Парите, които българските емигранти изпращат на своите роднини по време на кризата, са повече от усвоените средства от европейските фондове | webcafe.bg
newscafe

Eмигрантските пари повече от усвоените от фондовете на ЕС

Webcafe.bg 21.09.2010, 17:25 (обновена 22.09.2010, 13:13)
Бабата

Снимка: © Мариета Томова

Благодарение на емигрантските пари много пенсионери успяват да живеят почти нормално - други не...

Парите, които българските емигранти изпращат на роднините си, са повече от усвоените средства от европейските фондове. През 2009 г. паричните трансфери от чужбина са около 1.2 млрд. евро, което е с 15% по-малко спрямо 2008 г., но близо четири пъти повече от усвоените от европейските фондове пари. Това показва изследване на института "Отворено общество" за тенденциите в трансграничната миграция и ефектите за България.

Като дял в БВП емигрантските пари са близо 3%. Изследването обаче отчита само парите, внесени по банков път. Колко са внесени в брой е трудно да се прецени. В момента има лимит за суми, внасяни в брой, който е до 10 000 евро.

Според икономиста Георги Ангелов тези финансови потоци продължават да оказват стабилизиращо влияние върху макроикономиката и домакинските бюджети.

Семействата на емигрантите изразходват "помощите" отвън за храна, сметки, медицинско обслужване и образование. Тези трансфери са "мощни компесаторни механизми за намаляващите чуждестранни инвестиции в условията на икономическа рецесия, но те не са лекарството, което би заменило реформите, финансовата дисциплина и енергичния растеж", посочва изследването.

В края на миналата седмица от Инситута за пазарна икономика съобщиха, че българските емигранти са превели 700 млн. евро от средата на 2009 г. до средата на 2010 г., което е 30 на сто по-малко спрямо година по-рано.

По данни на Евростат България е на второ място по парични трансфери от чужбина в Европейския съюз. Само в съседна Румъния тези потоци са по-голям дял от БВП. "В останалите страни от ЕС емигрантските пари не са съществено перо в платежния баланс", обясни Ангелов.

Изследването на "Отворено общество" показва, че очакванията, че кризата ще върне емигрантите в България, не се потвърждават от статистическите данни. "Дори засегнатите от кризата емигранти продължават да стоят в чужбина, тъй като не очакват да намерят по-добри перспективи у нас", се посочва в проучването.

Основните фактори за напускането на България са ниските доходи и лошото качество на публичните услуги. По данни на Евростат средната заплата у нас е 14 пъти по-ниска спрямо тази в страните от Западна Европа, отбеляза изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев.

"Доказателство за ниското ниво на услугите са все повечето студенти, които отиват да учат в чужбина. Те са 15% от българите, които емигрират", каза Стойчев. За периода 1998 -2007 г. делът на българските студенти, които учат в ЕС, се е увеличил от 1.9% от общия брой на студентите до 8.3 на сто, показват данните на Евростат.

Няма национална политика, която да предлага решение на този проблем, се казва в проучването. "В същото време намаляват чужденците от български произход, които идват да учат у нас, въпреки стипендиите, които получават", заяви Иванка Иванова, шеф на правната програма на "Отворено общество". По думите й няма данни колко български студенти се връщат в България, след като завършат.   


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.09.2010, 07:31

1 Родислав Караджов | 24.09.201007:53

Не знам освен "медиите" кой друг учудва това.

http://borsi.dir.bg/_wm/library/item.php?did=511516&df=8&dflid=3

През годините отразени на графиката, голяма част от парите идващи в България и наречени "чужди инвестиции" бяха и са в около 40-50% парите на българите живеещи в чужбина. По един стар доклад на ЦРУ, само проститутките ни живеещи и работещи в чужбина пращат към България около 600 милиона годишно!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани