Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дългът ни все по-скъп

Дянковият дълг - по-евтин или по-скъп от Велчевия Снимка: Sofia Photo Agency
Дянковият дълг - по-евтин или по-скъп от Велчевия

България е изправена пред реална опасност дългът, който се кани да емитира на международните финансови пазари през лятото, да й излезе твърде солен. Това става ясно от коментар на Ройтерс, който анализира рисковете пред страната ни. Основният извод на статията е, че едва ли ще се случат реформи до края на мандата, тъй като преди изборите премиерът Борисов няма да се реши на непопулярни мерки.

Правителството планира да стъпи на международните пазари в края на май или началото на юни, за да получи над 800 милиона евро ($1.07 млрд.), с които да изплати еврооблигации през януари 2013 г., когато е падежът им. През 2015 г. ни предстои второ такова плащане.

Наскоро министърът на финансите Симеон Дянков заяви: "Знаете, че тези книжа, по които идват плащания през януари 2013 г., са при 7.5% лихва и при 8.25% - за 2015 г. Може би ще успеем с поне 2-2,5 % да са по-ниски". Ще видим дали пазарите ще го опровергаят или ще потвърдят прогнозата му.

Дълговата криза в еврозоната и отражението на проблемите на Гърция в България - 30% от банките, работещи в България, са с гръцки собственици, може да направи трудно и скъпо навлизането на световните пазари, въпреки предпазливата фискална политика и ниските нива на дълга, отбелязва Ройтерс.

Агенцията допълва, че трябва да се наблюдава дали икономическият растеж ще отговори на прогнозите на правителството. Това може да увеличи разходите по обслужването на българския дълг.

Трябва да се наблюдава и дали България ще може да навлезе на международните пазари на достъпна цена, за да рефинансира боновете си, или ще бъде принудена да разчита само на местни средства.

Основното предизвикателство пред дясноцентристкото правителство в България е да стимулира икономическия растеж и да се пребори с увеличаващата се безработица, за да успокои нарастващото обществено недоволство срещу мерките за строго ограничаване на разходите преди изборите догодина.

Безработицата у нас вече достигна 12.4% за февруари по данни на Европейската статистическа служба Евростат. България е сред страните с най-висока безработица в ЕС. С по-високи стойности е Ирландия - 14.7 на сто и Португалия - 15%, Испания - 23.6%, и Словакия - 14 на сто. За Гърция няма данни.

В съседна Румъния показателят е 7.1 на сто.

Засега подкрепата за управляващата партия ГЕРБ, ръководена от премиера Бойко Борисов, остава голяма, въпреки бюджетните ограничения и непопулярните реформи. Борисов беше избран през юли 2009 г. и партията му консолидира властта си като спечели местните и президентските избори през октомври, припомня Ройтерс.

България е най-бедната държава-членка на ЕС, но и една от страните с най-нисък дълг. Тя поддържаше строга фискална политика, включваща замразяване на заплатите в държавния сектор и пенсиите в три последователни години, отчасти за да предотврати натиска върху собствената си валута, обвързана с еврото.

Ройтерс посочва основните политически рискове за България, като на първо място поставя забавянето на икономиката. Износът, който извади България от рецесията през 2010 г., вероятно ще намалее заради слабия растеж на ключовия пазар еврозоната. Финансовото министерство прогнозира икономически растеж от 1.4% за тази година спрямо 1.7% през 2011 г.

Симеон Дянков казва, че слабият растеж ще застраши целта на правителството за фискален дефицит от 1.3% от БВП тази година, след като бюджетът беше планиран на основата на 1% растеж, но това ще натежи върху усилията за достигане на жизнените стандарти на оставалите страни от ЕС.

Следващият политически риск, посочен от Ройтерс, е подкрепата за правителството. Партия ГЕРБ на Борисов остава най-популярната политическа сила преди парламентарните избори през 2013 г., но нарастващото обществено недоволство заради бавния темп на реформите в здравеопазването и енергетиката принудиха Борисов да направи промени в правителството си през март.

Аналитиците обаче се съмняват, че той ще предприеме непопулярни мерки в навечерието на изборите.

Решението на правителството да се откаже от строителството на ядрена централа с произведен в Русия реактор вероятно ще консолидира подкрепата на дясното крило за ГЕРБ, тъй като мнозина смятаха, че "Белене" ще затвърди енергийната зависимост от Русия.

Агенцията посочва, че трябва да се наблюдава дали сега, когато ГЕРБ има президентския пост, това ще даде увереност на Борисов да предприеме големи реформи. Правителството не разполага с мнозинство в парламента и вземането на непопулярни мерки може да предизвика нови вотове на недоверие.

Политическото напрежение може да увеличи цената на обслужването на суверенния дълг на България и може да оскъпи вземането на нови заеми.

Следващият риск, който Ройтерс посочва, е корупцията и престъпността, които разяждат България 20 години след рухването на комунизма. Това отблъсква инвеститорите и затруднява растежа, отбелязва агенцията. През февруари Холандия съобщи, че България не е направила достатъчно в борбата с организираната престъпност и корупцията, за да бъде приета в Шенген.

 

Най-четените