Ивайло Кицов
12.11.2010, 12:56 (обновена 13.02.2011, 19:01)
влатко стефановски

Преди години

Откъде се e взела тази истинска пушка зад сцената в зала 1 на НДК, не беше ясно никому.  Всички знаехме обаче чий е този Fender Stratocaster-Radulovic.

Влатко Стефановски е подпрял китарата си до карабината  - все едно в оръжеен склад, и леко превъзбуден от трите биса, дава автографи. „Няма по-велика публика от тая на Балканите... всичко й преминава пред сърцето!", обяснява македонецът, а подписът му танцува в 5/4 върху тави на Леб и сол.

И аз чакам за автограф (но по-късно, в кръчмата) с двойна антология, преиздание от 1995. Само че на диск! Есенцията на бандата - 24 парчета, сред които „Aber Dojde Donke",  „Jovano, Jovanke", „Kao kakao", „Skopje", „Kalabalak", „Kontakt je skup"... От години няма как да ги слушам - в старите винили на „Jugoton" са останали само два-три клавиша на Никола (Коки) Димушевски.

25 май 2003 г. е. Съвместният концерт на Стефановски, триото на руснака Сергей Манукян и родните виртуози Теодосий Спасов - кавал, Стоян Янкулов-Стунджи - барабани и Ангел Димитров - китара, току-що е завършил.

Никакъв (излишен) рокендрол ореол не обвива македонеца. Харизмата около него блика по-скоро от чисто балканската му виталност, поръбена с пастелна скромност, присъща повече на блусмените.

„Такъв - с блус, мисля да е следващият ми албум, с който да се завърна към моите корени, към детството", уж небрежно подхвърля Влатко тогава. Като  своеобразен отговор на моята дигитална „тава" на Леб и сол, изпреварвайки дежурния въпрос за „бъдещите му творчески планове".

Този проект вече е факт. Нарича се „Thunder From The Blue Sky", а Влатко Стефановски ще го представи с триото си в Sofia Live Club от 21.30 на 26 ноември.

По пътя

"Вървим към Европа уж - и България, и Македония, и сякаш по тоя път се преоткриваме  - като сходни характери в региона, като музика, като Балкански коне", разсъждава Влатко по-късно в заведението (между две хапки лозови сърмички).

Именно с такава идея - да покажем Балканите на Европа, бе сформиран (за има-няма едноседмичен уъркшоп) преди дестина години проектът Балкански коне, част от който бе и гостът. Общият протуберанс на въображението и импровизаторският хъс на Красимир  Желязков (китари), Теодосий Спасов (кавал), Стоян Янкулов-Стунджи (тъпан, ударни), Влатко Стефановски (китара), Костас Теодору (контрабас), Саня Илич (пиано), Хакан Бешер (перкусии), Емил Букур (пан-флейта) и Тамара Обровац (вокали) бяха толкова силни, че напуснаха рамките на балканското време и пространство, на етническите и езиковите различия, на характерната за региона историческа обремененост - и като форма, и като съдържание..

„Най-хубавото е да умееш да обменяш енергии, да държиш рецепторите си отворени за  всичко, което се случва около теб и за всичко, което е интересно. Но от целия тоя сложен процес да издърпаш позитивното, усмивката, топлината и любовта", умува Влатко със стържещия полушепот на човек, убеден, че няма как да надхитри обстоятелствата, ала със самочувствието на препатил артист, който знае как да ги прилъже в друга посока

„Това са хлябът и солта на което и да е творчество!...", вдъхновението на китариста се отпушва залпово, заигравайки се с името на неговата някогашна банда. Зала 1 на НДК отдавна е опустяла.

Кой е той

Роден в Прилеп през 1957 (днес живее в Скопие), Влатко хваща китарата за пръв път на 11-годишна възраст. Минава през две банди преди да съоснове Леб и сол, с която митична формация издава 13 албума между 1978 и 1991, миксвайки интригуващо рок, джаз и фолклорни мотиви. Съставът придобива популярност още с първата си малка плоча - „Devetka/Nie Cetvoricata" (1977). Македонецът изпълнява солото в „Za Milion Godina" за Югорок мисията, част от проекта Band Aid на Боб Гелдоф.

Струната му пя със сръбския музикант Мирослав Тадич - обявен от сп. „Guitar Player" за „един от 30-те най-радикални китаристи", в „Трета майка", „Live In Belgrade" и, разбира се, в акустичния проект „Крушево" (1998). „Добре би било да направим и „Крушево" 2, но със симфоничен оркестър", казва Влатко към днешна дата.

Син на театрален режисьор, той е  композирал музика за над 10 филма (сред безспорните му шедьоври са „Циганска магия" и „Кино „Култура"),  3 балета и множество за театрални постановки.

Свирил е със световни асове като Алън Холдсуърт,  Джон МакЛафлин, Тони Левин, барабанистът Ману Катче се вихри в албума му „Кула од карти" (2003), а в актуалния „Thunder From The Blue Sky" се подвизава Ян Акерман. Жицата на холандеца е свистяла за кого ли не - от Би Би Кинг и Чарли Бърд, през Пако де Лусия и Алън Прайс, та чак до сценичните изяви на Айс-Ти.

„Лари Кориел много хареса „Thunder From The Blue Sky". Е, няма как да съм недоволен, щом признанието идва от такъв майстор", не крие гордостта си Влатко Стефановски. Да, той е работил и с Лари Кориел!

Леб, сол и китари

„30 години етно... исках да направя нещо за моята електрическа китара, а и аз да пея", признава Влатко.

Китарите, да, именно китарите са неговата страст: има ги близо 30. Една от тях - (най- специалната) - Лео Скала Vs Владко Стефановски 1, бе представена за първи път на фестивала Пловдивски джаз вечери през 2005.

„Боже, това е стилизирана чалга", подхвърля някакъв комплексар на задния ред. Моля!!? (А беше време, когато парчета на Леб и сол, Биело Дугме, Сребърни крила, на нашите Щурци и Гошо Минчев - с техните „етно" забежки, вървяха с не по-ниско самочувствие от класики на Пърпъл, Скорпиънс, Лед Цепелин, Пинк Флойд и Деф Лепърд по дискотеките у нас).

Каква ти стилизирана чалга!... „Дамар" е това... Вълшебен фюжън от балкански мотиви, поп и арт-рок, нахлузил - специално да се докара пред публиката сега, модерни фънки обувки. Стилистиката и звученето на пиесата не са мръднали ни на йота от ония години - малко преди перестройката у нас, когато програмата на диджея отиваше накъм свещений конец  в сивия соц на несъществуващата вече люлинска дискотека „Цитрона" - именно с „Дамар" (или „Дикијева игра").

Лее си се мелодията - музикално и текстово, извън всякакви стилове, моди и влияния. Подава линия в различни артистични области, които мнозина поеха, но никой не успя да стигне до орбитата, до необхватната звукова палитра на Влатко. На Теодосий. Йълдъз. Тадич, Ибряма... (Така е! Най-вероятно простичките, но гениални хармонии, никога не вървят ръка за ръка с комплексарщината.)

Реюниън и после пак напред

Подобно на повечето банди - мастодонти на цяла епоха, и Леб и сол се събраха (през 2008). По случай 30-годишнината си. Посвириха. В перфектен синхрон, неповторима ритмичност и колорит. Понапълниха носните кърпички на тези от първите седалки с ред сълзи/ред сополи/ред спомени/ред избледнял сантимент...

Влатко обаче, като един същински джазмен, се отказа от общото дело по-нататък. ("Джазът е крясъкът на самотника", както ми го формулира Ал ди Меола в същата тая зала 1 на НДК, но преди десетина години...) Леб и сол дори издадоха нов проект - „I Taka Nataka". Без Стефановски. Той какво?

„Не исках нов албум, защо ми е?! За мен това означава връщане назад. Направих го заради юбилея, наистина хубаво е да си припомниш началото,  обаче... аз обичам нови хоризонти", доверява музикантът, хвърляйки в противоречие соловите хоризонти от своето настояще и дълбоките вълни на общото минало. Осъзнал най-вероятно, че сънят на илюзиите ражда безвремие. Съвсем друго си е сам: с китарата.

Ето точно в тоя момент Влатко стреля с нея: интро от „Лења песма" (Леб и сол) - точно в мишената на „Mirno Leto Ohridsko", едно от най-фенските парчета в соловия му албум „Cowboys And Indians" (1994),  пускайки за финал магичния пушек на „Gypsy Song".

Цялата зала 1 на НДК тогава миришеше на барут. Ама наистина. Още от предната вечер, когато тук прожекираха „Законът на циганите" в афиша на панорама, посветена на Джоко Росич. („Мъжете в света се делят на две категории - едните имат отношение към оръжието, другите нямат", боботи тежкият глас на актьора._

Но каква ли е тая карабина зад сцената все пак? „Сигурно Джоко я е забравил тук", предполага с тънка усмивка Теодосий Спасов.

Влатко e приключил с автографите. Вдига фендера, полага го на рамо като пушка и взима мерник с присвито око. Цели се в бъдещето.

Крайно време е за по ракия.

Oще: sofia live club  блус  влатко стефановски  джаз  китарист  концерт 


Още от Изпълнители

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани