Островът на стабилността, който затъва в блатото | webcafe.bg
newscafe

Островът на стабилността, който затъва

Webcafe.bg, по БТА, Дарик и TV7 18.01.2013, 12:55 (обновена 20.01.2013, 19:34)
Зима

Снимка: © Стоян Георгиев

Иначе у нас се живее добре, както казва министър-председателят Бойко Борисов

55.6% от българските граждани са живели в материални лишения през 2010 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат, цитирани от Дарик.

По този показател страната ни е на първо място в ЕС, следвана от Румъния с 49.2% и Латвия с 46.1%. Общо 17.5% от гражданите на 27-те държави членки на ЕС живеят в материални лишения. Най-нисък е процентът им в Люксембург, Холандия и скандинавските страни - под 10%.

Над 30% от населението на България живее в остри материални лишения, както и 20% от населението на Унгария и Латвия. Само 0.5% от жителите на Люксембург, 3% от жителите на Швеция и 3% или по-малко от жителите на останалите скандинавски страни и Холандия са живели в остри материални лишения през 2010 г.

Процентът на хората, живеещи в остри материални лишения, е останал непроменен в периода между 2009 и 2010 г., като е нараснал в балтийските страни, във Великобритания, Унгария и Малта и е намалял в България с 6.9% и в Румъния с 1.2%.

Между 2010 и 2011 г. най-голямо увеличение на материално лишените хора е регистрирано в България - 8.6%, а най-голямо е намалението в Румъния - 1.6%.

През 2010 г. около 36% от населението на държавите членки на ЕС е имало затруднения да поеме неочаквани разходи. Това е увеличение с 1% спрямо 2009 г. Цели 77.5% от гражданите на Латвия са имали подобни затруднения, както и над 60% от гражданите на Литва, България и Унгария, докато в страни като Австрия, Люксембург, Дания, Холандия и Швеция те са около 25% и по-малко.

В България процентът на хората, които се затрудняват да поемат неочаквани разходи, е нараснал с 6.7% през 2010 г. спрямо 2009 г. В 27-те държави членки на ЕС най-голям процент от хората с материални лишения живеят в домакинства с един родител и малки деца - 17 на сто, а най-малко засегнати са домакинствата с възрастни хора (двама възрастни, поне единият от които е на 65 и повече години) - 4.7%, вероятно заради натрупването на трайни блага по време на трудовия им стаж и повечето възможности за спестяване.

В България и Румъния най-голям процент от материално лишените хора живеят в домакинства с двама възрастни и три или повече малки деца.

В периода между 2009 и 2011 г. процентът на хората, застрашени от бедност или социално изключване, е нараснал най-много в България - 7.5% през 2011 г. и в Ирландия - 4.2% през 2010 г.

Следват Гърция с 3.3% през 2011 г., Латвия с 2 на сто през 2011 г. и Испания с 1.5% през 2011 г.

Изгубеното десетилетие - или девалвация на лева

България е попаднала в капана на "изгубено десетилетие", посочва журналистката Холи Елиат в материал на сайта на американската телевизия CNBC, цитиран от БТА.

"До неотдавна България бе хвалена като "остров на стабилността" на фона на сътресенията в еврозоната. Но сега България "изглежда е затънала в порочен кръг от слаб растеж, мерки за бюджетни икономии и устойчиво високи равнища на държавния дълг.

В доклад, озаглавен "Изгубеното десетилетие на България", икономистите на лондонската "Кепитъл икономикс" (Capital Economics) Нийл Шиъринг и Лайза Ермоленко посочват, че корените на българските беди могат да бъдат свързани с дисбалансите, натрупани в периода на бум на националната икономика.

Докладът отбелязва, че опитите на България да възстанови конкурентоспособността си и да улесни прехода към икономически модел, насочен по-силно към износа, са били обречени, тъй като българският лев е обвързан с еврото.

"Фиксираният валутен курс на България означава, че вместо това страната трябва да понесе процес на "вътрешно обезценяване" и следователно конкурентоспособността да се възстанови чрез спад на заплатите и цените", пишат Шиъринг и Ермоленко.

"Ако страната разполагаше с плаващ валутен курс, то възстановяването на конкурентоспособността щеше да бъде постигнато чрез поевтиняване на валутата, което пък би улеснило прехода към модел на икономически растеж, насочен по-силно към износа", посочват експертите.

В случай че последваме съветите им, това означава да отвържем фиксирания валутен курс лев-евро, т.е. да падне бордът.

Икономистите посочват още, че валутният борд е надценил с около 10% българския лев, като се вземе предвид и инфлацията, а това допълнително пречи на износа.

За излизането от кризата на българската икономика пречат и връзките й с някои от най-слабите икономики в еврозоната - за Гърция и Италия отива около 20% от износа, а компании от тези страни контролират половината от банковите активи в страната.

Шиъринг и Ермоленко допълват, че дори при замразяването на заплатите в публичния сектор, номиналният им брутен растеж от 2008 г. насам е достигнал 50%, докато цените са се повишили с 15%.

Два до три пъти по-бавен ще е растежът на българската икономика спрямо пиковата 2008 г. - прогнозата на Capital Economics за тази година е за стагнация и 2-3% ръст през 2014 г.

Ако намалят бюрокрацията и корупцията, в България биха могли да привлекат инвестиции, за да постигнат поне 3-4% годишен растеж в следващите 10 години, смятат анализаторите.

Oще: бедност  българия  валутен курс  евро  икономика  кепитъл икономикс  лишения  мизерия  растеж 


Още от Newscafe

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.08.2011, 17:11

3 Svelini | 19.01.201314:51

А положението през 2008 г. е:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2008-05-12&article=232120
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

2 Govedo13 | 19.01.201312:22

Ето това от това>
http://antipropaganda.comxa.com/valbor.html
Писано е преди доста време а е много актуално.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.08.2010, 14:58

1 don Pozo | 19.01.201311:56

И кво от тва?
   

оценка

+0 -0