България разполага с толкова болнични легла, колкото й трябват, но едни области те са в излишък, а другаде - под минимума | webcafe.bg
newscafe

Болниците са колкото трябва - но не навсякъде

Webcafe.bg 02.02.2011, 17:33 (обновена 02.02.2011, 18:27)
Стефан Константинов

Снимка: © Sofia photo agency

Без законови промени националната здравна карта няма как да действа, обясни министър Стефан Константинов

Въпреки че България разполага с толкова болнични легла, колкото й трябват, в едни области те са в излишък, а в други - под минимума. Това стана ясно от новата здравна карта, представена днес от министъра на здравеопазването Стефан Константинов. Както се оказа, тя е само за сведение, защото за да действа реално, са необходими промени в закона за лечебните заведения.

У нас има 308 болници, сочат данните от пререгистрацията на лечебниците през тази година. Според новата здравна карта за страната ни са нужни максимум 43 984 болнични легла и минимум - 30 254.

А във всичките 308 болници, които бяха разделени в три нива на компетентност, имат 44 411 легла.

Така се оказва, че почти няма легла за съкращаване, а заради неравномерното им разпределение има области, в които са под нужния минимум, а други - повече от нужното. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла - 9508, при максимум нужни 7070. Най-голям е недостигът на легла за реанимация.

Според здравния министър лечебните заведения ще се конкурират за пациенти, тъй като НЗОК ще сключва договори с най-добрите, съобразявайки се с максимален праг на болничните легла. За да се случи това обаче ще са нужни промени в Закона за лечебните заведения, обясни д-р Константинов.

И през тази година обаче здравната каса ще сключва договор с всички болници, отговарящи на определени изисквания. А за вече миналите през регистрация лечебни заведения, се смята, че са покрили нормите.

Константинов заяви, че "не е привърженик на въздигането в култ на леглата" и законът трябва да се преосмисли сериозно, тъй като те трябва да бъдат обвързани с отделните болници.

Според него трябва да има един базов списък с болници, с които НЗОК да работи и останалите да се конкурират за работа с касата като лимитът от нужни легла да не бъде надвишаван. Отпадналите от договор с касата болници и отделения ще трябва да се издържат самостоятелно и да оцеляват пазарно.

В базовия списък влизат 57 лечебни заведения с преобладаващо държавно участие, като сред тях са университетските и ведомствените болници, някои специализирани и областни болници. Те осигуряват 77% от минималните изисквания за болнични легла.

Едва 26% от отделенията в страната са класифицирани на първото, най-ниско ниво на компетентност. Най-много - 45%, са отделенията от второ ниво на компетентност и с най-високото - трето ниво, са 29% от отделенията.

От здравната карта излиза, че няма да се затварят малки болници, тъй като някои от нарочените през миналата година лечебни заведения попадат в области, където броят на леглата е под минимума. Недостиг  има в Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол.

Според Константинов това трябва да е знак за частните инвеститори, че разкриването на лечебни заведения в тези райони със сигурност ще им донесе договор с НЗОК. И обратно - в области, където леглата са повече от необходимото като София, Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Стара Загора, Пловдив конкуренцията за договор с НЗОК ще бъде голяма. В столицата, където са необходими най-много 6847 легла, броят им е 10 072.

Oще: болници  договори  здравна карта  легла  нзок  пациенти  пререгистрация  стефан константинов 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани