Публичният дълг вече 18.5 на сто от БВП | webcafe.bg
newscafe

Публичният дълг стигна 18.5 на сто от БВП

Webcafe.bg
22.04.2013, 12:10 (обновена 22.04.2013, 13:07)
Пари

Единствено дефицитът на сектор "Държавно управление" по време на мандата на ГЕРБ е понижен - от 2.9 млрд. лева в началото на управлението на ГЕРБ до 624 милиона лева в края му

От 2009 г. до 2012 г. дългът на сектор "Държавно управление" се е увеличил от 9.9 на 14.3 млрд. лева, показват официалните данни на Националния статистически институт.

Публичният дълг се увеличава и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) за посочения период, като нараства от 14.6% през 2009-а до 18.5% за м.г. Най-голямото увеличение е от 2011 до 2012 година - с почти 2%.

В същото време за миналата година в общините и социално-осигурителните фондове е налице излишък съответно от 197 милиона лева и 66 милиона лева.

Единствено дефицитът на сектор "Държавно управление" по време на мандата на ГЕРБ е понижен - от 2.9 млрд. лева в началото на управлението на ГЕРБ до 624 милиона лева в края му.

Калин Христов: Реформи, а не харчене

Единственото, което ускорява растежа на една икономика, е провеждането на структурните промени, а не харченето на фискални средства. Това заяви преди ден в интервю за БТА Калин Христов, министър на финансите в служебното правителство.

Структурните реформи водят до растеж, а харченето на средства - до временно раздуване на икономиката до момента, в който пазарите спрат да финансират дефицитите и тогава икономиката се свива драматично, каза Христов. 

Това наблюдаваме в Гърция, Испания и Кипър. Има голямо неразбиране въобще в дискусията за дефицитите, когато някои хора смятат, че харченето и раздаването на средства може да стимулира икономиката, добави финансовият министър.

Светът като цяло има голямо ниво на задлъжнялост на публичния и частния сектор, съчетано със структурни проблеми и в Европа, и в Америка, а това потиска икономическия растеж в световен мащаб, коментира Христов.

Той подчерта, че очакванията за по-бавно възстановяване от кризата не са само наш локален феномен, а се наблюдават и в прогнозите на ЕК, МВФ и други международни финансови институции.

В актуализираните от правителството Национална програма за реформи и Конвергентна програма на България (2013-2016) Министерството на финансите предвижда икономически растеж от 1% през тази година, ускоряване през следващата година до 1.8 на сто и достигане през 2015 г. до 2.9%.

Калин Христов посочи, че отлагането във времето на възстановяването на икономиката води и до преоценка на прогнозата за заетостта - през тази година все още ще има спад на заетостта от 2.4 процента, а едва през следващата се очаква минимален растеж на заетостта от 0,4 процента. 

Прогнозата за инфлацията е за 1.8 на сто средногодишна инфлация за тази година, а за 2014 г. очакваме тя да се увеличи до 2.7%, но все още ще остане на много ниски нива, каза Христов.

Промяната в очакването за растежа променя скоростта, с която се върви към балансиран бюджет. Оставаме с дефицит от 0.8 на сто до 2016 г., а балансирането на бюджета се измества в 2017 г., каза Калин Христов и допълни, че идеята е, когато икономическата активност е слаба, фискалната политика да не играе проциклична роля. 

Това обаче не означава, че страната ни може да си позволи висок дефицит. Реализирането на бюджетен дефицит от 3 процента (таванът, разрешен по критериите от Маастрихт - бел.р.) е допустимо, когато икономиката е в състояние на значителен спад, а такова в момента нямаме, подчерта финансовият министър. 

Ако се допусне увеличаване на дефицита, срещу страната ни ще бъде заведена процедура за неспазване на Фискалния пакт, който сме подписали и който е приложен в Закона за публичните финансите, посочи Христов. 

Според новите европейски регулации, несъобразяването с изискванията за финансова стабилност е основание за замразяване на европейските фондове, коментира министърът.

Финансовият министър е категоричен, че няма заплаха за изпълнението на бюджета т.г. 
По предварителни данни за първото тримесечие на 2013 г. приходите се реализират с незначителни отклонения от планираните. 

Служебният министър на финансите не очаква да се наложи актуализация на бюджета след изборите на 12 май. 

Фискалният резерв в момента е в размер на около 5.3 млрд. лева и дори и след плащането през август на шестмесечната облигация, пусната на вътрешния пазар, за да бъдат финансирани субсидиите на земеделските стопани, резервът в края на годината ще е над минимално изискуемото ниво по закон (4.5 млрд. лева, бел.р.).

Oще: данни  държавен дълг  калин христов  министерство на финансите  нси  разходи  симеон дянков 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.05.2011, 14:26

2 Georgi Rangelov | 23.04.201312:59

Нито държавните инвестиции, нито реформите ще решат проблемите на българската икономика, ако не са извършени качествено и в интерес на обществото, а не на отделни негови членове. В някои сектори обаче напредък може да се постигне само с реформи и допълнителни разходи няма да доведат до нищо (пример: МВР). В останалите все пак е за предпочитане да се търсят административни начини за подобрение - така поне ако не доведат до очакваните резултати, няма да се налага после да плащаме за провалите на предишните управляващи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.02.2011, 14:31

1 Vasil | 22.04.201315:11

реформи а не харчене означава само едно - продължаващо потъване в бездната на неолибаралната чума които тези пишман "експерти" навряха България последните години ! за такъв кретене като този и Дянкофф трябва да има бесило Удивителна
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани