Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Шеврон" иска да дупчи за газ в България

Американският посланик Джеймс Уорлик съобщи за интерес на американската компания "Шеврон" към проучване за добив на газ в България Снимка: БГНЕС
Американският посланик Джеймс Уорлик съобщи за интерес на американската компания "Шеврон" към проучване за добив на газ в България

България има потенциал за добив на 25 млрд. куб. м шистов газ, ако бъдат доказани залежи от него, и американската компания "Шеврон" има интерес да прави проучванията.

Това е реална възможност за диверсификация на енергийните източници за България, съобщи  посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик на специален брифинг днес. Шистовият газ има потенциал да промени правилата на енергийната игра не само в България, но и в региона, заяви  посланикът, който съобщи за среща на премиера Бойко Борисов с представители на "Шеврон".

Според посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик все още е рано да се говори за това каква ще бъде цената на газа, тъй като в момента предстои да се извършат проучвания за възможностите за добив на газ. Специалистите от "Шеврон" обясниха, че вероятното находище на шистов газ се намира в близост до българо-румънската граница на североизток, като прогнозният му капацитет  е около 25 млрд. куб. метра газ. Годишната консумация на газ в България е малко над 3 млрд. куб. метра.

Според специалистите от „Шеврон" при добива на шистов газ няма опасност от екологични замърсявания. Шистовият газ се различава от конвенционалния природен газ по това, че не се намира под високо налягане - това изключва възможността да се получи изпускане в околната среда. Също така такива джобове с газ се намират на дълбочина около 2 до 5 км, като първоначално се използва много вода.

В случай че се докаже наличие на газ в кухините на земните недра, се предизвикват  миниземетресения, които да го изкарат на повърхността.

Добивът на шистов газ е в енергийната ни стратегия

Добивът на шистов газ е заложен в енергийната стратегия на България до 2020 г.

"Държавата активно ще подкрепя развитието на алтернативните източници на природния газ/шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море, тъй като шистовият газ е неразработеното богатство на Европа и използването му в близко бъдеще ще редуцира съществено зависимостта от внос на "синьо гориво" от Русия."

Стратегията предвижда приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ и дълбоки сондажи в Черно море.

Що е то шистов газ

Находищата на шистов газ се отнасят към т.нар. "неконвенционални" газови резервоари. Шистите са фини, класически седиментни скали, съставени от кал - смесица от люспи от глинести минерали и малки фрагменти на други минерали, най-често кварц и калцит. Особеното в случая е, че газът се съдържа в порите или в микропукнатини на скалата, поради което добивът му е затруднен.

Извличането на газ от шисти е познато в САЩ още от 19 век, но се използва сравнително рядко.  Основният проблем идва от големите капитални разходи, тъй като за добива на едно и също количество газ при шистовите находища се налага да се изградят многократно повече сондажи, спрямо необходимите за усвояване на традиционни резервоари.

Няма сериозен екологичен риск за подпочвените води от използването на химикали при сондажите, заяви на брифинга днес вицепрезидентът на "Шеврон" Йън Макдоналд.

Край Каварна вече са "Мелроуз"

От няколко години компанията "Мелроуз" заедно с "Проучване и добив на нефт и газ", собственост на "Химимпорт", разработва газови находища край Каварна. В края на април м.г. от "Мелроуз България" дори обявиха, че Варна ще се превърне в газова столица на България. Компанията експлоатира като концесионер находището Галата, изчерпано през януари 2009 г. След сондажи обаче "Мелроуз" откри още две сериозни находища източно от Галата, наречени Каварна и Калиакра.

На 7 км източно от Галата се намира находището Каварна, което е разчетено - по песимистични оценки, с потенциал за 670 милиона куб. м газ, а по оптимистични прогнози - до около 1.5 млрд. куб. м. 

 

Най-четените