Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Москва приема US щита, но под условие

Заплахата от ирански ракети за Европа (на снимката)бяха сред основните доводи на САЩ да разпънат противоракетния щит...
Заплахата от ирански ракети за Европа (на снимката)бяха сред основните доводи на САЩ да разпънат противоракетния щит...

Москва ще приеме разполагането на системата за противоракетна отбрана в Европа, но при определени условия, съобщи руският в. "Комерсант". Очаква се това да стане в сряда в Брюксел, на заседание на Съвета НАТО-Русия.

На него руската страна ще обяви, че приема плановете за противоракетен щит в Европа, но при условие броят на ракетите в системата да не е голям, те да летят бавно, а батареите и радарите да не се намират на места, от които биха могли да достигнат руски балистични ракети.

България е едно от тези места, посочват руските експерти. Освен това и Турция, Румъния и Полша.

Това е събрано в проект на Москва за договор със САЩ и НАТО, че той няма да е насочен срещу Русия.

Вашингтон и алиансът вече заявиха, че не приемат подобно обвързване, защото подобни договори са от времето на Студената война, докато днес има достатъчно развит механизъм за партньорство, в рамките на който да се разрешават всички спорни въпроси.

САЩ напуснаха преди десетина години международния договор за противоракетна защита от 1972 г. и президентът Барак Обама едва ли ще рискува да навлиза в тази материя преди президентските избори през есента на 2012 г.

Миналата седмица заседанието на Съвета НАТО-Русия на ниво министри е подготвяно от руска делегация начело със зам.-министъра на отбраната Анатолий Антонов. Пред "Комерсант" той обяснява, че е настоявал в договора да бъдат съгласувани подробностите на бъдещия щит в Европа. В противен случай Русия не виждала смисъл да си партнира с НАТО по този въпрос.

"За какво всъщност е нужна тази система? Казват ни, че има заплаха от разпространяване на ракети. Какви? Със среден и малък обсег. Добре, за такъв клас ракети са нужни определени възможности, т.е. скоростта на ракетата-прехващач не трябва да е толкова висока, че да може да свали междуконтинентална балистична ракета, която се движи по-бързо.

Значи скоростта на прехващачите трябва да бъде ограничена до, например, 3.5 метра в секунда. Съответно разполагането им трябва да бъде на определени места - на пътя на траекториите на ракети с малък и среден обсег", казва Антонов.

Зам.-министърът не уточнява кои в държави Москва смята, че би могло да се разположат ракети, но военни експерти изброяват, къде не искат да ги виждат, допълва "Комерсант". "Определено това са Полша, Румъния, Турция и България", казва Константин Макиенко от Центъра за анализ на стратегии и технологии.

"Категорично в Полша не бива да ги има. Сега като че ли темата за противоракетна батарея в тази страна не е актуална, но тя може да изскочи всеки момент." (Румъния вече подписа договор със САЩ за ракетна батарея от щита, която ще се изгради край Девеселу в южната част на страната - бел. ред.)

"Когато под предлог, че имало заплаха от Близкия изток, създават противоракетен щит с до 1000 ракети-прехващачи, вече е ясно срещу кого е насочено това", коментира постоянният представител на Русия в централата на НАТО Дмитрий Рогозин, който е и специален президентски пратеник по въпросите на щита. "Питаме американците: колко ракети ви трябват, за да спите спокойно? Сто? Да запишем тогава 100. Двеста? Триста? ОК. Дайте и това да запишем. В отговор чуваме само тишина."

Антонов обаче посочва, че между двете страни няма напрежение и се водят разговори. "Ситуацията много се промени. Ако по-рано по въпроса за щита казвахме "Не, не и не", сега казваме "Да, но при определени условия". Западните партньори трябва да отчитат руските притеснения, че системата ще е насочена срещу нас, и не само да ги отчитат, но и да ги разсеят. Само в този случай сме готови за взаимодействие."

 

Най-четените