Русия се опитва да договори с НАТО забрана за разполагане на "съществени бойни сили" на територията на новите страни в алианса, включително в България | webcafe.bg
newscafe

Москва не иска войска на САЩ в "губерниите си"

Webcafe.bg , По в."Комерсант" и сп. "Economist"
27.10.2010, 11:33 (обновена 27.10.2010, 20:38)
Сергей Лавров

Снимка: © БГНЕС

Руският министър на външните работи Сергей Лавров е предал на ръководството на НАТО проектоспоразумение за забрана за разполагане на "съществени бойни сили" в новите членки на алианса

Русия се опитва да договори с НАТО забрана за разполагане на "съществени бойни сили" на територията на новите и бъдещи членки в алианса. Това означава Източна Европа, Балтика и Грузия. Според московския вестник "Комерсант" документът за това е бил предаден  в края на 2009 г. от външния министър Сергей Лавров на ръководството на НАТО. Темата се обсъжда точно преди срещата на върха на алианса на 19-20 ноември в Лисабон.

От НАТО потвърждават, че са получили проекта, но нищо повече.

През "Комерсант" постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин разяснява какво Москва разбира под термина "съществени бойни сили": "Това означава разполагане на територията на една държава (включително разгръщане за повече от 42 дни в рамките на една календарна година) на бойни сили от порядъка на военна бригада, ескадрила или авиационен полк, хеликоптерен батальон, полк или по-голяма единица, както и бойна част с поне 41 танка или 188 бойни бронирани машини или 90 артилерийски единици с калибър над 100 мм или 24 бойни хеликоптера или 24 атакуващи хеликоптера". Липсва определение на НАТО.

През май 1997 г. представители на НАТО обещаха на руските лидери, че няма да разполагат на постоянна основа "значителни по численост бойни подразделения" на територията на балтийските републики или в други потенциални членове на Алианса от състава на бившия Варшавски договор. Документ за това обаче не е подписан.

Проектът за споразумение с НАТО, представен от руската страна, включва задължения само за алианса. "Не се каним да се разширяваме на Запад, така че това не се отнася за нас", обяснява Рогозин. Между алианса и Москва има серия политически споразумения в този дух от 1997 г. насам, но нито едно с юридическа сила и точно това искат да променят руснаците.

Междувременно през м.г. Русия се договори със Сърбия за изграждане на общ център за бързо реагиране и разминиране на летището в Ниш - на около 150 км от София. От тази база руски и сръбски спецчасти  ще оказват помощ при всяко извънредно положение в региона - пожари, наводнения, други природни бедствия.

Коментарите в голяма част от медиите тогава бяха, че по този начин Русия "маскира" военна база в региона. Отговорът на сърбите беше, че проектът е цивилен, но "със засилено военно участие". Ниш е най-големият град в Южна Сърбия, най-голям е рискът за горски пожари, а в района има най-много неизбухнали бомби от кампанията на НАТО.

В България и Румъния има разположени американски военни бази. Договорът у нас беше подписан по време на тройната коалиция от външния министър Ивайло Калфин и американския държавен секретар Кондолиза Райс. Според него това са "военни съоръжения и обекти за съвместно ползване" и ще бъдат бази, предоставени за обучение на американски войници  у нас. Контрактът е за първоначален период от 10 години, като всяка от страните има право да прекрати неговото действие с едногодишно предизвестие.

Полигонът Ново село, летищата в Безмер и Граф Игнатиево са бази за съвместно ползване между България и САЩ.

Блокаж към подстъпите

В руския проект става дума за ограничаване на временното разгръщане на значителна военна сила в новите членки на НАТО - все държави от Югоизточна Европа, с цел да се повиши нивото на предсказуемост на военната активност в близост с руските граници. Забраната ще покрива не само бившите членки на Варшавския договор, но и новоприетите Словения, Албания и Хърватия.

Според експерти на алианса разполагането на няколкостотин души военен контингент в страна от Източна Европа не означава прехвърляне на "съществени бойни части". Според Москва обаче "съществено" е разполагането в България и Румъния на ротационна основа на американски подразделения, стигащи до числеността на бойна бригада (3000-5000 души). Вашингтон смята, че този казус не попада под подобно определение.

Ключовият проблем и за двете страни е, че никога не е било определяно точно какво се има предвид под термина "съществени бойни сили".

"Какво да разбираме под това? Бригада или дивизия?", пита анонимен източник в централата на алианса, цитиран от "Комерсант". "Не смятаме че неколкостотин или даже няколко хиляди души са "съществени сили". Виж, ако прехвърлим цяла дивизи от Германия в Полша, то това вероятно би било "съществено". Но ако става дума за неколкостотин души, това е по-скоро тренинг", обяснява той.

Идеята на Москва е при изключителни случаи, при нужда да се неутрализира заплаха за сигурността на една или няколко държави, разполагането на такива части да става със съгласието на всички участници в съвета НАТО - Русия.

От алианса припомнят, че все пак основният смисъл на съществуването му е защита на членовете, независимо дали са стари или нови. "Изначално се предполагаше прехвърляне на части да се прави само при необходимост и да не се разполагат трайно съществени бойни части. Но не сме поемали никакви конкретни ограничения или забрани, както е например с ядрения арсенал. Все пак тези държави имат право на самоотбрана", обяснява източникът на НАТО.

Разкритията на сп. Econоmist

През февруари тази година списание Econоmist разкри, че "скоро НАТО ще разработи план за отбраната на Естония, Литва и Латвия срещу евентуално руско нападение". Изданието коментира, че това е неочаквана промяна в политиката на НАТО, тъй като за пръв път от края на студената война Алиансът конкретно посочва Русия като източник на военна заплаха.

"НАТО вече е минавала по този път. През октомври 2008 г. генерал Джон Крадък, по това време главнокомандващ силите на НАТО, поиска от членовете на Алианса разрешение да пристъпи към разработването на план за отбраната на Балтика. Тогава Франция и Германия се възпротивиха, от страх да не се компрометират отношенията между НАТО и Кремъл.

Според Economist "има съвсем основателни причини много малко анализатори да смятат, че Русия би могла да направи опит да окупира страна членка на Алианса. Член 5 на Северноатлантическия договор изрично задължава страните членки да се притичват на помощ една на друга при евентуално нападение. Въпреки съмненията сред някои политици в Централна и Източна Европа, съюзниците са били категорични: Член 5 осигурява защита на всички членове на НАТО.

Медведев и Путин знаят, че евентуално руско нападение срещу Естония, Латвия и Литва носи със себе си потенциалната опасност от ответен ядрен удар срещу Москва. Това е риск, който те не могат да си позволят да поемат..."

Статистиката на лондонския Институт за стратегически проучвания показва, че въоръжените сили на НАТО са близо три пъти по-големи от тези на Русия. Въпреки всичко конфликтът в Грузия през лятото на 2008 г. накара мнозина в бившите съветски републики и в бившите съветски сателити да се безпокоят от вероятна руска агресия.

Също като Грузия, в балтийските републики има значителни руски говорещи общности, чиито членове имат паспорти, издадени от Кремъл. Това е достатъчно сериозна основа за евентуален сценарий, при който Москва би се намесила във вътрешните работи на такива държави, "за да защити своите граждани".

Само че членството в НАТО досега се проявява като надежден гарант на националния суверенитет и като средство за сдържане на руската враждебност. Вместо да прати войски в Прибалтика при неотдавнашните спорове там с за правата на малцинствата, Русия реагира с дипломатически заплахи и с прекъсване на доставките от "Газпром", като бе заподозряна и в спонсориран от държавата кибернетичен тероризъм.

"...Освен интервенцията в Грузия и използването на енергийните доставки като средство за оказване на политически натиск, кремълските лидери продължават да правят декларации, изпълнени със строга военна риторика. Приказките за разполагане на балистични ракети в Калининград и за превръщане на Централна и Източна Европа в мишена на руските ядрени оръжия просто нямат място в съвременния политически диалог", пише Economist.

 

Oще: бойни сили  дмитрий рогозин  москва  нато  про  русия  сергей лавров 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.