Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Управляващите внезапно отложиха промените за хазарта

Измененията предвиждат от догодина букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък
Измененията предвиждат от догодина букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък

Парламентът отложи за другата седмица гласуването на промените в Закона за хазарта на първо четене. Изненадващо предложението дойде от БСП, които са вносители заедно с ДПС. От ГЕРБ и "Атака" бяха "против" и "въздържал се".

Депутати от БСП обясниха, че отлагането се е наложило, защото промените не са били обсъждани от парламентаранта група и няма политическо решение дали да бъдат подкрепени или отхвърлени. Колегите им, вносители, не ги запознали с готвените изменения. 

Измененията предвиждат от догодина букмейкърите, организаторите на тото и лото игри, покер и онлайн казина да се облагат с корпоративен данък от 10%, което е по-ниско от сегашната ставка. 

С промените се предвижда за издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност те ще дължат и двукомпонентна такса. Едната част от нея ще е еднократна - в размер на 100 000 лева. Другата ще е 20%, но върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби и ще се дължи всеки месец. В момента този вид хазартни дейности се облагат с 15% върху оборота. 

С измененията се предлага и възстановяване на възможността за откриване на игрални зали и казина и в хотели с три звезди. 

Който организира хазартна игра без лиценз, ще бъде глобяван с от 500 000 до 1 000 000 лв. - за физическо лице, и с от 1 000 000 до 2 000 000 лв. за юридическо лице, предвиждат измененията.

Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС), който е сред вносителите, обясни предложените изменения с необходимостта от регламентиране на онлайн залаганията и промяна на некоректния данък от 15% процента върху оборота. 

Той посочи, че заради този данък стотици оператори работят без лиценз и това води до намаляване на данъчните приходи. 

Според Менда Стоянова от ГЕРБ обаче измененията силно ще либерализират пазара и ще ограничат контрола. Тя смята, че определението за онлайн залагания дава възможност да се появят посредници, които не са лицензирани и не могат да бъдат контролирани. 

Стоянова отбеляза, че се създава възможност за организиране на игри, при които залогът е увеличената цена на телефонната или друга съобщителна услуга и прогнозира нова вълна на SMS-игри и сериозно ограбване на обикновените хора.

Тя припомни, че ГЕРБ са въвели изискване есемес игрите да бъдат лицензирани по този закон, сега това изискване се отменя. 

Георги Кадиев от БСП каза, че предложените промени са в правилната посока, защото през 2014 г. ще има две сериозни спортни събития - олимпиадата в Сочи и световното първенство по футбол в Бразилия, и онлайн хазартът ще се увеличи в световен мащаб.

Защо се намаляват само данъците за хазарта

Не е ясно защо се намаляват данъците само по отношение на хазарта, а за други отрасли се повишават или се въвеждат нови данъци, коментира икономистът Красен Станчев пред "Фокус".

"Другото интересно нещо е, че има на дневен ред други намалявания на данъците, които не са направени, се обещаваше - например 15% за едноличните търговци, данъкът върху дивидентите и върху лихвите... Тази избирателност е много странна, иначе логиката е по принцип правилна", коментира икономистът. Според него не трябва да се променя сегашната схема на доходите на физическите лица.

"Идеята да се връща данък общ доход на лица, които получават минимална работна заплата, ще доведе до по-нататъшно посивяване на икономиката и елиминирането на стимулите да се излиза "на светло" и да се работи повече," допълни икономистът.

Според Красен Станчев, подобни резки промени в данъчната система ще са една от причините следващата година да има недостатъчно събиране на приходи. "Това ще наложи отново да се вземе заем, с което България ще се приближи до страните, които фалираха при относително ниски равнища на държавните дългове на БВП, като Румъния и Латвия", завършва той.

 

Най-четените