Убиецът на музикалната индустрия | webcafe.bg
Musiccafe

Убиецът на музикалната индустрия

Musiccafe, по Сал Нунциато, New York Times
20.12.2014, 10:04 (обновена 10.01.2015, 08:18)
Музика

Снимка: © Getty Images

Интернет разводни качествената музика и позволи на всеки с компютър и ненастроена китара да наводни пазара

Аз бях от най-лошия вид музикални търговци. Друсах се с дрогата, която продавах...

Каква несравнима тръпка беше да очаквам премиерата на нещо ново от любим изпълнител. Ако магазинът ми някога е бил с изчерпана наличност на албум, вероятно моят партньор или аз сме отнесли последните копия у дома.

Бях - и все още съм - музикален наркоман

Стъпих на върха на света за кратко, но в момента, в който бизнесът тръгна надолу, обвинихме "костюмарите" в лейбълите. Тяхна е вината, че са повишили цените на дисковете. Тяхна е вината, че преиздават една и съща музика отново и отново. Сега, почти 10 години след като затворихме магазина завинаги, всяка нота записана музика се намира на една ръка разстояние.

Няма вече чакане и нетърпение. Просто ставаш, наливаш си кафе и минути по-късно всеки нов запис е на твърдия ти диск.

И честно казано, мразя това

Като бивш собственик на независим магазин за музика, никога не съм смятал, че ще го кажа, но ми липсват тези костюмари в големите лейбъли, които командват парада и решават какво точно заслужава да види бял свят - и кое не.

Костюмарите правеха хитове и създаваха звезди, защото знаеха нещо. Те бяха достатъчно дълго в бранша и познаваха лично всички - от Джими Дорси до Джими Хендрикс, Джеф Бъкли и Джей Ло. Имах им доверие, защото бяха заслужили това доверие, поне на чисто музикално ниво.

Сега има недостиг на образование, а често и недостатъчно уважение към музикалната история

Докато големи и малки изпълнители продължават борбата за продажби и звезден статус, люшкайки се между предимствата и недостатъците на Интернет, изтегляне и поточно разпространение, почти нищо не се казва за самия продукт.

Продуктът се излива върху масите, независимо дали го желаем или не

Казвам това във връзка със скорошното изказване на продуцента и музикант Стив Албини на конференцията Face the Music в Мелбърн, Австралия, където той обясни, че е едновременно "удовлетворен и оптимистичен" от състоянието на музикалния бизнес. Той харесва начина, по който са нещата в момента.

Предполагам, че е чудесно музиката на едни 16-годишни хлапета в Чикаго да може да бъде чута в Малайзия с едно кликване на мишката.

Но може би тази музика не би трябвало да бъде чувана?

Интернет позволи на всеки с компютър и ненастроена китара да наводни пазара, без значение колко ужасна или просто недостатъчно готова е музиката му.

Това обезценява страхотната музика, която наистина си заслужава да бъде чута, популяризирана и продавана. И това е нещо много повече от просто безкраен избор. Интернет се превърна във форум за всички, независимо от наличието или липсата на талант. Всеки може да бъде писател. Всеки с гаражна група може да направи албум.

Не искам избор между хиляди предложения. Достатъчен ми е по-ограничен избор - и костюмарите го осигуряваха

Това не е по-различно от ресторант с меню от 5 страници срещу меню с 5 ястия. Нюйоркчаните може би помнят ресторанта „America" на 18-та улица, до Бродуей. Трябваше ви каиш за професионален носач, за да вдигнете менюто им на нивото на очите си.

Сервираха ястия от всяка възможна кухня, като повечето бяха посредствени. Но „America" винаги беше претъпкан, защото залата беше огромна и винаги можеше да си намериш място. Но ако вземеш това меню и отвориш по-малък по размери ресторант, той не би издържал и месец.

Възможността всеки, по всяко време и навсякъде да създава и разпространява музика, с най-големия възможен шанс досега да бъде чут, е меч с две остриета

Цитирайки документалния филм за бандата от Детройт Death, Албини обясни, че единственият й албум е разпространен формално в средата на 70-те години. И е изчезнал, докато копие от него не е дигитализирано и направено публично достояние в Интернет.

Така групата е открила нова аудитория и е получила кариерата, която в началото е изглеждала невъзможна. Това е чудесно. Но не всяка история е като на Death. Затова мнозина биха казали, че краткото завръщане на голямата сцена реално не е кариера.

Поне аз знам, че костюмарите биха казали точно това

Никога не бих разубеждавал когото и да е музикант, независимо колко е зелен или изпечен, да прави музика. Но категорично бих разубедил повечето музиканти да разпространяват техните творби, само защото имат възможност да го правят.

Това е като шут в лицето на наистина талантливите и заслужаващи пробив хора, само заради техническа подробност, наречена Интернет.

Ех, къде са костюмарите, когато са ти най-нужни?

Oще: албуми  бизнес  изпълнители  интернет  лейбъл  музика  музикална индустрия  продажба  талант 


Още от Ревю

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

2 Дракон с кисело зеле | 21.12.201416:38

Егати глупостите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.04.2013, 09:59

1 безжична | 21.12.201409:33

Пълни глупости. На крива ракета космоса й крив Удивителна
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани