Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Още 1 година гратис за миньори, армия и полицаи

Социалният министър Тотю Младенов предлага и догодина НОИ да плаща за ранното пенсиониране на хората от I и II категория труд, въпреки че това е задължение на частните професионални фондове Снимка: БГНЕС
Социалният министър Тотю Младенов предлага и догодина НОИ да плаща за ранното пенсиониране на хората от I и II категория труд, въпреки че това е задължение на частните професионални фондове

Социалният министър Тотю Младенов предлага и следващата година Националният осигурителен институт да плаща за ранното пенсиониране на работещите първа и втора категория труд, а професионалните фондове да започнат да плащат от 2012-а.

Хората от тежките професии са осигурени в частни професионални фондове, от които би трябвало да получават предварителна пенсия, ако се пенсионират по-рано от изискваната обща възраст у нас. Досега обаче тези пенсии се плащат от НОИ с обяснението, че във фондовете липсвал финансов ресурс.

В края на миналата седмица обаче въпросните фондове гарантираха, че могат да плащат пенсии от догодина.

За варианта НОИ да продължи още известно време да изплаща пенсиите на миньори, химици, металурзи, летци, водолази и др. според сметките на финансовия министър Симеон Дянков не достигат 36 млн. лв. за 2011 г., ако общата пенсионна вноска се увеличи с 1.8 процентни пункта.

Пенсионирането на категорийните работници остана единственият неразрешен от тристранката въпрос по визията за пенсионна реформа.

Увеличаването на гратисния период ще струва 18 млн. лева допълнителни разходи за бюджета на Държавното обществено осигуряване, каза Младенов. Според сега действащото законодателство гратисният период за ранно пенсиониране на категорийните работници изтича до края на 2010 г., а от следващата те трябваше да получават пенсии от професионалните фондове.

До един-два дни може да се подпише национално споразумение за визията на пенсионната реформа, смята социалният министър. "Някой явно много не иска да се сключи споразумение и иска да има хаос в държавата", заяви Тотю Младенов на въпрос защо се бави толкова много споразумението, но не назова "неискащите".

Съгласие има по увеличаването на осигурителната вноска с 1.8% от 1 януари догодина и отлагането във времето на увеличаването на осигурителния стаж, спорен остава единствено проблемът с категорийните работници.

Новите стари сметки

Според в. "Труд" обаче синдикатите са излезли с нови сметки - за да се вдигне осигуровката с 1.8% от догодина, трябва стажът за пенсиониране да започне да нараства плавно от 2015 г. (последната оферта в петък, зад която застанаха финансовият министър Дянков и бизнесът, беше от 2013 г.) 

Вторият "клин" беше възрастта за пенсия да започне да расте от 2026 г. с по 6 месеца на година и през 3031 г. жените да излизат в пенсия на 63 г. при 60 г. сега, а мъжете - на 65 г., при 63 г. сега. "Двустранната" петъчна оферта на бизнеса и Дянков беше възрастта да се качва от 2022 г. с по 4 месеца на година, пише изданието на ВАЦ днес.

По-късно "Труд" научил, че през цялото време на срещата в неделя премиерът си е стоял в кабинета и чакал Дянков да му подаде сигнал, че партньорите са се разбрали, за да слезе при тях. Чул се три пъти с вицепремиера по телефона, но положителен отговор от него нямало.

Препъникамъкът са били условията за пенсиониране на работещите в първа и втора категория труд.

Личните осигуровки на държавните служители, полицаите и военните сега се плащат от държавата. Една от малкото идеи, по които има консенсус между социалните партньори, е, че от догодина министерствата трябва да започнат да плащат от собствените си бюджети осигуровките на своите служители.

Така вече ще е ясно колко точно са средствата, които заделят за това, и дали те покриват изключителните права, които имат при пенсиониране някои групи. Приходите от техните осигуровки -доколкото държавата ги плаща, годишно са с 250-300 млн. лева по-малко от това, което им се изплаща като пенсии. Този дефицит е част от общия минус в пенсионната система, който надхвърля 2 млрд. лева.

В МВР и в Министерството на отбраната сега се пенсионират на по 45 г., а "консумират" пенсията си средно 22 г., т. е. получават по-дълго време пенсия, отколкото са ги осигурявали за нея.

Полицаите и военните могат да се пенсионират при 25 г. общ стаж, от които 16 г. и 8 месеца трябва да са били в системата на МВР или МО. В тристранката обмислят общият стаж да се вдигне на 28 г., а специализираният да бъде 18 г. и 6 месеца, пише "Труд". От БСК предлагат да се преразгледат и видовете длъжности, които дават право на ранно пенсиониране.

Още специални режими

Трудът на работещите в т. нар. тежки професии се оценява като вреден за здравето и работещите в тях ползват специални режими за труд и пенсиониране. В първа категория попадат атомни енергетици, минни спасители, миньори, водолази, металурзи, пилоти, щурмани, екипажи на кораби, превозващи химически вещества, и т. н. Мъжете придобиват право на пенсия на 52 г., а жените - на 47 г., ако имат 10 г. стаж в професията.

Във втора категорияса някои работещи в рудници и в кораборемонта, локомотивни машинисти, шофьори на автобуси и тролейбуси, балерини, циркови артисти и т. н. Те могат да излязат в пенсия на 52 и 57 г. съответно жени и мъже. Военните и полицаите не влизат в тези две категории, те са специална група.

Една от идеите, върху които спорят в тристранния съвет, е годините за ранно пенсиониране на двете категории да се увеличат с по 2 или 3 г. плавно. Откога ще започне това не е ясно. Има драстичен вариант - от 2011 г., и по-възможен - от 2016 г. Другото изискване е общият осигурителен стаж след преобразуването на тежките категории също да се вдигне с три години и да стане 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Сега 3 г. от първа категория и четири от втора се броят за пет от трета.

 

Най-четените