В България децата са най-застрашени от бедност в целия ЕС | webcafe.bg
newscafe

Горкичките ни деца

Webcafe.bg, по БТА 27.02.2013, 12:48 (обновена 27.02.2013, 18:20)
деца

Снимка: © Getty Images

Децата и възрастните в България са най-застрашените от бедност и социално изключване в целия ЕС

От държавите членки на ЕС в България е най-голям процент от децата, изправени пред заплахата от бедност или социално изключване - 52%.

Това показва проучване на Евростат с данни от 2011 г. Според изследването през 2011-а 27% от децата в ЕС под 18-годишна възраст са били застрашени от това.

Освен децата, възрастните хора над 65 години у нас са другата група, застрашена от мизерията и отново сме първенци в целия Европейски съюз - техният дял е 61.1% при средно 20.5% в ЕС.

Хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, са тези, които принадлежат към най-малко от една от следните три категории - живеещи в домакинство с разполагаем доход под прага на риска за бедност, тежко материално лишени или живеещи в домакинства с много ниска трудова ангажираност.

Според проучването след България, най-голям риск от бедност застрашава възрастните в Кипър (40.4 на сто). Най-малък е рискът в Люксембург (4.7) и в Холандия (6.9).

Освен от бедност, децата на България се хранят най-зле от връстниците си в целия ЕС, показва Евростат.

Според данни на българската статистика децата на възраст 1-15 г. у нас са около 1 милион.

34.5 на сто от българските деца нямат възможност да консумират поне веднъж дневно пресни плодове и зеленчуци. Ситуацията е сходна в Румъния, където 23.8 на сто от децата нямат всекидневен достъп до пресни плодове и зеленчуци. В Унгария те са 17.2 на сто, а в Латвия - 15.4 на сто.

По този показател на другия полюс са: Швейцария (0.2 на сто), Люксембург (0.5 на сто), Исландия и Дания (0.6 на сто), Норвегия и Кипър (0.7 на сто). В тези страни едва под един процент от децата нямат възможност да консумират пресни плодове и зеленчуци. 

В България и Румъния всяко трето дете (или около 30 на сто) не може да се храни веднъж дневно с месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят. По този показател далеч пред нас са страни като Словакия и Унгария, където едва 13 на сто от децата нямат всекидневен достъп до месни храни.

Във Финландия, Дания, Исландия, Люксембург и Кипър пък почти няма семейства, които не могат да предложат на трапезата на децата си храна с месо, пиле, риба или вегетарианския им вариант с протеини. В тези страни процентите варират от нула за Финландия, до 0.7 на сто в Кипър. 

Що се отнася до дрехи и обувки - в България има най-голям дял в лишаването на децата от тях - 35 на сто от българчетата не могат да си позволят нови дрехи, а 44 на сто - нови обувки, заради бедност на семействата. Ситуацията е сходна в Румъния (25.2 на сто), Латвия (24.5 на сто), Унгария (21.8 на сто), както и в Португалия и Словакия - по 13 на сто.

Най-задоволени с нови дрехи са децата в Люксембург, Исландия, Норвегия и Кипър, където едва 0.6 на сто не могат да разполагат с нови дрехи и обувки.

Негативни данни за лошото хранене на българските деца и ученици са публикувани и в изследване на Националния център по обществено здраве. Според данните по-рядко от един път в месеца консумират риба 18 на сто от учениците, а пресни плодове и зеленчуци - около 5-6 на сто от българските деца.

В замяна на това пък всяко пето българско дете консумира повече от веднъж на ден сладкарски изделия (торти, сладкиши, баклави), а всяко трето дете всеки ден яде тестени изделия (пици, мекици, банички). Повече от един път на ден около 20 на сто българските ученици приемат безалкохолни напитки, съдържащи захар, а 7 на сто от изследваните деца консумират енергийни напитки.

По тази причина близо 30 на сто от българските деца страдат от наднормено тегло, от които с диагноза затлъстяване са 12.7 на сто от българчетата, констатират експертите.

Oще: бедни  бедност  българия  възрастни  деца  евростат  ес 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.