Патерица - или не | webcafe.bg
newscafe

Патерица - или не

Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество" 22.04.2013, 17:57 (обновена 25.04.2013, 16:19)
Правосъдие

Конституционният модел на съдебната власт трябва да бъде преосмислен

И ние, като всички български граждани, искаме да сме наясно какъв ще е дневният ред на следващото управление. Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса, очакваме и компетентни мнения от вас, нашите читатели.

Днес отговаря Иванка Иванова, ръководител на правната програма на "Отворено общество".

Какво е най-спешното, което трябва да се направи в сектор Правосъдие и вътрешен ред?

По-важно да се говори за това, което беше, а не за това, което ще бъде. Все още не сме намерили правилните понятия, за да опишем случващото се в съдебната система и полицията през последните години.

Нито конспиративните теории за "дългата ръка на ДС", нито понятия като "корупция" и "съдебна реформа" са достатъчно добър модел за обяснение на процесите, които доведоха до сегашното състояние на ниско обществено доверие в съда и пълна липса на обществена подкрепа за полицията.

"Корупцията" е постоянно непреборена, "съдебната реформа" е едновременно състояла се и несъстояла. Тези понятия са общи, неясни, еднакво безполезни, за да ни опишат процесите, които се развиват в сектора и поради това - еднакво безполезни като основа за проекция на бъдещо развитие.

Освен това, развитието на сектор Правосъдие и вътрешен ред трябва да бъде гледано в по-широк контекст. На всички е ясно, че на предстоящите избори трудно ще се формира парламентарно мнозинство на принципна основа, а политолозите намекват, че не е изключено да има и още едни предсрочни парламентарни избори преди края на годината.

Свършено е вече и с големите партии и с масовата подкрепа за шумни политически еднодневки. Политическите играчи са все по-дребни и все по-често ще се формират слаби правителства. Бюрокрацията не е самостоятелна сила. И истинският въпрос е как това ще се отрази на съдебната власт.

Вероятното развитие трябва да бъде дефинирано като път между две крайни състояния, които са невъзможни, но еднакво зловещи.

От една страна слабите правителства искат да използват съдебната власт като патерица на управлението - те нямат достатъчна подкрепа в парламента или тя им струва твърде скъпо, и за това гледат на съда като на инструмент за изпълнение на политиката си. Това беше моделът на управление на ГЕРБ. Независимостта на съда беше за тях най-голямото управленско предизвикателство.

На обратния полюс е възможен модел, в който съдебната власт и прокуратурата биват оставени сами на собствените си апетити, доведени до логичния край на своя разпад - една пълна независимост без добродетели, изцяло "приватизирани", управлявани от променищи се феодални и частни интереси. Връщане към естественото състояние на Хобс, война на всеки срещу всеки.

Успешната политика в областта на Правосъдието и вътрешния ред трябва като Одисей да прокара пътя на кораба между Сцила и Харибда - трябва да утвърди автономията на правосъдието, но не до степен, че да го откъсне от обществените очаквания за равна мяра спрямо правонарушителите.

Чрез какви конкретни управленски действия?

Два кръга от мерки могат да бъдат приети бързо и в актуалната конституционна рамка. Едните са в посока на парламентарен и граждански контрол над МВР - Народното събрание трябва да контролира реално изразходването на бюджетни средства и резултатите от работата на министерството; МВР трябва да публикува годишни отчети за всички аспекти от дейността си и те трябва да бъдат активно дебатирани в НС и от ресорната комисия.

Вторият кръг от спешни мерки са свързани с необходимата формализация на процедурата на подготовка на нормативните актове - за да се ограничи законотворчеството в частен интерес, процедурата трябва да се основава на експертност и да позволява гражданско участие от най-ранния етап на планиране на публичните политики.

Проектозакони не трябва да бъдат допускани за разглаждане, ако не са съпроводени с предварителна оценка на въздействието, подписани от експерти и по тях няма проведено обществено обсъждане.

Какво трябва да стане до края на мандата? Може ли да се посочи една конкретна цел?

Средносрочните мерки изискват промяна в Конституцията: необходимо е разделяне на ВСС за съдии и за прокурори, намаляване на политическата квота при избора на ВСС за съдии, намаляване на мандата на главния прокурор, допускане на индивидуална конституционна жалба.

Около тези въпроси трябва да бъде постигнато политическо съгласие. Трябва да се приложат и специални мерки за предотвратяване и разследване на корупцията вътре в съдебната система и по високите етажи на МВР, както и трябва да се променят принципите на кадровата политика на прокурорите - в момента те не носят никаква отговорност при некомпетентност или умишлен провал на обвинението, както и имат сравнително ограничени стимули за това да преследват сериозната престъпност.

Каква е най-голямата грешка, която може да бъде допусната?

Би било грешка да продължи политиката на задкулисно влияние и намеса в работата на ВСС. Дори и само най-повърхностният израз на това влияние - враждебното говорене между институциите, за което беше даден тон по време на управлението на ГЕРБ, също трябва да бъде прекратено. Би било голяма грешка изобщо да се запази статуквото.

Конституционният модел на съдебната власт трябва да бъде преосмислен. Той трябва да продължи да дава гаранции за независимостта и на съдии и прокурори; обаче тези гаранции трябва да са различни, защото е различно естеството на работа на съдиите и прокурорите.

За кое е необходимо съгласие на всички политически сили?

Съгласието на всички политически сили е вредна и опасна химера - такова нещо в момента не е нужно.

Оптимист или песимист?

....

Oще: вътрешен ред  избори  корупция  полиция  правосъдие  прокуратура  реформа  съдебна система  съдии 


Още от България

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.