Броени дни преди да навърши 85, почина големият български режисьор Рангел Вълчанов.
След поредица болести и операции, през последните години той страдаше от рак на гърлото, беше загубил напълно гласа си.
Сред най-известните му филми са: "На малкият остров", "Инспекторът и нощта", "Лачените обувки на незнайния воин", "Следователят и гората", "За къде пътувате?", "А сега накъде?"...
Рангел Вълчанов е сред най-уважаваните у нас и по света български кинорежисьори.
Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.
След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран.
Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.
Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).
В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".
През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.
"Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...
Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.
"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.
Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.
През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013).
В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак".
