Важното е вотът ясно да разграничи безогледните популисти | webcafe.bg
newscafe

Важното е вотът ясно да разграничи безогледните популисти

Петър Ганев, в. Сега
17.04.2013, 08:03 (обновена 17.04.2013, 11:45)
Избори

Бягайте от партии, които обещават 250 000 работни места и данъчни наказания за богатите

Изборната кампания тепърва ще се разгаря, но посланията на повечето партии вече звучат познато. Последните седмици бяха наситени с медийни изяви на политици, а и вече бяха представени някои от документите с обещанията - политически/икономически програми или изведени акценти от тях.

Преди няколко седмици написах, че в тази кампания ще има някои митични и приказни герои, като Робин Худ и Вълшебникът от Оз. Единият - символ на идеята, че ще се вземе от "привилегированите" и ще се даде на "онеправданите", а другият - отявлен популист, раздаващ обещания на всички, но без да може да ги изпълни. Това сега не се е променило, макар и дебатите днес да звучат една идея по-разумно.

В повечето програми можем да намерим т.нар. "котви", тоест ангажименти, които да гарантират стабилността в страната. Това са, от една страна, запазването на валутния борд, а от друга - гарантиране на фискалната стабилност, тоест спазване на европейските и родни фискални правила. Последното би следвало да означава, че няма да се поемат някакви големи външни дългове, а някои дори говорят за попълване на фискалния резерв, което може да стане само с бюджетни излишъци. Въпреки поставянето на тези котви обаче, партиите не се скъпят и на щедри обещания - било то за пенсии, заплати или помощи, което неизбежно ще е в тежест на бюджета и би направило всякакво попълване на фискалния резерв трудно осъществимо.

Данъчните обещания, изглежда, ще играят важна роля на тези избори. Да припомним, че още в края на 2012 г. Красен Станчев подсказа, че се задава изборна надпревара за "разглобяване на данъчната система". Това, което чуваме към момента, не е толкова надпревара за разглобяване, колкото голям дебат около плоския данък. Забележете, че почти никоя партия не говори за по-ниски или по-високи данъци или дори някаква форма на децентрализация - повечето държат в някаква степен на данъчната стабилност, като коментират единствено плоския данък.

Едни ще го премахват, други ще го държат, трети ще слагат необлагаем минимум. Това, което сякаш е по-интересно, е, че всички изхождат от аргумента да има ниско облагане или по-малко тежести за бедните, или за средната класа. Ако този аргумент бъде приложен към косвените данъци, осигурителната система или дори абсурдните такси в страната, със сигурност биха се родили доста добри идеи. Фокусът на партиите обаче е по-скоро да влязат в популистката риторика - ще вземем от богатите, за да дадем на бедните - а не толкова да правят истинска политика за бедните и средната класа.

Такава политика безспорно трябва да има - що се касае до пазара на труда. Именно заетостта поставя разграничителната линия между бедните семейства и тези, които са средна класа или поне са на прага на средната класа. Неведнъж сме казвали, че по официални данни рискът от бедност при безработните е седем пъти по-голям, отколкото при работещите. Не че няма семейства с работещи, които изпитват трудности - това са т.нар. работещи бедни, но фундаментът на тежката бедност в страната е при домакинствата без работа.

Ако искаш да помагаш на бедните, трябва да работиш за силна средна класа, трябва да работиш за заетост.

Вярно е, че повечето програми наистина засягат въпросите на заетостта. Това показва, че проблемът се осъзнава. Но решенията остават обвити в мъгла за политиците, а и доколкото ги има, те залагат предимно на разходни мерки - ще се харчат пари по програми за заетост, в т.ч. и такива, насочени към младежката заетост.

Дори и да направим някаква мащабна програма, която още утре да създаде трайна работа на 100 хил. младежи в страната - нещо, което всъщност е абсолютно непостижимо дори в рамките на цял мандат, структурните проблеми пред заетостта ще останат. Ние изгубихме близо половин милион работни места през последните години - това не е предизвикателство, което може да се пребори, като администрацията просто харчи някакви пари.

Решението трябва да е структурно - тоест да направиш така, че създаването на работни места в страната да се случва по-лесно и естествено, не по план. Това включва политики, обвързани с регламентите на пазара на труда, осигурителните тежести и въобще бизнес средата. Точно този важен фокус определено липсва в програмите. Тук-там има голи обещания за по-бърза администрация, но за тежестите върху труда - било то административни, документални или осигурителни - почти не се говори. На едно място се обещава приемането на изцяло нов Кодекс на труда (сегашният е от комунистическите времена). Но няма аргументация или детайли - не става ясно дали новият кодекс ще цели да направи трудовите отношения по-гъвкави, или ще ги регламентира още по-строго. Подобни въпроси за пазара на труда трябва да се зададат на всички партии - не как и какво ще харчат, а как биха променили (или пък не) регламентите.

Не липсват, разбира се, и екстравагантни предложения, предимно насочени към доходите. Всички се надпреварват да обещават повече. Засега рекордът е обещанието за 1000 лева минимална заплата. Това е стар номер на популистите - минималната заплата да бъде висока, разбирай по-висока от средната към датата на обещанието, и по възможност да е кръгло число. Спомням си как преди години в университета бяха поканили някакъв германец за гост лектор и човекът говореше как трябва да има гарантиран доход за всички в Европа - той тогава си хареса числото 1000 евро. Явно, когато си популист, не уважаваш фактите и не признаваш икономическата логиката, просто бъркаш в торбата с лъжите и вадиш някое добре закръглено число.

По време на кампания бомбастични обещания винаги има. Въпросът е дали носят гласове или не.

Прави впечатление, че предизборно партиите се ангажират не толкова с ясни политики, колкото с някакви количествени резултати - например не казват какво точно ще се прави на пазара на труда, но пък са сметнали колко работни места ще се създадат. Това е, меко казано, странно, особено при положение че извън бюджетния сектор нито щатните бройки, нито доходите се определят от правителството или парламента - няма как да гарантираш някакви работни места и високи заплати, като залагаш някой друг да ги осигури.

Дори там, където правителството има думата - минималната работна заплата (МРЗ), то по-скоро работи срещу заетостта. А ако някое правителство реши по-следващия месец да вдигне МРЗ на 400 лева например, това най-вероятно ще предизвика нова вълна съкращения. И значи не е вдигнало никакви доходи, а точно обратното - намалило е шансовете за откриване на работни места и е оставило още повече хора без заплата. Всъщност подобен тип политики наблюдавахме през последните години - хем вдигаме административно заплати и прагове, хем губим работни места, хем после се дивим защо се получава така.

Накрая трябва да отбележим и още нещо - на предстоящите избори българите трудно ще направят информиран избор. Не е реалистично да очакваме, че всеки избирател ще се зачете в десетките програми, ще си направи анализа и ще гласува по съвест. Няма да стане. Учените наричат това "рационално невежество".

Важното обаче е вотът ясно да разграничи безогледните популисти от всички останали - за ориентир могат да служат споменатите "котви" на стабилност. Червената лампичка трябва да светне и ако участник в някой дебат ви напомня за някой от споменатите приказни герои.

Oще: избори  обещания  популизъм 


Още от България

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

3 Krasimir Hristozov | 17.04.201316:48

> Този данък върху дивидентите почти винаги се укрива и паричките се
> разпределят под друга форма.

Това няма как да стане, във всеки случай не и по-евтино от това да платиш 5% данък дивидент. Ако така или иначе се осигуряваш на максимум обаче, е по-изгодно да получаваш приходи под формата на заплата (и да минеш само с 10% ДОД за горницата над максималния осигурителен доход, вместо с 10% корпоративен + 5% данък дивидент върху остатъка).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2011, 20:01

2 Елисавета Домовчийска | 17.04.201315:33

Всички, които толкова си обичат плоския данък може да ги светна за следното. Реално данъкът върху доходите от бизнес у нас е 15%, а не десет. Такъв е данъка на едноличните търговци, а пък при ООД-тата, освен 10-те процента корпоративен данък се изисква допълнително 5 процента данък при разпределянето на печалбата като дивидент. Този данък върху дивидентите почти винаги се укрива и паричките се разпределят под друга форма. Затова мога само да стисна ръката на всеки който разбие тоя плосък данък, или по-провилно го направи по-плосък и от преди. ЕТ и ООД да плащат 15%, да се премахне изцяло данъка върху дивидентите, подоходния данък да стане прогресивен, но с по-стръмна таблица, примерно - до минималната заплата необлагаем минимум, до 2000лв - 10%, над 2000 - 15%. И не си мислете че тия дето взимат над 2000 лева автоматично ще им режат 15% от заплатата, първо ще им се приспада необлагаемия минимум и 15-те процента ще са за горницата над 2000лв. Ефективно данъка ще е около 12 процента за дори доста високи доходи като 5000 лв например.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

1 Krasimir Hristozov | 17.04.201312:21

> Прави впечатление, че предизборно партиите се
> ангажират не толкова с ясни политики, колкото с
> някакви количествени резултати - например не казват
> какво точно ще се прави на пазара на труда, но пък са
> сметнали колко работни места ще се създадат.

Точно така. Освен това има още един много сериозен проблем: дори разкриването на нови работни места чрез частни инвестиции, а не чрез държавни мерки (които са доказано временни и неефективни), няма да доведе непременно до намаляване на безработицата. Ако един сериозен инвеститор примерно утре разкрие 1000 работни места, той няма автоматично да наеме 1000 безработни, а ще потърси квалифицирани хора, които ще му вършат работа. Квалифицираните хора, които вършат работа, в болшинството си вече са заети някъде, и просто ще си сменят работното място. Отново стигаме до момента, че решаването на проблема с безработицата основно трябва да дойде от самите безработни, а не от държавата.
   

оценка

+1 -0