Кошмарен сценарий: авторитаризъм в Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция | webcafe.bg
newscafe

Заплашва ни най-лошото - авторитаризъм

Webcafe.bg, по БТА 03.11.2012, 19:08 (обновена 05.11.2012, 12:40)
Бойко Борисов

Снимка: © Явор Николов

В група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление

"Кошмарният сценарий, който си представям, е, че в група от поне пет европейски страни - Австрия, Унгария, Румъния, България и Гърция, ще бъдем свидетели на възраждането на форма на авторитарно управление, подобна на наблюдаваната през 30-те години на миналия век, която аз наричам австро-клерикален фашизъм". Това заявява в интервю за италианското издание "Мулино", цитирано от БТА, професор Клаус Оффе - преподавател по политическа социология в Hertie School of Government в Берлин,

"Съществува традиция на авторитарно управление, което е специфично за Югоизточна Европа и ние се нуждаем от ЕС, за да го контролираме и да му се противопоставим. Свидетели сме как то действа в момента в Румъния и в Унгария, а рискът бе то да надделее и в Австрия по времето на Хайдер," предупреждава професорът.

Печелившите ще печелят, губещите ще губят

"Допуснати бяха редица грешки и първата е в неправилните размери на еврозоната. Страни с различна производителност и различни уединени стойности на труда, които са решаващи променливи величини, не могат да имат единна валута.

Така печелившите ще продължават да печелят, а губещите ще загубят още повече. Германия, Холандия, Финландия, Люксембург и някои други са природно надарени с "излишък по рождение", докато южните страни са неизбежно губещи.

Другата грешка е, че в тази зле планирана валутна зона липсва единна фискална и социална политика. Налице са някои твърде хилави заместители и критериите от Маастрихт, които всъщност нищо не регулират, не могат да заместят един фискален и социален режим, който да е еднакъв за всички страни членки.

Има начин да се реагира на това по нормативен път. Трябва да се зададе въпросът кой спечели най-много и пострада най-малко от допуснатите грешки. Според общоприето схващане именно тези страни би трябвало да заплатят загубите от грешките.

Отговорът на въпроса е: Германия. Диспропорциите в търговията облагодетелстваха Германия посредством превъзходството на износа спрямо вноса, което не би било възможно в отсъствието на единна валута. Еврото е механизъм, който облагодетелства германския износ, защото останалите страни членки са безсилни пред единната валута. Те не могат повече да правят онова, което правеха през 80-те и 90-те години на миналия век, когато "нагаждаха" собствените си парични единици посредством девалвация.

Така и не мога да проумея защо Испания и Италия бяха толкова ентусиазирани за въвеждането на еврото, макар че това за тях означаваше самоограничаване на автономията," отбелязва Клаус Оффе.

Последиците от еврокризата

"Кризата, която избухна през 2008 г., изведе на преден план грешките с цялата им драстичност. Току-що се опитах да дам отговор от морална гледна точка - онези, които извлякоха най-много облаги, сега трябва да компенсират останалите страни или да понесат голямата част от дълговете.

За сетен път обаче, това е неосъществимо от политическа гледна точка, тъй като рискува да загуби изборите всяко правителство, което предложи неравномерно разпределение на дълговете или нещо от сорта на тяхното ипотекиране, на еврооблигации и прочие.

Според мен ще бъде рисковано и дори самоубийствено, ако Социалдемократическата партия в Германия предложи подобна стратегия "на доброволни начала". Изправени сме пред класическо противоречие - онова, което от икономическа и морална гледна точка е абсолютно необходимо или направо задължително, е невъзможно по вътрешнополитически съображения.

Политическите партии в Германия, но и в други страни като Франция и Италия, които не правят изключение, се провалиха и не можаха да поднесат на своите избиратели обяснението, което се опитвам да синтезирам - допуснахме грешки, търсим коректен начин да платим за тези грешки. Задължение на политическите партии, които по най-жалък начин се провалиха, бе да обяснят това на електората.

Състоянието на партиите се влошава и те прибягват до опортюнистични ходове, за да останат на власт. Липсата на ясна политическа линия, на програма и идеология, на стандарти за определяне на кое е справедливо и коректно кара политическите партии да пренебрегват основното си задължение да възпитават собствения си електорат, като упражняват форма на хегемония и изпълняват ролята на лидери в една стратегическа визия за добре организирано общество," подчертава Оффе.

Провалът на партиите

Според него италианският премиер Марио Монти е прав в диагнозата на проблема, но е затруднен да направи прогноза. "Демокрацията и парламентарният режим са несъвместими с онова, което сега трябва да се предприеме, за да се реагира на ситуацията. В известен смисъл кризата унищожава ключови елементи на демокрацията, защото превръща в необходимост действия, които нямат подкрепата на общественото мнение.

Партиите се провалиха във възпитанието на обществото по тази точка и сега са на кръстопът - дали да направят необходимото или да направят онова, което се ползва с народната подкрепа. От политическа гледна точка така се стига до мъртво положение.

Доста съм уверен и смятам, че еврото ще оцелее и Гърция вероятно ще остане в еврозоната. Но ще оцелее по технократски начин, което ще доведе до повсеместно укрепване на крайно десните сили и на антиевропейските настроения. За демократично настроените европейци Европа винаги е била цивилизационна сила, която взема, държи и упражнява контрола върху патологичните тенденции, които познаваме от историята.

Нуждаем се от тази Европа, за да контролираме страстите и патологиите на някои страни членки и особено на Германия. Следователно, имаме нужда от европейска власт, от европейско правителство, от подобие на европейска федерация, която е в състояние да изпълнява тези контролни функции. Поради тези политически съображения в Европа се води мощна историческа дискусия в полза на тази "върховна власт".

Засега я постигнахме, но под формата на бедствена операция. Става дума за ЕЦБ (Европейската централна банка), която е най-малко демократичната от деполитизираните или политически недосегаеми институции в цялата организационна структура на ЕС.

Със своя управителен съвет от 23 души, между които управителите на 17 национални банки от еврозоната, ЕЦБ разполага с повече власт да гради Европа, докато имиджът, който се оформя в очите на искрено демократичните европейци е имидж на дълбоко антидемократичен и технократски съюз," заключава Клаус Оффе

 

Oще: австрия  авторитаризъм  българия  гърция  демокрация  еврозона  идеология  криза  партии  режим  румъния  фашизъм  югоизточна европа 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

20 lele male | 06.11.201210:53

Съгласна съм, Лельо Ог, твърде крайна съм!
Последното изречение да бъде заличено от протокола... Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

19 NannyOgg | 05.11.201217:26

Леле мале, малко ти е силен коментара, в частта за алчните производители и никаквите протекции Усмивка Държава, която не иска и не съумява адекватно и премерено да си защитава производството, направо я пиши бегала, тъй като всеки сектор е свързан с друг - земеделието с транспорта, с машиностроенето и производството на хим. продукти, с реклама и т.н. И ако дадеш една голяма майна на едните и ги обречеш на бавна, но неминуема смърт, със сигурност засягаш и другите, и то не в най-благоприятния смисъл. Пък ние все пак нашата територия, с претенция за държава, все още си я обичаме, не виждам защо да я загробваме тотално
Усмивка
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

18 lele male | 05.11.201216:57

Добре, бе мама му стара. Да речем, че енергията ни е на цената на запада, ама сме с най-нисък стандарт по заплати... т.е. не може цената на млякото, месото и бла бла нашенска продукция да е по-скъпа от западните. т.е. имаме алчни производители и алчни прекупвачи... не разбирам Ами никакви протекции за тях!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

17 Bobby_gBG | 05.11.201212:56

15 Оня Дето Го Трият | 05.11.201211:45
Боби

Няма дъмпингови цени на чужденците, а има нерентабилно работещи наши производители.
Не може да не си го забелязал и в собствената си работа как нещата се работят тромаво, неефективно и следователно скъпо.
-------------------------------
Всъщност съм видял че сме най-печелившия завод в групата, въпреки че половината от другите заводи са по-ефективни - по-евтините заплати тук водят до по-добра печалба.

Така че въпроса си е до ноу-хау. И методология. Които трябваше да се усвояват постепенно.

Но как да е, лошото е че вече е късно за протекционизъм в по-голямата част от икономиката, пазара е завладян от чужди фирми дето изпомпват печалбите навън, с картели между били, кауфланди, карфури и тем подобни, за сметка на производителите...


Иначе да - ако не се направи кадърно, политиката на протекционизъм може да доведе до картел на местните производители.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

16 mima | 05.11.201212:16

Струва ми се, че има начини и в рамките на евросъюза държавата да изработи закони, които да защитават малките и средни предприемачи, но на политиците не им дреме.
Ще се повторя, обаче: в Гърция няма вериги бензиностанции или супермаркети вътре в населените места (имат изискване да са на определено разстояние извън града); в Лондон най-близкият мол до центъра е на 1 час път с метро, същото и в Париж, Рим, супермаркети в центъра видях само в Рим и то малки. Може и да греша, но ми се струва, че там умеят да ценят и пазят малкия бизнес. В България какво е положението? Даже баба ми пазарува в Била, хипермаркетите са на всяка крачка. До скоро поне в мебелния бранш нямаше външна инвазия. Икеа промени това. Всеки втори софиянец вече "си е пазарувал в Икеа" - супер престиж, разбираш ли... Необходима е и промяна на нагласата на българина спрямо българските стоки, а това може да стане само чрез просвета.
Има механизми за въздействие, но няма кой да ги направи реални, защото ще секнат комисионните. Такъв ни е характера да се самоизяждаме.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

15 Оня Дето Го Трият | 05.11.201211:45

Боби

Няма дъмпингови цени на чужденците, а има нерентабилно работещи наши производители.
Не може да не си го забелязал и в собствената си работа как нещата се работят тромаво, неефективно и слеователно скъпо.
Ако наложат някакъв протекционизъм, наште производители няма да вдигнат качеството си, а само ще надуят цените, щото ги няма "дъмпинговите" вносни стоки, които да им напомнят, че има конкуренция.
От това ще страдаш ти като потребител в крайна сметка.....а също и като работник....а също и като данъкоплатец....
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.03.2011, 14:53

14 Bobby_gBG | 05.11.201210:13

Боби, знаеш ли докъде се стига с твоя "протекционизъм"? До това, че на пазара се заформят катели, цените се договарят между търговците и започват да растат, докато купувачите започнат да нямат сили /буквално/ да купуват дори стоки от първа необходимост и накрая пазара се отваря /не зада се спаси населението от глад разбира се, а зада се спасят управляващите от гилотиниране Усмивка/.
--------------------------------------
Еми то картелите и сега си ги има. Масово. И без протекционализъм - само че ги прилагат над чужди стоки.

А и тук пак идва ролята на правителството - слага си митото, и го оставя. Ако вътрешно направят картел над стоките/услугите - ще си качат цените, ама цената на вносната стока ще си остане същата, защото правителството няма да бута митото. Цялата идея е всъщност това мито да се въведе, да се държи, и всяка година да се смъква малко по малко, засилвайки конкуренцията на вътрешния пазар ПОСТЕПЕННО, а не изведнъж - така че който може - да се развива, да е изправен всяка година пред по-силна конкуренция, и да се осъвършенства докато може да се конкурира свободно (или поне с минимални мита) и с външните стоки (е не с китайските, там задължитено трябва да си останат митата).

И това е начина да се направи, а не отведнъж да се пускат стоки с които вътрешното производство не може да се конкурира, пък после да се чудим защо всичко е фалирало, и да се търсят методи за съживяване на производство, което е било убито по много тъп начин.



----------------------------
13 Оня Дето Го Трият | 05.11.201208:34
За да говорим за протекционизъм, трябва първо да почнем да произвеждаме нещо.
Ние даже вече и прословутите чушки и домати не произвеждаме, правим само.....хотели....
----------------------------
Всъщност точно това е доказателството че трябваше да има протекционизъм, да защити българското земеделие докато го имаше, защото дъмпинговите цени на гръцките и македонски домати ликвидираха голяма част от вътрешното производство...


Точно тук трябваше да се намеси политиката на протекционизъм, и да не позволява рязко и отведнъж да се залива пазара с евтина външна продукция, ами в период от да кажем 10 години да намаля митата малко по-малко, принуждавайки местните производители да повишават конкурентността си малко по малко, а не направо да се махнат, и на практика "да хвърлиш неможещ да плува в океана и да видиш какво ще се случи"... Съвсем очаквано земеделието се "удави".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

13 Оня Дето Го Трият | 05.11.201208:34

За да говорим за протекционизъм, трябва първо да почнем да произвеждаме нещо.
Ние даже вече и прословутите чушки и домати не произвеждаме, правим само.....хотели....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

12 pepe | 05.11.201202:28

А, да, разбира се, правят го и като стоварват някой десант в някоя страна тук и там /американците де/. Това едва ли може да се приеме за много хитроумен начин на протекционизъм. Направо си е груба селска проява на която и ние можем да завидим Усмивка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

11 pepe | 05.11.201202:22

Боби, знаеш ли докъде се стига с твоя "протекционизъм"? До това, че на пазара се заформят катели, цените се договарят между търговците и започват да растат, докато купувачите започнат да нямат сили /буквално/ да купуват дори стоки от първа необходимост и накрая пазара се отваря /не зада се спаси населението от глад разбира се, а зада се спасят управляващите от гилотиниране Усмивка/.
Известна доза протекционизъм, но прилаган по друг начин обаче върши работа. Сработил е в Япония например, в областта на технологиите поне, където компаниите са се радвали на протекционизъм /някъде през 60-те - 70-те/ но заедно с това вътрешно, помежду им е съществувала най свирепа конкуренция. Но това е Япония, там никой бизнесмен не си е и помислял да се уговаря с конкурентите как да обират дружно народа си. Истински майстори на протекционизма са в Щатите - противно на цялото тръбене за отворени пазари и т.н. Типичен пример е Майкрософт - част от лицензионната такса за операционната и система е влизала в цената на процесорите на Интел и са им правени директни отчисления - малко като авторските права в цената на празните носители /просто аналогия/ и това е само един от начините, по който тази фирма се е ползвала с протекционизъм. Американците са му наистина майстори - правят го разнообразно и винаги така, че отвън някакси не се набива на очи...
В България обаче ще си го направим по най-селския възможен начин, ще добавим неминуемата доза корупция и резултатите ще са каквито ги описах в началото.
Съжалявам, но в момента не мога да прочета това, което си написал цялото. Ще се опитам утре по някое време.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани