Плоча в памет на Георги Марков в Лондон | webcafe.bg
newscafe

Плоча в памет на Георги Марков в Лондон

Webcafe 21.09.2016, 10:38 (обновена 21.09.2016, 10:47)
Георги Марков

Снимка: © Николай Неков

Това е паметникът на Георги Марков на площад "Журналист" в София.

Има проект за поставяне на паметна плоча за Георги Марков на моста "Ватерло" в Лондон, където е прострелян. Българското посолство в Лондон спешно проучва процедурата и нужните стъпки за получаване на разрашение.

Информацията бе оповестена от външния министър Даниел Митов. При зелена светлина от британските власти, МВнР незабавно ще започне реализирането на инициативата.

На 11 септември беше отбелязана годишнината от смъртта на писателя, известен с критичното си отнощение към комунистическата власт.

В София на площад "Журналист" има паметник на Георги Марков, чието творчество е значимо не само за България, но и за целия свят.

Oще: българско посолство в лондон  георги марков  лондон  паметна плоча на георги марков в лондон  паметник 


Още от България

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

5 cheung | 22.09.201617:47

Щом демокрацията работи добре във други бивши соц държави като Чехия и балтийските, то проблемът е във нас, а не в демокрацията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

4 Алилуйщина | 21.09.201615:21

Писмото от коментар-1 на писателя Георги Марков до приятеля му Димитър Бочев е фундаментално, за всички заслепени от лъжата на либералната демокрация! То е горчиво прозрение, до което повечето така и не достигнаха в годините след 89-та, отдавайки краха на илюзиите си единствено на българската непълноценност. И само Георги Марков може да го напише така.Имам приятели и познати,които избягаха на Запад не заради търсената свобода, а единствено заради стандарта на живот. И макар и да не успяха кой знае колко, останаха си анонимни, не се разочароваха. За да се разочароваш, трябва да имаш идеали.

Разочарованието от Запада е дошло и при Г.Марков.Доколкото е известно той е искал да се върне в България.
Очевидно е, че в последствие/го имат/ е станал "двойния дисидент" или "двойния шпионин", който им е станал излишен, а двойните агенти винаги свършват по този начин - убиват ги. Дали е бил съветски, български, английски или китайски шпионин в крайна сметка няма значение и никога няма да разберем, защото никой няма интерес от това.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 20.03.2014, 09:33

3 mick | 21.09.201613:46

Rock - И кой е казал, че са нашите служби? Пак ония с многото "свободни" медии? То и за атентата срещу папата ни набедиха...
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

2 TheRock | 21.09.201613:15

mick | 21.09.201612:20
И защо тогава го убиха нашите служби?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 20.03.2014, 09:33

1 mick | 21.09.201612:20

Представяме ви едно невероятно и автентично писмо на писателя Георги Марков до приятеля му Димитър Бочев, в което той споделя, че вече отдавна не вярва в свободата на словото. Ето го:

Драги Митко,

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в със
   

оценка

+3 -1

Най-коментирани