Отвъд блясъка на сиропираното вариете, което Евровизия предлага всяка година, конкурсът вади на сцената истински геополитически проблеми - като увеличително огледало на отношенията между държавите.
Родена в разгара на Студената война, Евровизия остава белязана от геополитически съображения, които често избиват зад завесата от брокат и фойерверки, въпреки официалните претенции за "аполитичност" на конкурса.
Тази година в него участват 40 страни, от които 27 ще се срещнат на финала във Виена на 23 май. Любимото шоу на Европейския съвет за радио и телевизия (ЕСРТ) неизбежно допринася за приятелските (или вражеските) отношения на държавно ниво.
През 2014 г. бившият украински шампион по бокс Виталий Кличко призова всички европейци да гласуват за страната му, докато Русия възнамеряваше да анексира Крим.
Украйна, която тази година не участва в Евровизия заради военния конфликт, не спечели, но за сметка на това руските кандидати бяха освиркани, а триумфът на Кончита Вурст се възприе като подигравка с руския президент Владимир Путин, който се изказваше неласкаво за австрийската "дива".
На полуфинала във вторник новата руска представителка - Полина Гагарина - събра овациите с песента "A Million Voices", възпяваща световния мир и дружбата между народите. Някои критици обаче определиха посланието на песента като "цинично" на фона на нестихващия конфликт в Украйна.
Междувременно, Армения беше принудена да смени заглавието на своята песен "Don't Deny", защото беше счетено като твърде директно послание спрямо Турция, която отказва да признае арменския геноцид от 1915 г. Парчето в крайна сметка беше прекръстено на "Face the Shadow"...
Турция няма да може да се реваншира на сцената на Евровизия - през 2012 г. консервативното правителство прекрати участието в конкурса, след като година по-рано Швеция излъчи пряко целувката на двама танцьори. Анкара все пак обещава да се върне през 2016 г.
През 2009 г. Грузия изгря с песента "We Don't Wanna Put In", открито послание срещу Владимир Путин чрез игра на думи в заглавието. Две години по-късно Израел се опита да пробие с "Push the Button", интерпретиран като апел за бомбардиране на Иран.
Трябва да се отбележи, впрочем, още нещо - въпреки че много арабски държави членуват в Европейския съвет за радио и телевизия, нито една от тях не участва в конкурса.
Напрегнатите отношения между Изтока и Запада винаги се отразяват върху Евровизия, примерите са безкрайни - от бойкота на Австрия заради организацията на конкурса във франкистка Испания през 1969 г., до отказа на Армения да участва на финалите в Азербайджан през 2012 г. заради Нагорни Карабах.
Студената война е факторът, който има най-сериозно отражение върху Евровизия, смята изследователят Деян Вулетич от Университета във Виена.
"Евровизия представлява прекрасно огледало на отношенията между Изтока и Запада през тази епоха", отбелязва той.
Конкурсът, създаден от западните обществени телевизии, се провежда в Югославия през 1961 г. - решение, което се счита за твърд жест на независимост от страна на Тито спрямо Москва.
СССР отговаря със свой собствен музикален конкурс - "Интервизия". През 1968 г. заради смазването на Пражката пролет от руските войски Австрия решава да направи символичен жест, като излъчва за свой представител чешкия певец Карел Гот.
Включването в Евровизия беше една от първите маневри на страните от бившия социалистически блок след падането на Желязната завеса.
"Това беше първата западна организация, в която бившите комунистически държави можеха да се включат веднага", отбелязва Вулетич.
През годините интересът към Евровизия значително намаля, докато междувременно страните се интегрираха в Европейския съюз и НАТО.
Тази година Латвия ще бъде представена от 22-годишната Армината Савадого, родена в семейството на майка - латвийка с руско потекло, и баща от Буркина Фасо.
Полша излъчи 35-годишната Моника Кушинска - бивша солистка в Varius Manx, която от 2006 г. е прикована на инвалидна количка след тежка автомобилна катастрофа.
Финландия пък изпрати на финалите пънк-групата PKN, чиито четирима членове страдат от аутизъм и синдрома на Даун.
Във всеки случай, опитите за пробив чрез агитация на национални позиции рядко са постигали успех.
"Наличието на добро политическо или социално послание в правилния момент помага, но трябва то да бъде универсално", смята изследователят.
