Първо действие: Хиляди от БАН на протест на жълтите павета - между парламента и сградата на Академията. Носят се плакати: "Спрете Игнатиадата!", "Левски я създаде, Дянков я продаде", "Игнатов месия на неуките", "Игнатов при мумиите", "Пирамиди, фараони и имоти за милиони", "1869-2010 - от Дякон Игнатий до Дянков и Игнатов".
Второ действие: Шествие до Министерския съвет. Спирка там, викове „Оставка"! Протестът си има всички атрибути като за протест - подвижни декори, които помагат пред МС да се изиграе сценка за погребението на българската наука. „Мумифицирана" млада девойка, омотана в бинтове, положена в ковчег и затрупана с книги. В един момент се изправя и възкръсва - за радост на множеството протестиращи и кибици.
Трето действие: Премиерът Бойко Борисов се среща с председателя на БАН Никола Съботинов и му обещава каквото БАН си иска.
Епилог: Отменя се планът за реформи, начертан от отговорния за БАН просветен министър Сергей Игнатов. Реформата ще си върви така, както я разбира БАН. Сиреч, по схемата, одобрена от Общото събрание на академията.
Едно към едно от устата на премиера: "Държавата не се интересува от имотите на академията и никой няма намерение да прави молове от тях. В момента се проверяват създадени възможности в миналото за продажба на такива имоти. Ако има нарушения, те ще бъдат дадени на прокуратурата. Нито БАН е извън държавата, нито е Ватикана в Рим, нито имотите на академията са различни от държавните".
"Правим БАН първостепенен разпоредител на бюджетни средства, а Централното управление на академията се запазва и никой не е имал намерение да го маха." (Имаше - самият просветен министър, който каза, че се подготвят промени в Закона за БАН, с които се цели именно закриването на централното управление. Но какво от това...)
"Когато академията си направи реформата, тя ще бъде и най-безболезнена, и най-мотивирана".
"Ако се прави закон за БАН, ще бъде консултиран и обсъден с БАН".
Пиронът: "За съжаление, едва когато хората дойдат при мен, накрая се разбират и нещата тръгват. За съжаление, нека да го наречем култура на прехода. Надявам се, че няма да ме ползват повече или за сдобряване или за вземане на крайното решение, защото, повярвайте ми, че и аз си имам ресурси, нерви и възможности и не мога да понасям безкрайно подобни натоварвания".
