Аз, аудиофилът | webcafe.bg
Musiccafe

Аз, аудиофилът

лебовскиMusiccafe, Фред Каплан, Slate
23.02.2015, 18:13 (обновена 01.04.2015, 08:19)
меломан

Ако желаете машина на времето, която да ви върне към епохата на Сачмо, например, скъпата система навярно е безкрайно по-добра от евтината. Просто не можете да стигнете дотам за 5000 долара...

Преди 30 години посетих новооткрит "хай-енд аудио" магазин, наречен "Ескалибур" в предградията на Вашингтон. Отидох с намерението да напиша язвително-разобличаваща статия.

Тогава четях списание Stereo Review, а там твърдяха, че почти всички аудио компоненти звучат сходно. А ако те са показали едни и същи резултати в лабораторията, биха звучали еднакво и в хола ви. Така че смятах да съсипя онези заблудени души и мазни сметкаджии с техните грамофони за 5000 долара и усилватели за 10 000, които - за Бога - не звучат по-добре от нещата, които бих си купил за една десета от тази цена.

Но гримасата ми на самодоволство изчезна, когато се заслушах.

Първият албум, който собственикът ми пусна, беше запис на "Петрушка" на Стравински и никога не бях чувал нещо подобно; нямах представа, че това, което слушах, изобщо е възможно. Тромпетите звучаха медно, цигулките - копринено меко, тимпаните кънтяха, кларинетите бяха пискливи и всички те бяха разположени по "звуковата сцена", точно като в концертна зала, с пространствена дълбочина и реални пропорции.

След това собственикът пусна джаз-албум, после поп-албум (Колтрейн и Джони Мичъл, доколкото помня) и музикантите звучаха сякаш свирят и пеят в същата стая с мен, гласовете и инструментите им бяха невероятно живи, почти 3D, с тонални цветове и емоционална тежест на реално изпълнение.

Беше вълнуващо, незабравимо изживяване. Взех си няколко броя на Absolute Sound (най-доброто аудиофилско списание по онова време) и скоро започнах да пиша за него като рецензент на техника.

Сега пиша за другото водещо издание в бранша - Stereophile.

В основната си част хората, определящи какво влиза в масмедиите, игнорират пишещите за хай-енд аудио.

Напоследък обаче иронията към аудиофилите зачестява в масовата преса.

Много от тези статии започват с критики към новия музикален плейър с висока разделителна способност и цифрови музикални файлове Pono на Нийл Йънг.

Лошите отзиви, особено един масово разпространен - на Дейвид Поуг, който твърди, че устройството звучи не по-различно от iPhone, може и да са оправдани; не знам, още не съм чувал Pono.

Но някои от тези материали използват отхвърлянето на Pono като трамплин за отхвърляне на висококачествената цифрова музика изобщо.

Съответно и на цялото хай-енд аудио.

Сет Стивънсън в отзива си за Pono в Slate цитира в един момент "приятел, който се счита за аудиофил". Това съм аз. Защо "се счита", се запитах? Това загатва, че цялото начинание е неясно измамно, в същия смисъл, в който може да кажеш за някой, че "се счита за медиум".

Нека си го кажа направо: да, аудиофил съм и се гордея с това.

И да, заставам в защита на аудиофилията. Моята "болест" може да бъде дефинирана като слушане на качествена музика, която звучи добре, която звучи в някакъв смисъл реално.

Какво лошо или глупаво има в това?

Някои хора вярват, че ние се самозаблуждаваме, че някак си мислим, че чуваме неща, които всъщност не чуваме.

Те сочат "научни" слепи тестове, в които хората не могат да направят разлика между скъпи хай-енд компоненти и нещата, които обикновените хора купуват на безценица.

В слепите тестове, някой свързва два компонента към "A/B превключвател" (единия към вход A, другия към вход B) и превключва - или не превключва - между тях, за да види дали участникът в експеримента ще долови разлика.

Това обаче е нещо по-сложно, отколкото изглежда.

Първо, повечето A/B превключватели имат собствен звук, заради некачествена електроника; това не е чисто слушане. Второ, трудно е да доловиш разликата веднага, особено ако слушаш музика на апаратура, която не си чувал преди.

Като казвам това, аз съм правил A/B тестове, и съм ги издържал. Преди много години правих тест, който искаше да докаже, че никой не може да долови разлика между два набора от кабели за високоговорители.

Чух разликата при четири опита от пет.

По същото време Ранди Магьосника, прочут с разобличаването на измами, предлагаше 1 млн. долара на всеки, който може да идентифицира конкретен скъп бранд кабел за високоговорители при A/B тест.

Приятелят ми и колега от Stereophile Майкъл Фремър прие предизвикателството - и Ранди се отказа, казвайки на феновете си, че Фремър се е отказал.

Когато издържах моя A/B тест на аудиошоуто, провеждащият го отхвърли резултатите ми като "статистическа аномалия".

Алтернативно обяснение би било, че аз просто съм опитен слушател.

Има наблюдатели на птици, които могат да различат три вида врабци по чирикането им, макар че на мен всички те ми звучат еднакво. Не че те имат "златен слух". Просто е въпрос на тренинг и излагане на определени звуци. Ако вие или аз желаехме да опознаем до съвършенство птичите песни в Сентръл Парк, бихме могли, с известно обучение.

Преди четири години написах статия в Slate, възхваляваща перспективите за новите висококачествени музикални файлове.

Изтъкнах, че висококачественият формат кодира музиката в 24 бита с честота на семплиране 96 kHz, което означава 4.39 мегабита в секунда - три пъти повече от плътността на CD (16 бита и 44.1 kHz семплиране, равняващо се на 1.41 Mb/s) и 10 пъти повече от MP3 (320 килобита в секунда).

Цитирах тези факти просто за да илюстрирам като числа огромната разлика в звука, който съм чул с ушите си.

Статията предизвика хиляди коментари, повече от всичко, което съм писал за войните в Ирак и Афганистан.

Много от коментиращите твърдяха, че хората не чуват над 20 kHz така или иначе (и по този начин обединиха, както правят много критици сега, реакцията на честоти с честотата на семплиране, които са свързани, но не са едно и също).

Други отхвърлиха аргументите, заявявайки, че честотата на семплиране на MP3 е "достатъчно добра" за тях. Трети просто ме нарекоха "задник аудиофил" - фраза, която често изниква в подобен род дискусии.

Това, което ме учудва, е защо аудиофилите често сме обект на презрение.

Не визирам шегите: много аудиофилски шеги - примерно специалното Hi-Fi издание на Mad Magazine през 1958 - са много забавни. Не, говоря за презрение.

В иначе приятен материал в Slate за ергенските апартаменти, Трой Патерсън съветва читателите да не слушат "съвети за аудиосистеми от хора, които много, ама много са запалени по аудиотехника". Дали той би предупредил купуващи си кола хора да стоят далеч от тези, които знаят много за колите, или онези, които си търсят добър ресторант - да игнорират отдадените на гастрономията?

Част от хейта, без съмнение, се дължи на цената на тази апаратура.

Трябва да подчертая: по-скъпо не винаги означава по-добро: чувал съм много смотани тонколони за 100 000 долара и съм чувал някои модели за 500 долара, които бих могъл да понеса.

Но да, наистина добрите неща са скъпи.

Има много информация в тези бразди на плочите и битовете върху CD. Това, което е необходимо, за да се извлече цялата тази информация - висококачествени грамофонни игли, цифрово-аналогови конвертори, 1001 части в един отличен усилвател (кондензатори, захранвания, регулатори на ниските волтажи и т.н.) и накрая - тонколони - всичко това, за съжаление, е скъпо.

Много аудиофили харчат десетки хиляди долари за техника; някои дори и повече. Безумие ли е това?

Може би, но не чета статии, които да иронизират хора, харчещи по 400 долара за ястие (което изчезва, след като те са го изяли), или 80 000 долара за кола, или 10 млн. долара за картина.

Може и да има някакъв популистки гняв към хората, които имат толкова пари за хвърляне, няма спор. Но масмедиите публикуват екзалтирани отзиви за скъпи ресторанти и луксозни коли и задъхани модни профили на мениджъри на хедж фондове, чиито стени са обсипани с картини на де Кунинг и Раушенберг.

Аудиофилите междувременно са представяни като маниакални нърдове, непоносими естети и безнадеждни носталгици.

Фактор за това е чистото, вероятно съзнателно, невежество. Ясно е, от много материали и коментари, отхвърлящи аудиофилите, че авторите им никога реално не са чували хай-енд аудиосистема.

Те са като мен отпреди 30 години, когато самодоволно влязох в "Ескалибур"; седнах, слушах и в крайна сметка се роди съвсем различен материал от този, който бях замислил първоначално.

Когато седна и слушам например Ела Фицджералд и Луис Армстронг да пеят дуетите си, мога реално да ги видя пред мен - неземният дъх на Ела, гърленото боботене на Сачмо, деликатните акорди, басовите партии и дрънченето на цимбалите от ритъм-секцията на разстояние.

Когато слушам Kind of Blue на Майлс Дейвис, чувам всяка плюнка в мундщука на Майлс, всяко облизване на мундщука на саксофона в солата на Колтрейн, всяка басова нота на Пол Чеймбърс (и кънтенето и дървото на баса), най-леките ритмични нотки от трап-сета на Джими Коб.

Когато пускам "Like a Rolling Stone" на Боб Дилън за приятел, той се поразява не само от всички инструменти, които не е чувал толкова ясно досега, но и още повече от суровия гняв в гласа на Дилън, който преди изобщо не е бил доловим.

"Опитваме се да се занимаваме с пътуване във времето", каза ми един аудиофил-музикален продуцент.

Точно за това става дума - емоция, пренесена на място, където изпълнителите са записали тази музика, слушането й по начина, по който микрофоните, ролките и смесителните пултове са я регистрирали.

Хората ме питат дали например аудиосистема за 50 000 долара е 10 пъти по-добра от такава за 5000.

Много зависи какво и кога слушате на нея.

Ако желаете приятна музика като фон, докато готвите, чистите къщата или четете вестник - не.

Ако обаче желаете машина на времето - скъпата система навярно е безкрайно по-добра. Просто не можете да стигнете дотам с по-евтината.

Така че кажете ми, че не се интересувате от звуково пътуване във времето; кажете ми, че предпочитате да похарчите парите си за концерти на живо; кажете ми, че просто не можете да си го позволите.

Това са все приемливи позиции.

Само не ми заявявайте, че аз съм побъркан, който само си въобразява някакви неща или чудак с паранормален слух. И не ми казвайте, че блестящите звукови инженери, които са записали великите изпълнения - или другите инженери, най-добрите от тях, които са проектирали оборудването, с което да се извлича всичката информация в тези албуми - също са измамници или просто си въобразяват.

Oще: аудио  аудиофил  винил  грамофон  музика  стерео  техника  уредба  хай-енд аудио 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.01.2012, 22:56

20 Европеец45 | 20.12.201518:23

".......прахосмукачки "Реймбол" ?!?!?!?!?
Шарли,
за останалите не зная, но поне аз мразя простотията, съчетана с крещяща простащина.
Сега разбираш ли защо някои може и да те мразят?
И скъпата ти техника не е причината за това! Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2015, 01:06

19 Шарли | 10.08.201501:16

До мразещите "аудиофилите" - не бъдете толкова тесногръди. Разширете хоризонта си. Мразете активно собствениците на скъпи автомобили, самолети, къщи с басейни или без. Мразете собствениците на прахосмукачки Реймбол. Мразете колекционерите на скъпи вещи. Не пропускайте и всички успели хора. Не се ограничавайте - мразете до край и със страст. Вие го можете.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 18.04.2015, 13:50

18 dimis | 18.04.201516:40

Разбирам отлично начина на мислене на автора, но наистина въпроса с цените е ключов. Фирмите за т.нар. "high-end" аудио техника изключително умело гъделичкат снобските желания на по-богатата част от човечеството. Моето скромно мнение е следното - не винаги има пряка връзка между цената на дадена апаратура и качеството на звука. Нещата в случая са по-скоро въпрос на усещане, а не на математически пропорции.
Ще дам малко по-страничен, но свързан пример (нещо подобно на мнението на ): ако гледам филм на компютъра и той много ми харесва, за мен рядко е важно той да е с много високо качество на картината (високото качество в случая също има своята цена - в прекия и в буквалния смисъл). Изключение правят само някои филми с много специални ефекти. Подобно е положението и с музиката. За мен е по-важно тя да ме вдъхновя и да стимулира въображението ми. Доста по-маловажни са "копринените" нюанси в нея Усмивка
Регистриран на: 09.01.2015, 22:59
Напълно съм съгласен с мненията на Димитър Димитров.100005977775302 и на Papi Chulo.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

17 John Smith | 26.02.201510:43

Начи Другари, тия дето не са аудиофили нямат и на идея как звучи гласът на Преслава възпроизведен от Nakamichi 1000ZXL Шокиран
А Тото Котуньо го слушам на Revox ... китарист
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

16 dedogo6 | 26.02.201509:49

Quad 405 го имам все още.Както и един 16 канален еквалайзер, и двете мое дело.
Бяха съчетани с един триглав касетен дек Sony TC-K311 (тогава CD плеърите в България бяха адски скъпи) и вадеха/вадят още такъв звук, че половината днешни комерсиални музики могат да се изядат от яд.Чисто аналогов сигнал от източника, до тонколоните (признавам, нямах много скъпи колони, но все пак трилентови бяха, на "Респром" 80W музикална ).Дека за съжаление му изгниха ремъците, но иначе само това е, евентуално ще потърся да ги сменя, и да видим дали още може да е конкуренция на новите дигитални технологии. добре де, добре
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.01.2015, 22:59

15 Димитър Димитров.100005977775302 | 26.02.201506:51

Разбирам напълно какво пише авторът, но не разбирам защо го прави. Примерно, и аз имам свои кътчета на интерес и колекционерство, но не напирам толкова настойчиво да бъда разбран и признат от останалите. Въобще, цялата статия ми изглежда като гей парад, опитващ се да изкопчи признание и уважение от другите.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

14 МарКом | 26.02.201504:20

@dedogo6:
5 осен FANUC :-)
Аз съм завършил средното си с програмиране на подобни машини :-)
Е тогава имаше само няколко и ги водеха 3 осни за инструмнта и маса по 2 оси :-)
След това имаше и доста а към 1990 имаше и два цеха с тогава "ембаргови" машини коита работеха с описване на 3D криви - бяха в Арсенал Казанлък и имаше май 2 големи в Корабостроителния или в института по хидродинамика... не помня.
Така че - да говори ми нещо 5 осния ти FANUC.
Развесели ме :-) Даже се зарадвах.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

13 МарКом | 26.02.201504:02

@dedpgo6:
Прочетох го втория ти коментар. И дори помислих че някой друг го е писал.
Ще ме извиняваш ама първия ти е като за :ръб:.
Колкото до другото аз не хейтя...
Пука ми че някой харесва друго. Важно е какво ти (респективно аз) харесвам.
Това е до избор. И докато никой не ми пречи всичко си е ОК.
Като ми пречи - премахваме пречката с минимални усилия и разходи.
Това понякога означава - аз да се разкарам. Все пак всеки има право да харесва какво то иска... (Освен в редките случаи когато индивидът наистина настоява за срещи от 3-ти вид :-) )

Последното което написа ми хареса:
"Не ми се спори.Аз знам какво съм правил, какво съм виждал, и какво съм слушал.И да подчертая - всичко зависи от един инструмент - човешкото ухо.Приключвам."

Всъщност - подкрепям тезата ти!
Дори ще отида по-нататък и ще призная че и аз съм направил няколко усилвателчета - от типа на QUAD 405 и подобни, имал съм и лампови макар и да не останах на тях (ГУ 50 са убийствени за това)... тези на интегрални схеми няма да ги броим :-)
Разбирам те...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

12 dedogo6 | 25.02.201510:06

Марком, ти прочете ли ми последния коментар ве?
Или чукча писател, чукча не читатель... Чуди се
Викаш давай да изхейтим "тия ръбове" , щото не могат да знаят те нищо, те са някви си бедни шлосери (аз съм бивш оператор на 5 осна машина на Фанук, ако това ти говори нещо) и не са се интресували никога от това , щото са прости и - бедни разбира се....
Чуди се
Боли ме фара за тва ,че познаваш някой , дет дал 15К за уредба.Имал - дал.Това не го прави автоматично по добър от мен.Само по богат.Което на днешно време не определя ,че чувал бил посоката на кабелите.
Не ми се спори.Аз знам какво съм правил, какво съм виждал, и какво съм слушал.И да подчертая - всичко зависи от един инструмент - човешкото ухо.Приключвам.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

11 МарКом | 25.02.201508:01

@Plamen Nicolov.1218564178
Както се казва "Всеки вижда това което иска да види".
Ти виждаш презрение...
А ако чуеш някои неща може да се окаже че не само е вярно ами на теб ти харесва повече от колкото дори на аудиофила. Просто да речем ти имаш по-добър слух и слухова памет. Е сега ние останалите трябва ли да те мразим?
По твоята логика какво би доказало подобно нещо?
   

оценка

+0 -7

Най-коментирани