"Икономист" порица неСвободата ни | webcafe.bg
newscafe

"Икономист" порица неСвободата ни

Webcafe.bg, по БГНЕС 24.04.2013, 11:00 (обновена 24.04.2013, 17:29)
Вестници

Според "Икономист" медийният плурализъм у нас е тежко увреден

Накърнената медийна свобода в България е един от най-обсъжданите въпроси в българските медии. Това констатира британското списание "Икономист" в кореспонденция от София.

Страната трайно се е настанила на последно място сред държавите от ЕС по свобода на медиите и ситуацията продължава да се влошава, пише изданието.

България вече е на 87-о място в последния годишен индекс за свобода на медиите на "Репортери без граници", докато през 2006 г. заемаше 35-о място.

"Засилва се тревогата, че повечето медии са изоставили основната си функция - да информират обществеността за важни проблеми", казва експертът по медийно право Нели Огнянова. "Медиите често обслужват политически партии и различни икономически групи", добавя тя.

Редица мнения от чужбина подкрепят оценката на Огнянова. Държавният департамент на САЩ определя "значителните нарушения на медийния плурализъм" в страната като един от големите проблеми в областта на спазване на човешките права; еврокомисарят Нели Круз написа писмо до бившия премиер Бойко Борисов с призив да бъдат защитени независимите медии; посланикът на Германия в София Матиас Хьопфнер често е цитиран да казва, че свободата на медиите в България е изправена пред "опасни предизвикателства".

Едно от тези предизвикателства е фактът, че "репортерите продължават да бъдат подлагани на натиск и сплашване в името на защитата на икономически, политически и престъпни интереси", констатира Freedom House в последния си доклад за свободата на пресата.

"Икономист" припомня случая с журналиста Борис Митов, който беше привикан от прокуратурата в началото на април заради публикувана статия за скандала с подслушванията в МВР. Върху Митов бил оказван натиск да разкрие източниците на информацията си.

Когато отказал да го направи, бил заплашен, че рискува да влезе в затвора за пет години за разгласяване на държавна тайна.

Миналото лято пък разследващият журналист от Варна Спас Спасов написал серия от критични материали за местна икономическа групировка. След това той получил по пощата екземпляр от "Изкуството на войната" на Сун Цзъ, в който изрично била подчертана мисълта: "Трябва да избягваш тези, които не можеш да победиш или с които не можеш да се сприятелиш".

Друг основен проблем на българските медии е липсата на прозрачност върху собствеността им. Орлин Спасов от Софийския университет я определя като матрьошка - винаги има още една фигура зад първата.

"Икономист" посочва за пример Нова българска медийна група, компания, тясно обвързана с политическата партия Движение за права и свободи, която притежава множество вестници с голям тираж и телевизионен канал. Преди парламентарните избори през 2009 г. вестниците, притежавани от тази група, бяха силно критични към политическия съперник на движението - ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов.

След като ГЕРБ спечели изборите, вестниците на групата промениха позицията си за една нощ и станаха силни поддръжници на Борисов, продължава изданието.

В тази матрьошка се крие по-малка - Новата българска медийна група е широко финансирана от Корпоративна търговска банка - малка частна банка, която през последните години държи значителна част от фондовете на държавни предприятия в секторите на енергетиката, транспорта и отбраната.

Това не е изолиран случай. Финансовите проблеми в медийната индустрия направиха редица медии зависими от държавни средства. Въпреки че няма официални данни за субсидирането на печата, според Freedom House рекламните разходи на държавните агенции са вторият по големина източник на рекламни приходи за печатните медии. От 2009 г. държавата, чрез министерства и държавни агенции, е насочила над 28 милиона лева към частни медии за публикуване на реклами и за информационни кампании.

Повечето от тези пари идват от програми на Европейския съюз. Като типичен пример се определя случаят с 25-годишна бивша служителка на министерството на земеделието и храните, която получила 50 000 евро, за да създаде профили във Facebook и Twitter за рекламиране на програмата на ЕС за развитие на селските райони.

"Мнозина са убедени, че използвайки публични ресурси, властите си осигуряват медиен комфорт", казва Нели Огнянова. "Членството в ЕС не доведе до повече свобода на медиите. Напротив, фондовете на ЕС изострят разрива между медиите, близки до властта, и останалите", добавя тя.

Този разрив става още по-очевиден при предизборни кампании, добавя "Икономист". А България ще се изправи пред урните още на 12 май, след като правителството подаде оставка заради масовите протести в началото на годината.

Отразяването на избори, непрозрачните структури на собственост и тормозът над журналисти са главните причини за накърняването на медийната свобода в България. Не всички обаче са съгласни. Според банкера Цветан Василев, който държи мажоритарния дял на КТБ, в България има твърде много медийна свобода, завършва "Икономист".

Oще: борис митов  икономист  ктб  нели огнянова  нова българска медийна група  орлин спасов  свобода на словото  спас спасов  цветан василев 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани