Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ксенофобията и расизмът - в Наказателния кодекс?

Ксенофобските прояви на партията на Волен Сидеров -"Атака", спихнаха, откакто започнаха да си партнират с управляващите от ГЕРБ
Ксенофобските прояви на партията на Волен Сидеров -"Атака", спихнаха, откакто започнаха да си партнират с управляващите от ГЕРБ

Наесен в Наказателния кодекс предстои да се вкарат някои форми на дискриминация като ксенофобия, расизъм, антисемитизъм. 

Това съобщиха от Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Правосъдното министерство подготвяло законодателни промени в тази насока.

Европейска директива задължава страните членки на ЕС в срок от 2 години да изпълнят това изискване, а срокът изтича през октомври.

По думите на Есен Фикри от КЗД наказанието за подобен род се преценява в съответствие с националното законодателство, но има препоръка на Съвета на Европа организации, които проповядват възгледи, основани на ксенофобия и расизъм, да губят бюджетната си субсидия.

Още не е ясно дали тази препоръка ще залегне в българското законодателство.

От комисията коментираха, че българското училище и на работното място у нас има примери за много дискриминационни прояви.

Фикри заяви, че в училищата има висок ръст на проявите на нетолерантност особено към деца с увреждания и деца от малцинствата.

"Подобно отношение има включително от страна на учителите и родителите на другите деца", каза той и даде пример с директор на училище, който заявил, че постъпилото наскоро дете с увреждане не е за там, а за помощно училище.

Час по толерантност в българските училища

От Комисията за защита от дискриминацията смятат, че в българските училища трябва да се преподава толерантност - било като извънкласна форма, било в час на класния или по друг начин. Оттам са подготвили видеоматериал, който съвместно с просветното министерство да бъде внедрен като образователен материал в подкрепа на толерантността.

Според анализ на КЗД на случаите на посегателства показва, че техни автори са предимно млади хора между 18 и 25 години. Това е и причината експертите да смятат, че трябва да се работи много активно именно с младите хора в училищна възраст.

Сериозен за България проблем е и дискриминацията на работното място. Един от най-пресните случаи при тях е за секстормоз на работното място и е подаден от българско посолство.

От КЗД обаче не издадоха коя е дипломатическата мисия. По непотвърдена информация става въпрос за българка, оплакала се от сексуален тормоз от посланика ни в Тайланд Камен Величков.

Служителката в мисията твърди, че заради скандала е била принудена да се върне предсрочно в България. Тя описва как дипломатът многократно й е отправял неприлични предложения и дори заплахи.

"Стандарт" цитира изявление и на самият посланик, който казва, че не знае за подадена подобна жалба и не би могъл да коментира.

По непотвърдена информация обаче в МВнР срещу Величков има дисциплинарно производство по случая.

51-годишният Камен Величков е дипломат от кариерата и пое мисията ни в Банкок през 2008 г. Дипломатът е завършил история, а след това и международни отношения в Московския държавен институт за международни отношения.

Иначе оплакванията за дискриминация на работното място започват още от обявите, които поставят дискриминационни условия за възраст, пол и т.н., минават през различното заплащане за една и съща дейност и стигат до дискриминация по признак синдикална принадлежност.

Форумът на КЗД днес е по повод съвместен проект с Министерството на труда и социалната политика - "Прогрес към равенство" по програмата на ЕС "Прогрес", който цели насърчаване на равнопоставеността във всички сфери на обществения живот.

 

Най-четените