Шест решения за образованието в училище | webcafe.bg
newscafe

Шест решения за образованието в училище

Иван Игов 10.04.2013, 12:13 (обновена 13.04.2013, 08:11)
Училище

Образованието не започва и не свършва в училище, то е учене през целия живот

И ние, като всички български граждани, искаме да сме наясно какъв ще е дневният ред на следващото управление. Кои са най-важните въпроси, които (би трябвало) да решат най-напред бъдещите управници, кои - до края на мандата. Обърнахме се към експерти и организации в различни сфери с пет въпроса (виж вдясно), очакваме и компетентни мнения от вас, нашите читатели.

Започваме с отговорите на известния психолог и експерт Иван Игов по тема, която касае настоящето и бъдещето ни като нация - образованието, и по-специално училищното.

Има шест основни неща, които трябва да се направят, за да се реформира ефективно училищното образование (хората по света са го правили). Те не са нито сложни, нито скъпи, но трябва да се преодолее както консерватизма, така и безкрайно многото разнородни и користни интереси:

1. Промяна на финансирането, както като процент от БВП, така и като начин на разпределение. Трябва да се заложи законово твърд процент за образование и наука от БВП, който да е съизмерим със средния в ЕС (между 5 и 6%). Сега той е едва 3.3% и е един от най-ниските в Европа. Смятам, че трябва да е определен със закон, защото всяко правителство се изкушава най-напред да посяга на парите за наука и образование под най-разнообразни форми.

Още по-неефективен е начинът на разпределение на парите чрез т.нар. делегирани бюджети. При тази система парите вървят след ученика. Т.е. показваме някакъв образец със записани в различни форми на обучение деца в дадено училище - и на базата на това получаваме бюджета за годината.

Но при липсата на електронен регистър и информация за движението на децата в страната и чужбина, често се оказва, че едно и също дете фигурира на няколко места, да не говорим и за т.нар. мъртви души (измислени имена и ЕГН-та и много други хватки.) Така от и без това мизерния бюджет се отклоняват още 15-20% от средствата. Да не говорим за общинската намеса и бъркането на дълбоко в парите за образование за щяло и нещяло (виж Дупница за пример).

Това е, защото самото училище е второстепенен изпълнител на този бюджет (след общината или МОМН) и директорите са длъжни да "съобразяват" разходите с общинското ръководство. А за това как се правят обществените поръчки за гориво, ремонти, консумативи и др. просто не ми се говори.

Решението - парите да вървят с ученика и родителите му. Въвеждането, например на ваучерна система, където родителят записва детето си в желаното училище, предоставя ваучер от банката, където са депозирани средствата за образование и същата банка - а не кметът - следи за правомерното им изразходване.

Така ще се спре изтичането на средства, а родителите активно ще участват в управлението на училищата и частното образование ще стане достоен конкурент на държавното.

Това може да се случи за около година и ще спести пари.

2. Коренна промяна на училищната среда. Сигурно няма по-кошмарно място от централно училище в голям град в България. В него на двусменен режим са натъпкани от 1000 до 2500 деца в сграда, строена за 400-500, най- често преди 60 години и никога неремонтирана основно, без основни средства за хигиена и безопасност.

Там учат деца и младежи от 5 до 19-годишна възраст, пет коренно различни възрастови групи в най-рисковия за развитието период от човешкия живот. В резултат - един от най-високите проценти тормоз между връстници (25-27%), нискоефективно образование (само от двусменния режим се губят година и три месеца за учене), ниска или по-скоро никаква мотивация за училищни постижения, невротизирани учители, отвратителни хигиенни условия (61% от децата никога не стъпват в тоалетната) и какво ли още не.

Решението - нови училища и разделяне на училищната система. За да учат децата нормално, всяка възрастова група (предучилищна, начално училищна, основна, горна училищна и гимназиална) трябва да учи в отделна сграда и при учители, специализирали съответния начин на преподаване. Това може да стане и със сегашните ресурси.

Само в София има 12 празни училищни сгради, три от тях в идеалния център. Могат да се ремонтират и обновят. Ако частните училища получат равни права (както е и по Конституция), частното образование ще се разрасне и може да поеме значителен процент от всички деца (не само на богатите, както е сега).

3. Истинско външно оценяване. Сега т.нар. външно оценяване (4-ти, 7-ми, 12-ти клас) се прави от самото министерство. Т.е. системата оценява сама себе си. Така резултатите са предрешени и дори не се слагат предварителни критерии за успешно покриване на изискванията (това става после, на базата на средните резултати)!

Само дето има едни лоши хора от проекта PISA, които на всеки три години ни оценяват тайничко (но както трябва) и ни все повече се сриваме в класацията по функционална грамотност (до 41% преди 3 години).

Решението - оценяване от независима, обществена организация. Истинското външно оценяване следва да бъде анонимно, на базата на случайни извадки и да мери не знания, а способности. И това да се прави от независима, обществена и самофинансираща се институция, зад която стоят хора, на които обществото има доверие. Това може да се промени за година и да спести средства на държавата.

4. Истинско кариерно развитие на учителите. Всеки знае, че без добри учители няма добро образование. За съжаление, средната възраст на учителите в България е 50 години!, а тези под 35 г. - едва 13%, толкова колкото и тези над 65 години. Много от тях (и не само най-възрастните) са далеч от новите технологии и методи на обучение. ("Знаеш ли какво е цял ден да те учи баба ти?" - по думите на един четвъртокласник).

Една от причините младите да не стъпват в училище (освен ниското заплащане) е отвратителната система за "кариерно израстване на учителите", която няма нищо общо с компетентностния модел и целеполагането. Там става дума за стаж! - На десет години старши учител и след това ако има вакантно място - главен. Толкоз.

Решението - създаване на центрове за оценка и развитие (assessment center), където на поне на 3 години учителите да получават обратна връзка за себе си и да си поставят цели за развитие и усъвършенстване. На базата на покритите цели да получават съответната кариерна степен, която да защитават пред колегите и учениците си. Това може да става и с ресурсите на сегашните РИО -та и директорите, стига да бъдат обучени за това. Може да се организира за около половин година с минимални средства.

5. Професионално управление на училищата. Училищата в България се управляват по един изключително нелогичен начин, изхождайки от презумпцията, че от добрия учител може да стане и добър директор, стига да мине изпит (по нормативна уредба) и кратко обучение. В резултат - 1/4 от училищата в страната се управляват безобразно; 1/2 горе-долу и само 25% прилично.

А всяка година напускат (или биват уволнени) над 400 директора на учебни институции (от около 2100). Т.е. текучеството е почти 20%. Няма бизнес, който при такива цифри за текучество сред мениджмънта не би взел крути мерки.

Решението - въвеждане на професионален училищен мениджмънт. Да управляваш училище е като всеки друг бизнес - трябва да имаш съответните лидерски качества и управленско образование. И сега у нас има дипломирани няколко хиляди човека, в различни ВУЗ по специалността образователен мениджмънт.

Имаше отличен Институт за директори към МОМН, сега префасониран. Има подготвен и измерен компетентностен модел за оценка на училищни директори. За няколко месеца изискванията следва да бъдат въведени и да се постави разумен срок (3-4 години) те да бъдат покрити от всички действащи директори.

6. Създаване на образователен кодекс. Нещо като "образователна конституция". Защото образованието не започва и не свършва в училище, то е учене през целия живот. Това е модерното разбиране за образованието, което трябва да защитим.

У нас сега с образование се занимават поне четири министерства и има най-малко пет закона и десетки нормативни актове, които взаимно си пречат и противоречат. Освен това се пресичат десетки повече или по-малко користни интереси на различни групи (издатели, директори, чиновници, ректори и мн. други), като отдавна сме забравили, че образованието е за хората, а не за институциите.

Решението: ясно формулиране на принципите целите и очакванията към образованието на различните етапи от развитието на детето (включително ранното детство) и на кариерата в зряла възраст. Точно определяне на това кой за какво отговаря и как се разпределят ресурсите и средствата. Това следва да е кратък документ, който да задава правилата, които не могат да бъдат нарушавани. Това може да се направи за няколко месеца - и по него е необходим консенсус на всички политически сили.

Oще: бюджет  директори  образование  ученици  училище  учители 


Още от България

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.04.2013, 19:04

21 g00mba | 12.04.201318:39

Георги, по повод коментар №15 мисля, че може да се поспори. Според мен проблемът не е в естеството на материала и дали той е излишен или необходим, а в начина на поднасяне. В образователните изисквания има една графа за междупредметни връзки, която на пръв поглед звучи чудесно. На практика обаче се получава едно обясняване на някакви взаимовръзки между смятането и четенето на първолак, който още няма тренирана памет, камо ли асоциативно мислене. Асоциативното мислене не е просто връзването на предмет А с предмет Б, а обмислянето на връзката, изкарването на някакви изводи, запомнянето на всичко това и вкарването му в следващата асоциация. Този процес, иначе наричан накратко "да научим децата да мислят", изключително куца в последните години.
Не толкова програмата, колкото учебниците трябва да се поразчистят. Литературна теория във втори клас е смешно дори да си го помисли човек, но някой го е измислил и последствията от преподаването са трагични.
За коментар №19, последния абзац, съм напълно съгласна, но за съжаление такова мислене не е угодно нито на учениците, нито на родителите. Учителите, макар също да имат известна вина, са само изпълнители и работници, които се занимават с материала (т.е. с учениците, т.е. с това, което са създали родителите). Абсолютен мит е, че едно дете, в чийто живот до първите уроци по четене не се е наблягало на тази дейност, може да развие интерес към книгите само благодарение на първата учителка. Няма такова нещо. Ако детето не прояви интерес самО, никой не може да го накара да чете. Поради тази причина преди 40 години двойкаджиите са четели гладко, а днес прилично учащите (около четворката, че и по-добри) сричат при четене на глас. Обикновена смяна на приоритети.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

20 Blagovest Iordanov | 12.04.201309:51

Георги Маринов: Чудесно казано, и ако не греша, в синхрон с краткото ми писание.
Но акцента ми беше на конкретни проблеми, не на дефинирането им защо са проблеми. Трябва да се търси решение - нямам идея дали прекалено много информация през Интернет вреди на способността за съсредоточаване, по-скоро статии в обратна посока съм чел, въпроса е как да накараме децата да четат книги. Според мен, няма как и никаква сила няма да ги накара (освен вероятно лидера на Северна Корея).. По-добре да помислим начин за адаптация на учебния материал под формата на интерактивно съдържание за таблети/компютри.

Така описаната функция на образованието е нелека за обяснение на тийнейджър, който гледа живота около себе си. Цялото ни отмиращо общество е заразено, изкривено и не както трябва. Нима можем да "продадем" различна концепция на децата ни? Трудно, мисля аз.
Дано успеем да им продадем Терминал 1 и 2, докато е време.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

19 Georgi Marinov | 12.04.201307:32

Blagovest Iordanov | 12.04.201306:32
Не съм забелязал (поне до 6-ти клас) да учат особено смислени неща. Формата на обучения явно вече не отговаря на технологиите. Децата не разбират защо да четат за нещо, като могат да го гледат на филм. Необходимата информация се намира вече онлайн, защо да им се налива в главите?
Целта е да ги научим да мислят? Не смятам, че това което виждам в елитно столично основнонучилище има нещо общо с изпълнението на тази цел. Има светли изключения, разбира се, но са малко - основна мисъл си остава оцеляването на учителя.
Липсата на връзка между успехите в училище и тези в живота ще продължи да депресира както децата, така и учителите.

=============================================

Информацията може да е онлайн. И какво от това? Информацията сама по себе си не значи нищо - трябва и разбиране на информацията и способност да се интегрира информация от различни източници. Само тогава иформацията става нещо полезно.

Впрочем, пораженията, които интернет нанася в момента върху iПоколението, тепърва ще стават видни в следващите десетилетия. Аз лично съм един от последните хора (роден съм 1985) които са израснали четейки книги и са минали на компютър в достъчно напреднала възраст за да осъзнават, че е имало и друг свят преди интернет. И знам много добре какви поражения е нанесло върху моето мислене денонощното седене онлайн и нон-стоп размяната на и-мейли на работа. Когато бях на 15, можех да прекарам дни наред изцяло фокусиран върху някоя тежка задача по математика, или четейки някоя дебела книга. В днешно време това е почти невъзможно - трябва да се изключа от интернет за около седмица за да мога да си върна способността да се концентрирам по същия начин. Но аз поне осъзнавам, че има проблем, понеже съм живял и в друго време. А тези, които са родени в този свят и не знаят, че не винаги е било така? Които висят по цял ден във Facebook, Twitter, Instagram и пр. повърхностни "услуги" (единственият ефект от които е загубата на огромни количества време) и които в по-голямата си част никога не са седнали да прочетат и една книга от кора до кора? Може ли да се очаква задълбочено мислене от такива хора когато дойде време те да управляват света? Силно ме съмнява.

А че в България училища не развиват мисловните способности на децата няма никакъв спор. Фактът, че експериментална наука като биологията се води "разказвателен предмет" е най-драстичният пример, но това си е фундаментален проблем на системата като цяло - зазубрянето на готов материал е инситуционализирано чрез системата на приемните изпити, които се състоят основно в развиване на темо от конспект, самите учители са твърде често със закостеняло мислене и с много ограничени мисловни способности, съответно от тях не може да се очаква да ги развиват у учениците. Но, между другото, това напълно липсваше като идентифициран проблем в статията.

По отношение на "Липсата на връзка между успехите в училище и тези в живота". Самото постулиране на това като проблем е проява на дълбокия антиинтелектуализъм на българското общество, който е в основата на всичките проблеми на образователната система. Функцията на образованието не е да ти осигури материална задоволеност, функцията на образованието е да те научи на нещо (най-вече да мислиш, плюс сериозно количество факти за света около теб). Възприемането на образованието като билет към "по-добър" живот в чисто материалния смисъл е нещото което поставя системата на пътя към пълната дегенерация, която наблюдаваме в момента. Понеже тогава се получава този любопитен феномен от 1-и до 7-и клас да се ходи на училище с цел да се влезе в елитна гимназия (със съответната солидна доза частни уроци, от които се научава единствено как да се вземе въпросния изпит, но не и нещо кой значе колко повече от това), после като се влезе в мечтаната елитна гимназия, от 8-и до 12-и клас се ходи на училище с цел да се влезе в мечтания ВУЗ (и пак, частни уроци и зубрене на конспекти), а като се влезе във ВУЗ-а целта е да се избута до заветната тапия. И в нито един момент по цялата верига не се учи с цел да се научи нещо. Защо? Защото това не е ценност, ценността е да се вземе тапията и социалния статус, който тя осигурява (или по-скоро, е осигурявала едно време, когато броят на местата в университетите не е бил по-голям от този на завършващите гимназисти).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.05.2012, 00:39

18 Blagovest Iordanov | 12.04.201306:32

Не съм забелязал (поне до 6-ти клас) да учат особено смислени неща. Формата на обучения явно вече не отговаря на технологиите. Децата не разбират защо да четат за нещо, като могат да го гледат на филм. Необходимата информация се намира вече онлайн, защо да им се налива в главите?
Целта е да ги научим да мислят? Не смятам, че това което виждам в елитно столично основнонучилище има нещо общо с изпълнението на тази цел. Има светли изключения, разбира се, но са малко - основна мисъл си остава оцеляването на учителя.
Липсата на връзка между успехите в училище и тези в живота ще продължи да депресира както децата, така и учителите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

17 deowin | 11.04.201323:34

Прекрасна и като цяло доста стегната статия.
Само последната точка ми звучи малко отвеяно, но предполагам, че може да се конкретизира при желание да се работи по нея.

>имаме ученици, или обучаващи се, които не желаят да учат

Мисля, че грешите по повод причините учениците да нямат мотивация.
Според мен причината са учителите. Мотивирането на учениците е част от тяхната работа, и, съответно, отговорността е върху тях.

>който си е умен(надарен)-ще изплува

Моят отговор на тази широко разпространена заблуда ще бъде описание на доста известен експеримент, правен от психолози в началото на века.

Хора, представени като експерти по оценяване на способностите на учениците идват в училища и правят тестове върху учениците. След това, като уж се базират върху резултатите от тези тестове, посочват на учителите кои 10% от техните ученици са с най-висок потенциал (наричат ги гении в зародиш). Но всъщност избират тези 10% ученици абсолютно произволно.
Една, две, и пет години след това се правят истински, обективни тестове за оценяване на способностите на учениците. Оказва се, че именно тези 10% от учениците, които 'експертите' са посочили в началото, не само имат най-високи оценки (което би могло да е следствие от грешната, нарочно изкривена представа на учителите за възможностите им), а съвсем реално се справят по-добре на тестовете от останалите ученици.
Посочените за най-способни 10% стават, съвсем реално и измеримо, най-способните 10% от учениците.

Следствието оставям на читателя.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

16 pixie | 11.04.201322:30

Ние проблема не сме спирали да го дискутираме, Георги, и не само под тази статия, а ми от край време. Ама само с приказки не става. Трябва и нещо да се свърши. От някъде трябва да се започне.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

15 Georgi Marinov | 11.04.201319:42

6pixie | 11.04.201309:50
А защо учениците не искат да учат? Защото учат доста излишни неща, методите на преподаване са остарели, учат по 30 деца в клас, учебниците им са скучни, или пък самите часове, не виждат перспектива, обществото не толерира науката и научните успехи.

=====================================

Това, че се учат излишни неща, е най-голямата глупост, която редовно се изтърсва всеки път щом стане дума за образование. В българското училище се учи общо взето едно голямо нищо. Смехотворно е да се твърди, че децата са пренатоварени и че им се преподават излишни неща - със сигурност има едно сериозно количество глупости, които се преподават, но много по-големият проблем, че се преподава не повече от 10-20% от това, което трябва да се преподава за да се подготвят децата на нужното ниво. Но вместо да осъзнаем това, ние продължаваме да си говорим за това как трябвало да се изчисти програмата от излишните неща. За къде да се чисти повече - сравни един учебник по математика за 7-и клас от 80-те и виж в кой клас се учат сега същите неща.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

14 Georgi Marinov | 11.04.201319:35

Галя.Твоята Суета | 11.04.201310:13
То, който си е умен(надарен)-ще изплува в тази БЕЗобразна система наречена "BG образование" или как беше "Мазните петна ще изплуват" по лекия начин.

===================================

Нищо подобно. Освен в случаите на вродени заболявания водещи до умствено изоставан, хората като цяло не се раждат "умни" или "глупави". Със сигурност генетичен компонент, но средата е от далеч по важно значение.

Един високообразован човек в 21-и век трябва да има сериозно разбиране за толкова много области на познанието, че е абсолютно невъзможно всичкото това знание да се придобие след средното училище - единственият начин е много сериозно училищно обучение, което да постави основите и същевремено да го стимулира да чете и да се обогатява самостоятелно. Колко и да си природно умен, ако не си имал достъп до книги и роднини и учители, които да те стимулират от ранна възраст, до никъде няма да стигнеш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.05.2011, 03:14

13 Georgi Marinov | 11.04.201319:25

Hermine | 11.04.201309:23
Състоянието на българското образование през последните 20г. най-общо се състои в следното : от една страна имаме ученици, или обучаващи се, които не желаят да учат, а от другата страна срещу тях стоят преподавателите, които пък не желаят да преподават. И тъй като интересите на тези две големи групи съвпадат, всеки опит за промяна в образователната система през последните години се натъква на сериозен отпор от страна както на преподавателите, така и на обучаваните. Интерес да не се реформира образователната система имат и неизчерпателно изброените в статията групи - издадели, директори, ректори, общини и прочее, да не се повтаряме. Добре би било да се започне от някъде, защото радикални промени в образованието никой няма да допусне.

============================================

Това е доста точно описание на ситуацията.

И точно затова и предложенията на Игов са общо взето безполезни. В тях виждам само административни и организационни промени. Но с адмнистративни решения проблеми, които се коренят в ценностнната система на обществото много трудно се решават. Всички проблеми произтичат от това, не толкова от системата - каквато и да е системата, винаги ще има дупки и вратички в нея, съществуването им става проблем, когато хората в системата са мотивирани да се възползват от въпросните вратички и спре да има пука за това какво се научава в училище. В крайна сметка, ако директорите не въртяха далаверите с мъртвите души, ако учителите пишеха реалните двойки вместо петиците и шестиците, които сега се пишат, ако им пукаше повече за това какво учениците научават, отколкото за това колко пари могат да оскубят от тях на частни уроци, ако чиновниците в министерството не състяваха изпити и матури, които са толкова лесни, че трябва да си едва ли не с диагностицирано умствено изоставане за да не можеш да закачиш тройката, и най-важното, ако родители и ученици имаха желание да научат нещо вместо просто да се изкарат някакви измислени оценки, нямаше да сме в такова плачевно положение. Всичко това са решения, които голям брой отделни хора на много ниски ниво в системата взимат всеки ден, в резултат на изкривената им ценностна система; това не се решава с професионален училищен мениджмънт, разделяне на училища и пр. "решения".

Не е ясно въобще как такива проблеми могат да се решат - при положение, че хората в тази държава, които наистина да искат да учат и преподават, се броят на пръсти, трудно е да се види откъде една такава промяна може да дойде. Но със сигурност първата стъпка е същността на проблема да бъде дискутирана в общественото пространство.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.04.2013, 17:43

12 alitia | 11.04.201318:21

аз имам наблюдение върху учителите по англииски в една средиземноморска страна ,,,на всеки две години ги изпращат в англия по един месец за повишаване на квалификацията и опресняване на езика си,,,,,,,,,,,същото е и с другите учители /франция,германия,италия,испания/,,,,,,,,,,,,,,,,,предполагам в българия ще проведат семинар на място което не е същото както да бъдеш в англия ,,,,,,,,, и така добрата идея ще бъде опорочена.........
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани