Лидерът на "България без цензура" Николай Бареков не е подал документ в Националната агенция за приходите, с който да се отказва от данъчна и банкова тайна върху финансите си. Това съобщава в. "Сега" като се позовава на информация от приходното ведомство.
"Към момента няма депозиран писмен документ в НАП от Николай Бареков, с който да изразява съгласие за разкриване на данъчно-осигурителна информация", съобщили от агенцията. От там са отказали повече информация, защото по нареждане на прокуратурата тече пълна данъчна ревизия срещу Бареков, депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, с които той е близък.
Въпреки твърденията на самия Бареков, че се е отказал от тайната върху парите си, той е отказал на изданието да предостави документи за произхода на средствата, с които издържа партията си, гражданските си сдружения, офисите и турнетата си, както и за данъците, които твърди, че е платил.
"Николай Бареков се отказа от банкова тайна, с което записа нова страница в българската политическа действителност, ставайки първият политик, който не забогатя от заменки, приватизация и далавери, а влезе в политиката, дарявайки личните си средства в полза на нуждаещите се български граждани". Това се казва в съобщение на "България без цензура", пратено до медиите на 8 март.
От изданието правят изчисление на база на твърдението му, че е платил половин милион лева данък общо доход, че доходите му би трябвало да са около 5 млн. лв. за една година. Самията Бареков казва, че доходите му идват от заплатата му като висш мениджър в 3 телевизии - 8000 лeва чисто на месец, както и от продажба на акции на компания, на която твърди, че е основател.
В Търговския регистър обаче липсват документи за подобни сделки, задължителните годишни отчети на компаниите, в които съдружник или акционер е съпругата му, както и отчетите на неправителствените му организации "България без цензура" и "План БГ", показва проверка на вестникасочва изданието.
Според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс всеки има право данъчната и осигурителната информация за него да бъде пазена в тайна. Предоставянето на такива данни се допуска по искане на ДАНС, НОИ, агенция "Митници" и др. Извън тези случаи данъчна и осигурителна информация може да се разкрива само с писмено съгласие на лицето или въз основа на съдебен акт.
