Брюксел продължава с наблюдението над Темида и МВР | webcafe.bg
newscafe

Брюксел няма да снеме наблюдението над Темида и МВР

Webcafe.bg, по БНР и в. Труд
17.07.2012, 13:32 (обновена 17.07.2012, 14:12)
Темида

Снимка: © Художник: Светозар Стоянов

Макар и без имена, в доклада на ЕК случаят "Темида бийч" е отразен

Европейската комисия (ЕК) отчита редица оставащи слабости в съдебната реформа, антикорупционните действия и борбата с организираната престъпност у нас, но планира смекчаване на мониторинговия механизъм за България. Това предвижда проекта на обзорния 5-годишен доклад, който ще бъде представен утре в Брюксел, предаде кореспондентът на БНР в Брюксел Диана Чепишева.

В него е записано, че страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки - общо 17 на брой, и че следващият доклад ще бъде чак в края на 2013 г. За Румъния докладът е насрочен за края на 2012 г. Междувременно в края на 2013-а в ЕС ще е влязла Хърватия, но без такъв механизъм.

Така ЕК за първи път ни "разделя" от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година - заради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.

За България отпадат междинните годишни доклади. Според черновата на теория сме добре, но в практиката има още доста да се желае. "Цялостната оценка на ЕК ... показва важен напредък по основната законодателна рамка, предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение".

Черновата на доклада за България не съдържа имена, но в нея са ясно разпознаваеми и уволнението на съдия Мирослава Тодорова, и Красьо Черния, и "крайно нуждаещите се" магистрати с морски имоти - както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на ВСС, и избягалите от правосъдието Братя Галеви. Уволението на Тодорова е посочено като тревожно.

Отбелязано е, че при голям брой ключови съдебни назначения, извършени от парламента и ВСС са липсвали прозрачност и обективност, както и че независимостта на съдебната система е била поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. 

За съдебната система е отбелязано, че от 2007 г. са постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка, че вече се извършват независими проверки в съда и прокуратурата, че съдебната практика е започнала да се подобрява - но и че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетността и ефективността на съдебната система.

Правните процедури често са прекалено продължителни, дисциплинарната практика показва непоследователност, назначенията и повишенията в длъжност още не са прозрачни и подчинени на обективни и основани на заслугите критерии, констатира ЕК. Според Комисията остават въпроси около независимостта на съдебната система, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организационни слабости на ВСС и прокуратурата.

"При голям брой ключови съдебни назначения, извършени от парламента и от Висшия съдебен съвет, липсваше прозрачност и обективност, и бяха помрачени от съмнения за политическо влияние, гласи документът, и още: Независимостта на съдебната система беше поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. Висшият съдебен съвет не предприе категорични действия в защита на независимостта. Общото впечатление е за неуспех в спазването на разделението на властите".

В доклада се говори още за непоследователност на дисциплинарните мерки - и се подчертава, че уволнението на председателя на Съюза на съдиите предизвиква тревога - както и че има разлики в натовареността на съдилищата в София и другите части на страната, която води до сериозно забавяне на дела и издаване на мотиви. (Разпределените на Мирослава Тодорова дела са били 309 за година, повече от работните дни в една година. Бел.р.)

Професионалните организации са загрижени, че това дава възможност за субективно третиране - със санкции за някои съдии и толериране на други. Дисциплинарната дейност от 2007 г. насам показва известно снизхождение и сдържаност към сериозните случаи, особено свързаните с почтеността - по два емблематични случая на търговия с влияние последваха действия едва след обществен натиск, е записано в проектодоклада.

За избора на нов Висш съдебен съвет е отбелязано, че Комисията е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен прокурор, ще са сред индикаторите за устойчивостта на реформите, подчертава Комисията. 

За организираната престъпност е записано, че действията срещу нея са станали по-интензивни през 2010 година - когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени много от дълго отлаганите процедурни и институционални реформи, което е спечелило на България доверие сред правоприлагащите органи на другите страни. Резултатите обаче са определени като ограничени: малък брой дела за организирана престъпност са завършили с присъди, постановени са били оправдателни решения по важни дела. Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства - от 33 случая, които следи Еврокомисията, само 4 са внесени в съда, през тази година са били извършени и нови поръчкови убийства.

Комисията се позовава на данни на Европол, според които български престъпни групи, занимаващи се най-вече с трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза. Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални. Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, пише в документа. 

Новите, специализирани структури на ниво полиция, съд и прокуратура показват решителност за справяне с организираната престъпност, те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозни случаи, а специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела.

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция - те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, пише Комисията и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица.

В доклада са отчетени значителен ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 година и по-активен и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия - отбелязано е обаче и че оставката му в началото на 2012 година заради недостатъчна политическа подкрепа, хвърля съмнение върху посочените постижения.

В частта "Борба с корупцията" Комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да обмисли създаването на такава.

Еврокомисията определя като смесени резултатите от работата на различните нови структури срещу корупцията на най-високо ниво. При измамите с еврофондове например след първоначалното увеличение на броя на делата, през 2011-а е последвал спад, повечето от случаите са били незначителни, а анализите на Комисията показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправдателни решения. Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция въобще, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати системата реагира особено слабо. Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание, пише в документа.

Имуществените декларации попадат и в този доклад - отбелязани са недостатъци в проверката им, както и че не е била спазена препоръката на Европейската комисия да се проверява и произхода на имуществото.

За Комисията за конфликт на интереси е записано, че е поела задачите си, но още не е успяла да се докаже с убедителни решения по важни случаи.

За пореден път е отделено внимание и на обществените поръчки - там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че Еврокомисията получава все повече оплаквания и че има случаи на явно нарушаване на европейското законодателство в тази област. 

Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, гласи проектът. Той предвижда до края на 2013 година да няма нови доклади за България, като междинните, които се публикуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни експертни мисии у нас и в постоянен диалог с българските власти.

Този доклад - поне в неокончателния си вариант - не казва нищо по въпроса за политическата воля. Той отчита, че за 5 години е постигнат съществен напредък в основната законодателна рамка, и че предизвикателството сега е да се запълнят определени стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение на законите. В неокончателния текст се съдържа и констатация, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.

 

Oще: брюксел  българия  всс  доклад  ек  мониторинг  румъния  съдебна система  уволнения 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.10.2010, 20:02

2 азът | 17.07.201218:04

Ибаси изненадата - нека ни дебнат повече...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

1 Чинчифон | 17.07.201216:34

Бойко и Цецо превърнаха България в нещо като денонощен и безплатен порно канал.За това е естествено,че Брюксел не желае да снеме наблюдението си над нас. Намига
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани