Жалбата на ГЕРБ за касиране на изборите на 12 май не бе уважена от Конституционния съд.
Само един от 12-те съдии - Благовест Пунев, е бил срещу това решение. Други трима са се подписали под него, но не са съгласни с мотивите, приети от мнозинството - това са Румен Ненков от съдебната квота, Кети Маркова, избрана в КС от квотата на президента, и Анастас Анастасов - член на КС от квотата на парламента (ГЕРБ).
Бившите управляващи поискаха цялостна отмяна на изборните резултати, тъй като в деня на размисъл гръмна сагата с бюлетините от Костинброд, с които бяха обвинени в опит за манипулация на вота.
96 депутати от ГЕРБ поискаха отмяна на резултатите и нови избори, изтъквайки груби нарушения на изборните правила и граждански права.
Пет дни след предсрочния вот лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията му е ощетена с около 7% заради скандала, оплел прокуратура, ДАНС и една национална телевизия.
В деня за размисъл БСП, ДПС и няколко други партии дадоха пресконференции, с които обвиниха ГЕРБ в опит за държавен преврат и подмяна на вота на българските избиратели. Прокуратурата преди това пък бе обвинена в национално предателство от Цветан Цветанов.
Още тогава се чуха мнения, че няма правни основания за касиране на изборите. Причината е доста иронична - Изборният кодекс, приет от ГЕРБ, който пределно ясно е дефинирал какво значи предизборна агитация.
За такава се приема всеки директен призив да се гласува за определена партия или кандидат.
В случая цялата реторика бе насочена срещу ГЕРБ, но явно никой не е призовал директно да не се гласува за партията на Борисов. От Централната избирателна комисия обявиха, че няма нарушения в деня за размисъл, защото никъде в ефир не е прозвучал призив за гласуване на определена политическа партия.
На 22 май ГЕРБ внесе три жалби до Конституционния съд във връзка с изборите. Първата жалба тяхна - за оспорване на изборните резултати в цялост. Другите две жалби, внесени чрез депутатите от ГЕРБ, бяха на РЗС и на НФСБ.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов първи оспори резултатите от изборите, подозирайки манипулация, която да остави партията му извън парламента с 3.8%.
Партията на Яне Янев оспорва три депутатски мандата, дадени на ДПС в София, след като там бяха пренесени гласовете от Турция. По тях Конституционният съд още не се е произнесъл.