Wikileaks: Сделката за медиците в Либия | webcafe.bg
newscafe

Wikileaks: Сделката за медиците в Либия

Webcafe.bg , Биволъ
24.07.2011, 15:06 (обновена 24.07.2011, 19:41)
муамар кадафи

Снимка: © Getty Images

Муамар Кадафи изнудва до последния момент български, европейски и американски дипломати, преди да пусне несправедливо обвинените наши медици преди четири години.

Дипломатическите доклади до Държавния департамент от София, предоставени от Wikileaks, разкриват някои неизвестни подробности, довели до окончателнота освобождаване на бългапските медици от Либия на 23 юли 2007 година. Те са публикувани от сайта Биволъ.

САЩ предпочитат тихата дипломация за освобождаването на българските медицински сестри в Либия, става ясно от грамите.  Българската страна смята, че американците са единствената сила с достатъчно влияние да убеди Либия да вземе "трудното политическо решение" да освободи сестрите.

Българският външен министър Ивайло Калфин е казал на американския посланик Байърли през март 2006 г, че България три пъти е възпирала Съвета на Европа да излезе с резолюция за българските медицински сестри осъдени на смърт в Либия, за да окуражи "продуктивна атмосфера за преговори". Той обаче подчертал, че такава позиция не може да се поддържа безкрайно.

Българската страна е била готова да приеме всяко предложение за либийския дълг към България. Преоценката на дълга "на пет милиона долара или на пет долара" - както казва Калфин, трябва да е част от договорката за освобождаване на сестрите.

Ситуацията се променя в началото на 2007 г. след потвърждаването на смъртните присъди на медиците. Българските лидери са обезкуражени от липсата на резултати и "изглежда нямат намерение да се върнат към политиката на тихата дипломация, която е широко смятана за провал" - пише посланик Байърли в секретна грама от 8 януари 2007. Той препоръчва Държавния департамент на САЩ да отговори положително на българската покана за преговори на 15 и 16 януари в София, на които са поканени САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Либия, въпреки че участието на либийците не е сигурно.

В края на февруари 2007 г. Байърли изпраща нова грама, в която казва, че е време да се "снижат емоциите", тъй като "качването на децибелите" от българското правителство е направило задачата на дипломатите по-трудна. България е постигнала успех с мобилизацията на подкрепа от ЕС за каузата срещу Либия, но може да изгуби контрол върху процеса и да стане "жертва на собствения си успех", ако все нови и нови европейски политици се изказват по въпроса. Причината е в гневната реакция на либийската страна.

Посланикът отправя пет препоръки за поведение на американската дипломация:

- да се подчертае необходимостта от намаляване на интензивата реторика в публичното пространство от европейците и българите;

- да се окуражи общ фронт на ЕС, предвождан от Великобритания;

- да се подкрепи в близкосрочен план среща на работна група във формат СAЩ/Великобритания/ЕС/България и с либийско участие, която да потвърди приблизителната договорка за освобождаването, графика на съдебния процес и следващите стъпки с фондацията за заразените със СПИН деца от Бенгази и плана за действие на ЕС;

- да се координират внимателно обществените очаквания и да се избегне повторението на шумната и гневна кампания, последвала потвърдените смъртни присъди, в периода след 19 декември, в случай, че и Върховният съд потвърди смъртното наказание;

- да се подкрепи ЕС, като се убедят България и Либия да се завърнат към дискретната дипломация.

Тази политика явно е одобрена и от българската страна, тъй като няколко месеца по-късно в навечерието на присъдата на Върховния съд на Либия, правителството оказва натиск над големите медии да реагират сдържано. Съветник на Станишев лично е говорил с издателите на големите медии, призовавайки ги да отразят с "отговорна тоналност" събитията - пише посланик Байърли. Резултатът е, че заглавията са по-скоро сдържани, а най-острите изказвания идват от Волен Сидеров и тогавашния кмет на София Бойко Борисов.

Следващата стъпка в "сделката" е замяната на смъртното наказание с доживотен затвор от Върховния съдебен съвет на Либия на 17-ти юли, която отваря вратата за завръщане на медиците в България да излежат присъдите си в рамките на споразумението за съдебно сътрудничество между Либия и България.

Контакти на посолството са докладвали, че нужните документи ще бъдат изпратени на либийската страна преди 20-ти юли. Според посланик Байърли българите не изглеждат подготвени за незабавното осъществяване на този демарш.

Току що влезлият в длъжност нов министър на правосъдието Меглена Тачева ще премине през първи тест с този случай, смята Байърли и отбелязва, че предстоящата визита на френския президент Саркози в Либия може да стане извинение за либийската страна да не бърза.

Още на следващия ден Байърли се среща с официално лице от Министерството на външните работи, което потвърждава, че българското посолство в Триполи е получило официалното искане за трансфер на медиците.

Контактът на посолството обаче отказва да каже кога е изпратено искането, позовавайки се на класифицирана информация. Топката отново е в лагера на либийците - смята посланикът. Той не получава отговор на въпроса дали либийската страна ще изчака предстоящата визита на френския президент Саркози, за да финализира сделката за медиците.

Завръщането на българските медици на борда на френския правителствен самолет на 23 юли е описана от посланик Байърли като нещо подобно на завръщането на американските военопленници от Виетнам или американските заложници от Техеран.

Посланикът докладва и думите на дипломата Марк Пиерини, шеф на Международния фонд за Бенгази, който споделя, че последните 48 часа са били "доста отвратителни" и либийците са искали нови отстъпки от Брюксел до последния момент преди медиците да се качат на самолета на Сесилия Саркози.

"В крайна сметка, според Пиерини, може би Емирът на Катар е дал някакви пари, за да бъде сключена крайната сделка", пише Байърли.

Приключването на сделката за медиците обаче става ефективно след като България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара на 2 август, за което посолството съобщава в отделна грама. Отбелязано е "учудващо слабото злопаметство" и липсата на обвинения за съдбата на медиците.

Възторгът от завръщането на медиците уляга, настроението е на облекчение и възстановяване. Ако обаче медиците се решат да говорят за преживяното, нещата могат да се променят - прогнозира американският шарже д'афер Караянис, който е подписал грамата.

Осъдените на смърт по обвинение в умишлено заразяване на стотици либийски деца с ХИВ български медици, които прекараха 8.5 години в либийски затвор, бяха освободени преди четири години, на 23 юли 2007 г., и пристигнаха в София с правителствения самолет на Френската република, придружени от тогавашната съпруга на френския президент - Сесилия Саркози.

Oще: wikileaks  грами  дипломация  ес  либия  медици  сащ  хив 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани