Премиерът призова да си потърсим героите-водачи | webcafe.bg
newscafe

Премиерът призова да си потърсим героите-водачи

Webcafe,bg, по Dir.bg 02.05.2013, 14:07 (обновена 02.05.2013, 19:34)
Марин Райков

Снимка: © Sofia Photo Agency

Премиерът Марин Райков: Да си повярваме и потърсим героите, които могат да ни водят достойно

Независимо от междуособиците и калта на политическите интриги, у нас има нещо твърдо, има един жив въглен на гордост и достойнство, което гарантира, че България ще пребъде. Това каза служебният премиер Марин Райков, който днес е в Копривщица за отбелязването на 137-та годишнина от Априлското въстание.

"Защо обаче Априлското въстание, започнало във вашия град, е и ще остане повод за вечна и неподправена гордост на българите. Всъщност, то не беше първото, нито в петвековния мрак на робство, нито в цялата ни история. То не беше и най-масовото, то не беше и увенчано с военен триумф и въпреки това, то постави на колене една империя.

На изумителните зверства на поробителя българинът противопостави една нова самоличност - самоличността на един европейски народ, които беше разбрал, че думата „свобода" се пише с кръв, че свободата не се получава, а се взима, защото Левски, с гениално прозрение беше казал: "Който ни освободи, той ще ни пороби!".

Десетилетия по-късно, вдъхновени от същата решимост, с която бе написана априлската епопея, българите от Македония ще възкликнат: "Тирани, чудо ще направим! Ний чуждо иго не търпим, в своята кръв ще ви удавим и пак ще се освободим"!

Всеки, който проповядва, че историческата и политическата съдба на България се диктуват само и изключително от волята и поведението на великите сили, от волята на големите, на значимите в международната политика, трябва да се върне към неуморните и саможертвени усилия на апостолите от Българския революционен централен комитет. Трябва да си припомни смелостта на българина да излезе с черешови топчета срещу оръдията на турската редовна армия.

За разлика на съседните нам държави, национално-освободителното движение в България не се заражда с помощта и съдействието на която и да било от тези велики сили. Факт е.

Априлското въстание далеч не беше първото срещу Империята на нашия Балкански полуостров. Преди нас въстанаха и сърби и гърци. Бойците от българската легия се биха на Белградската крепост, в гръцкото въстание участваха десетки хиляди българи, с конни и пеши дружини, предвождани от Хаджи Христо Вулгарос, от Гого Войвода и от други. Рамо до рамо с гръцките въстаници застанаха множество западноевропейци, дори самия Байрон, край Наварим се стече флотът на цяла цивилизована Европа.

Ние, българите, обаче бяхме сами. Сами бяхме в Копривщица, сами бяхме в Батак, сами бяхме в Перущица. Сами бяхме през април 1876-та, сами бяхме и на Илинден 1903-та година. И това прави нашия подвиг огромен. Това е гаранцията, че независимо от междуособиците, от калта на политическите интриги днес, у нас има нещо твърдо, има един жив въглен на достойнство и гордост, който гарантира, че България ще пребъде.

Ние не сме малка нация, никога не сме били, няма и да бъдем. Ние трябва да си повярваме и да потърсим своите герои, онези, които днес могат да ни водят достойно, така, както са го правили едни съвсем обикновени хора, тук в един необикновен исторически момент преди 137 години. Обикновените хора, които днес с гордост определяме, като нашите национални герои", завърши словото си премиерът.

Oще: априлско въстание  годишнина  копривщица  марин райков  премиер 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.12.2012, 10:15

3 Radenko Kostadinov | 03.05.201315:12

"На изумителните зверства на ПОРОБИТЕЛЯ"....
Уау! Не мога да повярвам, че след толкова години, подобни думи звучат на официално изказване от български премиер! Никакво фамилиарничене за "бегло османско присъствие"...
Аз също съм се изумявал как стигнахме дотук, че да не можем дори да си представим за нормално един академик, доктор, образован и опитен човек да стане част от управлението на тази държава! Но, при положение, че досега сме я поверили в ръцете на хора, чиито професионални интереси се изчерпват единствено с "кой бил педерас, кой на кого бил човек, къф е този луд"... Жалко, наистина жалко!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.01.2013, 23:45

2 Bezpartien | 02.05.201320:11

От толкова доверие някой не могат да си вдигнат гащите! muhihihihi muhihihihi muhihihihi добре де, добре
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

1 Зелен Бетон | 02.05.201316:32

Оправдавам думите на Райков единствено с приповдигнатия тон, обичаен при честване на важни исторически дати. В изказвания по такива поводи е разбираемо да има малко повечко романтика.

Иначе призивът „да си повярваме и потърсим героите, които могат да ни водят достойно“ е, меко казано, неуместен. Очевидно е, че сред съществуващия политически „матриял“ не само няма водачи (камо ли герои), а рядко се намират и просто свестни управленци. Когато 20 години не чистиш, се натрупва предимно боклук.

Задача момер едно е много по-прозаична: да принудим властта (без значение от какъв политически цвят е) да работи в полза на хората, а не в своя. За целта наистина трябва да си повярваме, тук съм съгласен с премиера. С един много важен акцент: да СИ повярваме – а не да повярваме НА НЯКОГО. Това са съвършено различни неща.

Едва когато има власт, която е наясно с предназначението си и е достатъчно отговорна да го изпълнява, и това се утвърди като стандарт, вече биха могли да се появят евентуалните нови водачи на нацията. Иначе няма как да стане: личностите, които имат потенциала да бъдат такива, не желаят да имат нищо общо с властта или биват отрано обезкуражавани и изхвърляни от системата. А опитите да си ги създадем сами, припознавайки в разни случайни екземпляри царя-спасител или новия Крали Марко, доведоха ясно до какво.

Всъщност, герои има. Примерно, бих бил безкрайно щастлив да видя един Валери Петров като министър на културата. И съм убеден, че въпреки напредналата си възраст би се справил блестящо – защото на управлението на културата в България (а и на управлението на страната въобще) му липсва именно това, което този човек притежава: МЪДРОСТ. Но твърде много го уважавам и ценя, за да ми мине и през ум да поискам от него да влезе в зверилника на съвременната българска политика.

С две думи: властта трябва да стане такава, че да е нормално Валери Петров да бъде министър на културата. Докато това не се случи, всякакво търсене на водачи и герои ще е съмнително упражнение с катастрофален край.
   

оценка

+1 -0