Не сме щастливи от страх да не обидим някого | webcafe.bg
newscafe

Не сме щастливи от страх да не обидим някого

Webcafe.bg , БТА 28.08.2012, 09:53 (обновена 28.08.2012, 10:40)
ръце, хора

Снимка: © deviantart.com

Неспособността ни да виждаме в другите източник на подкрепа и доверие е основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие - в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки

"Атомизацията" на обществото, липсата на пълноценни междуличностни връзки и на сигурност за бъдещето са основните причини българите да се определят като нещастни, коментира антропологът от БАН доц. Валери Личев, пред БТА.

Според доклад за световното щастие българите са сред 10-те най-нещастни народи в света. В същото време тази година Институтът за социални изследвания и маркетинг излезе с данни, че българинът не е нещастен, а по-скоро предпочита да се представя за такъв и да не споделя щастието си по различни причини - от страх, от завист, от суеверие или защото не смята, че останалите обичат да слушат да чуждите успехи.

У нас има стар страх, плод на суеверието, че назоваването на нещо може да има причинно-следствени последици. Неслучайно имената на болестите - например шарка и чума, не се споменават в традиционната култура, тъй като се вярва, че с назоваването им ще бъдат призовавани, и се използват заместващи, описателни имена, например "блага леля", обяснява той.

Ако човек се определи като щастлив, той ще афишира емоционално превъзходство над другите, които е много вероятно да бъдат раздразнени от подобен тип откровеност. Така би могъл да събуди тяхната прикрита агресия, която да се прояви като завист, обяснява Личев. Това е архаичен феномен, съпътстващ ни още от кърмаческа възраст и изразява желанието ни за разрушаване на "по-добрия", превъзхождащия ни обект.

Щастието става толкова по-проблематично, колкото по-силен е разпадът на междуличностните отношения, но по-адекватно според него е обяснението, което свързва негативната оценка на психичното състояние с несигурното бъдеще. Човек се адаптира не само към природната среда, но и към социалната.

В стабилна среда човек може да проектира успешно своя живот и да живее съобразно собствените си проекти. В несигурна среда като българската, дългосрочни планове не могат да бъдат правени.

В неспособността ни да виждаме в другите източник на подкрепа и доверие Личев намира и основната причина за липсата на стабилно чувство, което да се определя като щастие - в отсъствието на пълноценни междуличностни връзки.

Веднъж озовал се в спиралата на нещастието на атомизираното общество, човек няма особено големи шансове да се измъкне от порочното циклично завихряне в нея.

В наши дни ценностите стават все по-индивидуалистични. Експертът вижда изход в утвърждаването на нов тип ценности - неиндивидуалистични, алтруистични, но смята, че това ще бъде направено, според утопията на Атали, от бъдещите "трансчовеци" - нов тип елити, чиято поява обаче може да се очаква най-рано след 50 години.

В определена степен българинът все още може да бъде описан в духа на възгледите на Ерих Фром като "беглец от свободата", смята Личев.

Авторитаризмът на съвременната политическа култура е плод именно на вярата, че е по-добре да възложиш отговорността за съществуването си и за вземането на решения на някой друг, вместо сам да се изправиш срещу проблемите, от които бягаш.

Oще: отношения  щастие  щастливи 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.01.2012, 12:39

30 fata morgana | 29.08.201217:03

Паяче, чак сега мярнах темата.
Там имат уникално добра школа в бейли денса.
Мънчикото е много сладко и много добре е усвоило техниките. Но си мисля, че му е рано още за спектакли.
Това си е женско изкуство, предназначено да се изпълнява от жени и да забавлява жени. Даже горещо го препоръчвам на всички дами, защото много добре действа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

29 koya sam? | 29.08.201213:51

Щастие...Това е мимолетно състояние, а нещастието е по-скоро перманентно. Така е в този свят.
Но, щастието зависи и от това, какво искаш. Ако си си поставил егоистични цели, много е вероятно да си нещастен. Ако се радваш обаче, че си намерил отговора на важен въпрос, че си успял да помогнеш на някой, тогава ти ще живееш в щастие. Не съм го измислила аз това, а древните мъдреци. Дори човек да го боли за нещо лично, ако успее да преодолее да мисли само за себе си, ще постигне удовлетвореност и спокойствие. И не е глупост това, че ако направиш добро, то все някога ще ти се върне: когато спреш да мислиш само за себе си и за болката си, ще си вече на друго ниво на осъзнаване на света, с други приоритети.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

28 паяка | 29.08.201212:56

ФАТААААА, къде си?

http://www.youtube.com/watch?v=vixU16iV_WU&feature=related

Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

27 Dimitar Stamboliyski | 29.08.201212:01

@Ганимед - лоша изразна подредба от моя страна, сори! По-иначе би звучало "Живеейки някога...". Както и последвал увод "Сега, под невероятното Холандско слънце..." (тук напоследък бяха необичайни жеги Кул )

Датчанина пита: "Hvordan går det?"
Холандеца пита: "Hoe gaat het met jou?"
Нито на единия, нито на другия му пука к'во реално става с теб. Очаквай и единия, и другия да ти се заоплакват! Не очаквай особена помощ! Затова и ти не бързай да се раздаваш! (Личен опит)

@Джачинта: Това с постоянното щастие е илюзорно. Описателно: В пустинята така правят магистралите, например, с една минимална дъга, за да ти се налага все да завиваш и да не заспиш от еднообразния пейзаж. Щастието може да се преследва (което е логично даже), но перманентното такова не вярвам да съществува. Хората се ощастливяват от различни фактори - финанси, добри новини, чуждо нещастие, прогрес, семейство, чужда болка, възпроизводство, стабилност в дългосрочен аспект, почесано его, регулярни сексуални контакти, етц.

Лично, аз, съм щастлив, когато семейството ми се чувства добре и мога да се развивам! Слава Богу, всички са добре, обичаме се още по-силно поради трудностите пред нас! Постарах се да бъда приет в най-реномирания университет на Холандия, що-годе здрав съм (комбинацията от намалено алкохолно потребление и връщане към спорта върши чудеса Намига ) Ще се развивам в насоката, която обичам (Политическа География) след като отделих 10 години на активна работа, от която научих много, както и много дадох (и да, вишуту ми е География/СУ). И ще съм истински щастлив, ако за моя fieldwork се класирам за Кралство Бутан или Коста Рика (държави без армии и доста щастливо население според същите класации). И да, стандарта, 4-цифрената заплата и свободата да определям, а не да ми определят остават назад. Чакат ме трудни дни, бая неизвестни, високи изисквания, но именно затова съм щастлив. Сам си го избрах! В този мой единствен живот!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

26 паяка | 29.08.201211:45

Щастието не е перманентно състояние.По-скоро човек може да има кратки или по-продължителни периоди с такова усещане. Така си мисля аз. Както има периоди в които ти е студено или горещо, или пък си гладен, или ти е приятно да наблюдаваш нещо красиво, или виждаш готиния резултат на много старание или дълго очакване, или се е получил готин секс... Това е някакво усещане на човека в някаква конкретна ситуация. Изобщо "щастие" като как да го възприемаме? Толкова е субективно и относително.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.10.2011, 18:45

25 Ben Dover | 29.08.201211:33

Щастие е когато омешаш приспивателните с разхлабително и се събудиш 2 минути преди да си се насрал.Всичко друго е лъжа.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2012, 11:03

24 джачинта | 29.08.201211:22

Dimitar Stamboliyski
И все пак ми е интересно, след като сте направили тези обощения на регионален принцип, какво според вас означава да сте щастлив.
Ако е в това, което твърди Иван, то няма щастливи хора. Или има само за даден момент.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 16.10.2011, 12:14

23 Ганимед | 29.08.201211:08

Правиш ли разлика между датчанин и холандец?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

22 Dimitar Stamboliyski | 29.08.201209:23

Някои наблюдения:

1. При срещите ми с Източноевропейци, най-често забелязвам, колко са невротизирани. Според мен, най-вече, резултат от постоянните спънки, прегради и неудачи в ежедневието им. По принцип, славянските нации са easygoing, но ако индивида е възпитаван в рамките на ортодоксалните, хуманитарни нрави на взаимопомощ, братство и прочие, съвременната реалност малко по малко го деформира (донякъде личен опит). Това важи с пълно право и за повечето Азиатци, живяли по-дълго в общество устроено по Западен модел (освен ако не са фабрикански отроци или фулбрайтови стипендианти, за които живота е един глейт дзой).

2. Живеейки м/у мега нано щастливите Датчани, с изненада установих, колко не по-малко невротизирани са и те самите. Само мимикрията е по-успешна. Независимо от стандарта и безкрайно по-широкия набор от шансове, всеки един е издигнал стена около себе си и съжителства на приципа на филтриращата мида. Може би е по-практично, може и да е мн по-функционално, тепърва ще установя. Калвинистичните порядки (мн сходни с тези в съседни католически държави) въвеждат индивида в порядките на прагматизма още в най-ранна детска възраст. За добро или лошо!

Изводи:

1. Ако седнете на маса с Поляк/Българин/Дагестанец, етц, целувайте се, уважавайте се, но винаги едно на ум! Намига

2. Видите ли Холандец да се дави, оставете го на мира, всичко останало може да ви коства пари! Смее се

(Личен опит)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.08.2012, 08:24

21 Стоян Кръстев | 29.08.201208:25

тук може би важи правилото че напълно щастливи са само лудите Кул
   

оценка

+0 -0